С потури на 24 май

С потури на 24 май

Снимката е от профила на Кристалина Георгиева във "Фейсбук" за отбелязването на 24 май в Брюксел
Профил на Кристалина Георгиева - Фейсбук
Снимката е от профила на Кристалина Георгиева във "Фейсбук" за отбелязването на 24 май в Брюксел
Какво общо имат потурите и цървулите с българското просвещение? - пита Александър Андреев от "Дойче веле" по повод една българска проява в Брюксел на Деня на славянската писменост.
На 24 май българи се събраха в Брюксел за големия празник, за да припомнят на Европа за писмеността и културата си. Чудесно! Но защо се бяха пременили с калпаци, потури, беневреци и цървули? Какво общо имат тези неудобни, нехигиенични, отдавна изпреварени от времето и по същество грозни дрехи и аксесоари с писмеността и културата?
Духовност, пременена с цървули
Да, положително през столетията някакви хора са писали на кирилица с калпаци на главите, но всъщност ограмотяването, просвещението и културата навлизат в българската действителност с усилията най-напред на византийски първенци, а после - на монасите и на градските елити. И чак по-късно, при това не масово, достигат до селскостопанското население. Тоест, към азбуката и книжовността повече подхожда пурпурна тога, монашеско расо или дрехи алафранга, отколкото гайтани и навуща. Малко обидно е българската духовност и култура да се отъждествяват с турските селски панталони, наречени "потури", с шапките от нещавена кожа (калпаци) или с примитивните обувки, чието име "цървули" дори в днешния български език е натоварено само с подигравка и презрение.
Който иска да пренесе кирилицата и българската култура в 21 век, по-скоро трябва да ги свърже с модернизацията, а не с архаичността. Защото просветителите са дърпали обществото напред, докато потурите и цървулите са го вкопавали в почвата и в изостаналостта.
Фолклорна кашица
Нямам нищо против традициите и народните обичаи, включително и народните носии - те са част от най-вече невербалната история и също донякъде са формирали мирогледа на днешния българин. Но азбуката и просвещението са друга, вербална част от тази история. Смесването на двете в някаква умилителна, фолклорна кашица само омаловажа усилията на поколения просветители.
А пък Европа и модерният свят едва ли ще се развълнуват особено от една многовековна писменост и култура, които им се явяват насред Брюксел, пременени тъкмо с потури и цървули.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. В периода 2008-22022 е ръководител на българската редакция на "Дойче веле" в Кьолн и Бон. Автор е на книгите "Степени на свобода", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свобода", съавтор на още 4 книги. Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат и др. Има журналистически публикации на повече от 12 езика в медии по цял свят. Носител на голямата журналистическа награда "Робер Шуман" на Европейската комисия за България през 2008 година. Член е на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия), на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), съпредседвтел на германското дружеството за Югоизточна Европа, секция Кьолн-Бон.