13-те опорни точки срещу съдебната реформа

13-те опорни точки срещу съдебната реформа

13-те опорни точки срещу съдебната реформа
Когато съдебната реформа се зададе, противниците й реагираха първосигнално и решиха, че с килограми и тъпота ще затрупат идеята. После разбраха, че не става. Сега вече ги е срам да са "против" открито. И ги е страх.
Прибегнаха към интелекта или онова, което го замества при техните организми.
И родиха. Да видим, какво. 
Новите опорни точки срещу съдебната реформа могат се обособят в четири групи.
Първа група: Отклоняване на вниманието и усилията към частни, ежедневни и сравнително дребни проблеми
Езикови проявления: 
- "реформата трябва да се съсредоточи към недоделките в процесуалните закони (ГПК, НПК)"
-  "проблемът не е във Висшия съдебен съвет, а на "друго място"
-  "реформа, да, разбира се… ама не точно такава, а малко по-инаква"
-   "трябва да помислим зряло, да преценим задълбочено и да преценим мъдро"
-  "не е там проблемът на държавата и няма да се свърши тази работа така".
Няма обаче да чуете, къде, аджеба, е проблемът и как ще се свърши работата.
Към тази група се включва и опитът за отклоняване и отсвирване на нещата към едно далечно и неопределимо бъдеще. Типичен представител е любимият ми "просветителски" аргумент: "дайте да наблегнем на образованието, та като го оправим, след 20-30 години ще вземат да излизат блестящи юристи. И тя системата, сама ще си се оправи". Разбира се, предполага се, че междувременно ще им преподаваме ние – че кой друг?
Цел – замазване, отлагане, изкривяване, обезсилване и най-добре – провал на реформата.
Хитрото на тая група опори е, че посочените проблеми безспорно съществуват; решаването им обаче няма да преодолее най-дебелите и болезнени в момента пороци на правораздаването.
По същата логика – да вземем първо да се преборим с диабета, озоновата дупка, бездомните кучета и ниските заплати на учителите, а после да се захванем със съдебна реформа.
Всъщност, всеки трябва да си копае нивата. Проблемите в едно общество се решават паралелно. Подобни призиви целят, да отклонят обществена енергия от съдебната реформа и да я оставят да потъне в пясъците на въпроси, които интересуват само част от хората. Това са опити за отлагане на неизбежното и приличат на уговорките между пенсионерки по телефона – "Айде, Ветке, да се видим най-после – ама като се позатопли времето". Вече е жега и се не трае, Ветке!
Втора група: Политически аргументи от тип "заклинание"
Езикови проявления: 
- "разделянето на ВСС е самоцелно" (и ние няма да го подкрепим);
- "нарушава се независимостта на съдебната власт";
- "цели се подмяна на хората" (?) във ВСС, ВАС, ВКС и т.н. и т.н.. 
Заклинанията са по дефиниция леко слабоумни. Те затова са и аксиоматични. Носителите на такива послания никога не аргументират, нито се задълбочават. Те стрелят с къси глупости. Всяко пояснение би им съборило картонената кула. 
Този тип аргументи са лозунгарски, аксиоматични и магически.
Те въздействат върху обичливи привърженици, защото са от типа "айде, наш`те!". Който си ви обича, няма да си ви и пита.
Ако накарате такъв аргументатор да обясни, какво точно е "съдебна власт" и има ли разлика между нея и "правораздавателна система", или като как всъщност точно и само по себе си се посяга на нейната независимост, или пък какво е съдържанието на тази независимост, ще чуете дълбоко хлъцване. Може да предизвикате и мозъчен инцидент.
Трета група: "Научни" аргументи
Носителите на тия аргументи са по-извисени. Някои от тях дори вероятно си вярват. Неразбрали или забравили, за какво става дума в правото, те са се опили от хълцаща публика, която шъпне "Леле, как сложно го каза!".
За да аргументираш така е препоръчително, да си поне доцент.
Изречения, по-къси от 17 реда са забранени. Обърканата пунктуация е предимство. Логическите грешки са задължителни. Връзката с действителността задължително трябва да е скъсана, а най-добре е, никога да не е била установявана.
Езикови прояви:
- Позоваване на практика на Конституционния съд, съгласно която "както е известно", е нужно Велико народно събрание за такава реформа. Обикновено се гарнира с вездесъщото решение № 3/2013 на КС. След клетва в решението и в значението му (без цитат, по възможност), се "обяснява", че въз основа на него, реформата може да се инициира само от Велико Народно събрание
Това е т.нар. "рестриктивен" аргумент.
Целта е да ни облъчат с идеята, че реформата е всъщност политически невъзможна – защото засега е практически немислимо, да се свика Велико народно събрание.
- Другият тип "научен" аргумент бие в точно обратната посока - че въобще няма нужда от промяна в Конституцията и реформата може да стане с просто изменение в Закона за съдебната власт.
С този аргумент пак се цели осуетяване на реформата, но по друг начин. Ако законодателните изменения не са предшествани от конституционна промяна, в удобен момент те ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. В зависимост от "подходящ" негов състав реформата ще бъде или осуетена, или осакатена, или най- малкото забавена. 
Четвърта група: Ниска топка
Най-тривиалният аргумент. От архаичен тип. Обидно ниска топка, но има своя публика.
- Първият тип от тази група е: "ние не сме корумпирани, дайте доказателства , че сме". Обикновено се настоява на договор за подкуп, искат се писмени показания с нотариална заверка на подписа (задължително и от далия подкупа, и от получилия го). Като не се представят, настъпва тържество.
Произнася се мантра за правовата държава, накърнени човешки права на заподозрения в корупция и той влиза целият в бяло – като Орешарски на прием при Иван Искров.
- Другият тип аргументит е на атавистично ниво. Копае под дъното с народностна ирония от типа "Ти ли па че ми кажеш на мене". С такъв тип аргумент се стреля предимно по чужденци. Негови мишени напоследък бяха френският посланик Ксавие дьо Кабан по повод казванията му за съдия Румяна Ченалова и за "гнилите ябълки" и Моника Маковей. На посланика му казаха да се държи прилично и дипломатично - т.е. да си трае. На Моника Маковей й казаха, че нея и в Румъния не я обичат; камо ли в България.
Что делать?
В това многоговорене как да отсеем плявата от зърното и как да разберем кого да слушаме и от кого да се пазим? Много е просто, всъщност:
Виж, кой говори. 
Ако лицето има дузина провали, десетки позори и плува в подозрения, просто спрете да слушате. Няма смисъл. Само ще ви облъчва с тъпота.
Ако някой говори неясно, това значи, три неща:
- или сам въобще не разбира, какво приказва;
- или ви лъже;
- или и двете.
По думите на големия наш професор по право – Живко Сталев –
"както лошата храна разваля стомаха, така и лошата духовна храна разваля разсъдъка".
И още няколко неща:
- не гледайте сутрешен блок, в който прекъсват събеседника по три пъти на изречение и осем пъти в минута;
- не гледайте интервю, в което водещият е отишъл на крака в злачно-сенчест кабинет с ненатрапливи следи от късен сталински барок, та да подаде удобни въпроси на благосклонен властник;
- не гледайте предаване от типа "Всички гледни точки", в който точките се представят едновременно и чрез надвикване на опонентите – минимум петима, без горна граница;
- не гледайте рубрика, която неизменно завършва с думи на водещия "това е тема с продължение";
- не гледайте разговор, в който бос в материята водещ смело обявява битка на крокодил в родното блато на крокодила и крокодилът го хапва на нафора;
- не изслушвайте допитвания до "обикновени хора" по улицата или "на пряката ни телефонна линия" по въпроси на атомната енергетика, рефинансирането на външния дълг и абстрактното изкуство;
- не бъдете аудитория на формати от типа "Срещи в градския нужник";
- не гледайте водещ, който е допускал някой от изброените грехове.
Кристиан Таков е преподавател, доцент и доктор по гражданско, семейно и търговско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Текстът е публикуван и в личния блог на автора