Сивата икономика на правителството

Препубликуваме текста на Красен Станчев (председател на борда на ИПИ) от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Икономическото понятие за ефективност не е приложимо към "обществените блага" и т.нар. "правителствени услуги", така добре представени като разход на време миналата седмица от ИПИ. Доставката им има известна ефикасност – т.е. правилно (съответно на регламентите, които ги определят) и навременно използване на ресурсите за постигане на заявените цели. При това целите рядко се обсъждат и анализират. Характеристика на "публичните услуги" е следната:
1. Липса на избор на доставчик;
2. Липса на конкуренция при предлагането им;
3. Няма договаряне на цени (освен тайно);
4. Рано или късно става ясно, че те са всъщност задължения, наложени върху дадена юрисдикция с насилие или заплаха от насилие.
Последното много ясно си личи от обстоятелството, че над 87 % от "услугите" са "от" НАП.
57 милиона (астрономически) дни, установени от ИПИ по източници от държавната администрация, е цената във време на този квази-данък (всъщност според класическото определение на Жан Батист Сей това си е направо "данък"). Това прави 4,75 млн. астрономически работни месеца.
Оттук сметката на ИПИ позволява да се намери и паричния израз на цената.
При текуща средна заплата от 859 лева на месец, стойността на "работата" на българските граждани и фирми с правителството е почти 4,1 млрд. лева за 2015; в края на година, отчитайки ръста на заплатите – вероятно 4,3 млрд. лева или 5,2% от прогнозния БВП за тази година.
Важно е да се подчертае, че сметката не е пълна, а тежестта върху икономиката (БВП) - непълна и крайно консервативна.
Сметката на ИПИ е за астрономически дни и не включва времето за подготовка на документи, времето за административно обучение и инструкции, времето за несъобразяване със задълженията (когато те се изживяват като несправедливо наложени) и защита от възможни санкции (както и предохранителни мерки спрямо тях), времето за проверки по изпълнението и времето, което различни групи от граждани и фирми инвестират, за да си осигурят някоя привилегия за сметка на останалите...
Естествено в тези изчисления не влизат чистите задължения на гражданите и фирмите, наложени от правителствата, централната банка, съдилищата, общините и пр. със закон или друг нормативен акт, върху гражданите и договорите между тях, както и времевите и касови разходи по повод дейността на различни безсмислени държавни агенции и вредите, нанасяни от тях и техните служители върху мирно работещите граждани и фирми.
Бел. Дневник - Коментарът на Красен Станчев е по повод този текст, публикуван също от ИПИ:
Приложение 3 на Доклада за състоянието на администрация за 2014 г.е много интересно четиво. То показва, че през 2014 г. в администрацията се предоставят и администрират общо 2 321 вида административни услуги и регулаторни режима. Още интересни факти:
- Общият брой услуги (независимо от вида) е над 218 млн.
- Най-много услуги са предоставени от НАП – 190,692,330 услуги или 87,2% от общия брой;
- Сред останалите администрации с голям брой предоставени услуги са НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Агенцията по заетостта, Агенцията по вписванията, МВР, МВНР и общинските администрации.
Сметка на коляно
Нека за момент се опитаме да си представим времето, което обществото като цяло е прекарало за получаване на услуги от администрацията (от гражданите и бизнеса) и за съобразяване с изискванията за регулиране на стопанската дейност (само от бизнеса).
Резултатът от много хипотетична и, трябва да отбележим, минималистична, сметка е почти 57 млн. дни общо за гражданите и бизнеса, необходими за получаване на услуги от администрацията и съобразяване с регулаторните изисквания.
Сметката показва (виж таблицата по-долу), че:
- Общото време, изразходвано от икономиката, е значително - и е необходимо спешно опростяване на административните услуги и режими. Дори и няма да се опитаме да сметнем в пари колко струва това време, защото условностите стават много, но е видно, че говорим за огромен ресурс;
- Причината за огромния резултат идва най-вече от прекалено големия брой услуги, които се предоставят от администрацията (необходими са по закон) и над 1 251 незаконно издадени лиценза от общините (извън техните правомощия).
Какво трябва да се направи?
- Незабавна отмяна на незаконно администрираните режими от общините – знаят се общините, знаят се режимите, има законно основание – въпрос на действие;
- Незабавно премахване на някои регулаторни режими – броени са всички режими поне пет пъти в последните 10 години, оценявана е необходимостта от тях и някои са преценени като абсолютно ненужни;
- Ускоряване на електронното предоставяне на административни услуги – слава богу, че НАП е водеща в електронните услуги, защото тя предоставя над 80% от всички административни услуги на бизнеса и гражданите. Нейният работещ модел просто трябва да се приложи като принципи и от останалите структури – въпрос на желание, а не на знание.
Защо трябва да се облекчи регулирането на бизнеса?
- Много от българските фирми са все още недостатъчно конкурентноспособни за външните пазари и не е необходимо българската администрация да ги "дърпа" допълнително с излишни изисквания и разходи;
- Административните услуги/регулаторни режими често могат да бъдат потенциален източник на корупция – да се получи разрешителното бързо или от субект, който не изпълнява напълно изискванията;
- Всички разходи на бизнеса по ненужни изисквания за регулиране на дейността им се прехвърлят към крайните потребители, т.е. всички ние плащаме цена "администрация" като част от цената на стоки и услуги, които абсолютно излишно са регулирани.
Таблицата към текста - може да видите тук: