Сивата икономика на правителството

Сивата икономика на правителството

Сивата икономика на правителството
Дневник
Препубликуваме текста на Красен Станчев (председател на борда на ИПИ) от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Икономическото понятие за ефективност не е приложимо към "обществените блага" и т.нар. "правителствени услуги", така добре представени като разход на време миналата седмица от ИПИ. Доставката им има известна ефикасност – т.е. правилно (съответно на регламентите, които ги определят) и навременно използване на ресурсите за постигане на заявените цели. При това целите рядко се обсъждат и анализират. Характеристика на "публичните услуги" е следната:
1. Липса на избор на доставчик;
2. Липса на конкуренция при предлагането им;
3. Няма договаряне на цени (освен тайно);
4. Рано или късно става ясно, че те са всъщност задължения, наложени върху дадена юрисдикция с насилие или заплаха от насилие.
Последното много ясно си личи от обстоятелството, че над 87 % от "услугите" са "от" НАП.
 
57 милиона (астрономически) дни, установени от ИПИ по източници от държавната администрация, е цената във време на този квази-данък (всъщност според класическото определение на Жан Батист Сей това си е направо "данък"). Това прави 4,75 млн. астрономически работни месеца.
Оттук сметката на ИПИ позволява да се намери и паричния израз на цената.
При текуща средна заплата от 859 лева на месец, стойността на "работата" на българските граждани и фирми с правителството е почти 4,1 млрд. лева за 2015; в края на година, отчитайки ръста на заплатите – вероятно 4,3 млрд. лева или 5,2% от прогнозния БВП за тази година.
Важно е да се подчертае, че сметката не е пълна, а тежестта върху икономиката (БВП) - непълна и крайно консервативна.
Сметката на ИПИ е за астрономически дни и не включва времето за подготовка на документи, времето за административно обучение и инструкции, времето за несъобразяване със задълженията (когато те се изживяват като несправедливо наложени) и защита от възможни санкции (както и предохранителни мерки спрямо тях), времето за проверки по изпълнението и времето, което различни групи от граждани и фирми инвестират, за да си осигурят някоя привилегия за сметка на останалите...
Естествено в тези изчисления не влизат чистите задължения на гражданите и фирмите, наложени от правителствата, централната банка, съдилищата, общините и пр. със закон или друг нормативен акт, върху гражданите и договорите между тях, както и времевите и касови разходи по повод дейността на различни безсмислени държавни агенции и вредите, нанасяни от тях и техните служители върху мирно работещите граждани и фирми.
Бел. Дневник - Коментарът на Красен Станчев е по повод този текст, публикуван също от ИПИ:
Приложение 3 на Доклада за състоянието на администрация за 2014 г.е много интересно четиво. То показва, че през 2014 г. в администрацията се предоставят и администрират общо 2 321 вида административни услуги и регулаторни режима. Още интересни факти:
  • Общият брой услуги (независимо от вида) е над 218 млн.
  •  
  • Най-много услуги са предоставени от НАП – 190,692,330 услуги или 87,2% от общия брой;
  •  
  • Сред останалите администрации с голям брой предоставени услуги са НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Агенцията по заетостта, Агенцията по вписванията, МВР, МВНР и общинските администрации.
 
Сметка на коляно 
Нека за момент се опитаме да си представим времето, което обществото като цяло е прекарало за получаване на услуги от администрацията (от гражданите и бизнеса) и за съобразяване с изискванията за регулиране на стопанската дейност (само от бизнеса).
Резултатът от много хипотетична и, трябва да отбележим, минималистична, сметка е почти 57 млн. дни общо за гражданите и бизнеса, необходими за получаване на услуги от администрацията и съобразяване с регулаторните изисквания.
Сметката показва (виж таблицата по-долу), че:
  • Общото време, изразходвано от икономиката, е значително - и е необходимо спешно опростяване на административните услуги и режими. Дори и няма да се опитаме да сметнем в пари колко струва това време, защото условностите стават много, но е видно, че говорим за огромен ресурс;
  • Причината за огромния резултат идва най-вече от прекалено големия брой услуги, които се предоставят от администрацията (необходими са по закон) и над 1 251 незаконно издадени лиценза от общините (извън техните правомощия).
 
Какво трябва да се направи?
  1. Незабавна отмяна на незаконно администрираните режими от общините – знаят се общините, знаят се режимите, има законно основание – въпрос на действие;
  2. Незабавно премахване на някои регулаторни режими – броени са всички режими поне пет пъти в последните 10 години, оценявана е необходимостта от тях и някои са преценени като абсолютно ненужни;
  3. Ускоряване на електронното предоставяне на административни услуги – слава богу, че НАП е водеща в електронните услуги, защото тя предоставя над 80% от всички административни услуги на бизнеса и гражданите. Нейният работещ модел просто трябва да се приложи като принципи и от останалите структури – въпрос на желание, а не на знание.
 
Защо трябва да се облекчи регулирането на бизнеса?
  • Много от българските фирми са все още недостатъчно конкурентноспособни за външните пазари и не е необходимо българската администрация да ги "дърпа" допълнително с излишни изисквания и разходи;
  •  
  • Административните услуги/регулаторни режими често могат да бъдат потенциален източник на корупция – да се получи разрешителното бързо или от субект, който не изпълнява напълно изискванията;
  •  
  • Всички разходи на бизнеса по ненужни изисквания за регулиране на дейността им се прехвърлят към крайните потребители, т.е. всички ние плащаме цена "администрация" като част от цената на стоки и услуги, които абсолютно излишно са регулирани.
Таблицата към текста - може да видите тук: