Политическо земетресение в Полша
Полша ври и кипи: вълна от оставки и тежка политическа криза заради една афера с подслушани разговори, която стана обществено достояние още преди година. Защо този скандал избухна сега с нова сила, пита "Дойче веле". "Дневник" публикува целия текст.
Изненадата беше пълна. Миналата седмица в сряда премиерът на Полша Ева Копач обяви оставките на трима министри - на приватизацията Влоджимеж Карпински, на здравеопазването Бартош Арлукович и на спорта Анджей Бернат. Оставки подадоха също председателят на парламента Радослав Шикорски, трима държавни секретари и съветникът на премиера - бившият финансов министър Яцек Ростовски.
Главният прокурор също освободи поста си. Политическото земетресение беше предизвикано от публикуването на следствените досиета по аферата с подслушаните разговори между висши политици.
Подслушване с последици
Тримата отстранени министри са от партията на Ева Копач "Гражданска платформа". Миналата година те и още неколцина политици се оказаха в епицентъра на скандал около техни разговори, които са били нелегално подслушани в един луксозен ресторант във Варшава. Информацията бе публикувана първо от списание "Впрост", където се появиха откъси от подслушаните разговори.
На записите се чува например как вътрешният министър и председателят на централната банка се договарят за отстраняването на финансовия министър. В друг разговор пък политици критикуват работата на министъра на икономиката.
А най-остри реакции предизвикаха изявленията на бившия външен министър Радослав Шикорски, който в подслушаните разговори се подиграва на САЩ и на британския премиер Дейвид Камерън.
Аферата за малко не взе главата на тогавашния министър-председател Доналд Туск. Но след като Туск получи вот на доверие в парламента, по всичко изглеждаше, че аферата е заметена под масата. Сега обаче, година след огласяването на първите тайни записи, полски бизнесмен публикува в профила си във Facebook безчет документи от следствените досиета по тази афера. И скандалът избухна с нова сила.
"Новото разпалване на тази афера оказва негативно влияние върху дееспособността на държавата. Докато съм премиер, няма да позволя записите да бъдат използвани за политически игри в предизборната борба", заяви премиерът Ева Копач на специална пресконференция. Копач е очевидно твърдо решена да се бори за имиджа на партията си - затова и оставките на тримата министри от "Гражданска платформа". От тази партия е и замесеният в аферата Радослав Шикорски, който заяви, че се оттегля, за да не вреди на репутацията на "Гражданска платформа".
Всичко това се случва четири месеца преди парламентарните избори през октомври. Време за дълга предизборна борба няма, а управляващата "Гражданска платформа" и бездруго е сериозно отслабена. Само преди три седмици кандидатът на опозиционната националноконсервативна партия "Право и справедливост" Анджей Дуда спечели президентските избори, а медиите в Полша не спират да обвиняват Копач, че не е сторила достатъчно за разнищването на аферата с подслушаните разговори.
Впрочем кадровите промени в кабинета бяха планирани още преди седмици, но все бяха отлагани. Сега обаче публикациите във Facebook нажежиха ситуацията дотолкова, че Копач очевидно се е видяла принудена да предприеме светкавични действия.
Тежка криза в Полша
"Отстранявайки всички спорни политици от управляващата партия, Копач има за цел да натрупа точки в предизборната борба, но не е сигурно, че това ще ѝ се удаде", казва Яцек Рачиборски, социолог от Варшавския университет.
Политологът Ярослав Флис също не смята, че този ход ще помогне на партията: "Кадровите промени в кабинета показват най-вече едно - колко дълбока е политическата криза", посочва експертът.
Цели седем години министър-председател на Полша беше Доналд Туск от "Гражданска платформа". След като през септември 2014 година бе избран за президент на Съвета на Европа, Ева Копач пое и премиерския пост, и председателството на "Гражданска платформа". Тя трябваше да управлява страната една година - до парламентарните избори тази есен. Според последните анкети партията на Копач би получила в момента 24% от гласовете на полските избиратели, докато опозиционната партия "Право и справедливост" на президента Дуда може да разчита на 32 на сто.