Смешно-срамният край на БСП и опасността от всякакви Сиризи и Подемоси
Като всичко у нас, стигнало до своя край, БСП умира по смешно-срамен начин.
От години с недоумение наблюдавам как загиват в България големи организации. Дали ще са институти, академии, университети, медии, бизнеси или партии – начинът, по който се срутват към небитието, е един и същ. Инфантилен, жалък, парцалив, провинциален, дребен, себичен, зъл и глупав.
По особено глупав (и достоен за всяческо презрение) начин изчезват партиите. Веднъж оказали се в екзистенциална криза, освен с междуличностни разправии, доноси и всякакви подлости и калтащини партиите започват да се занимават и с имитационна магия. От която, разбира се, нищо не отбират.
Имитационна магия
ще рече (според речника на Колинс): "вид магия, при която се търси постигането на мащабен ефект, често – от разстояние, чрез провеждането на нарочна церемония, която прилича на търсения ефект – като например заливането на църковен олтар с вода с цел постигането на дъжд".
Когато преди време удари кризата в СДС, вместо с анализ и преструктуриране седесарите се занимаваха с имитационна магия. Възстановиха антикомунистическата патетика от 90-те, когато "синята идея" беше на върха. Което беше церемония за спасение от политическата смърт. Правиш онова, което си правил, когато си бил на върха – и отново се оказваш на върха.
Все едно, когато един ден се погледнеш в огледалото и видиш възрастен, подпухнал и шкембест чичко, да се навлечеш в абитуриентския си костюм, за да станеш пак онова, което си бил на 18. Това няма как да стане по този начин, защото номерът не е да магьосничиш, а да спреш да пиеш, да тръгнеш на фитнес и да свалиш излишните кила. И при СДС магията не се получи. Развъртяният наново антикомунизъм просто се изля във вътрешнопартийна вакханалия от злоба, при която всеки седесар викаше по всеки друг: "Комунист!".
Днес при БСП спектакълът е подобен, макар с разлики в подробностите.
"25 години се опитват да ни убедят, че трябва да се срамуваме. Ние сме горди с хилядите болници и училища, които нашата партия построи, с това, че построихме хиляди километри пътища, които не се разпадат, а думата бедност беше само в учебниците" – бил казал кой? Някой си Лено Петканин, лидер на Младежкото обединение на БСП. Който, съгласете се, няма как лично да е строил пътища, болници и пр. Освен ако при социалистите може да си шеф на младежите до пенсия.
На същата сбирка партийният шеф Михаил Миков (който може и да е строил пътища като пламенен млад бригадир; а може и да не е) изтърсил някакви неща за "хиляди млади хора, които след години не само ще идват тук, но и в Ковачевци, на Бузлуджа, по партизанските пътеки..."
А накрая извикал като един същи Владимир Ленин преди точно 98 години: "Есть такая партия!"
И трите цитирани реплики са прозрачен, макар крайно аматьорски опит за имитационна магия. Ритуалът има за цел, както винаги в такива случаи, възстановяването на минало величие чрез преповтаряне на негови ключови жестове; в случая – заклинания: "нашата партия построи"; "партизанските пътеки"; "есть такая партия".
Въпросът е: постигането на кой точно минал период на величие на БСП се цели с този точно ритуал? Все пак в последния четвърт век БСП управляваше по един или друг начин пет пъти. Ако се целеше обаче връщане към някакъв период след 1989 година, заклинанията щяха да са съответните. Неща като "модерен социализъм" (Луканов), или "чорбаджии и изедници" (Виденов), или "евроатлантическа интеграция" (Първанов), или "европейска лява партия" (Станишев).
Посланията обаче са
от съвсем друга опера – отпреди 1989 година
когато под името БКП партията управляваше завинаги и единолично според Член 1 от тогавашната конституция. И "партията-строител", и "партизанските пътеки", и препратките към Ленин – всичко това е от репертоара на Тодор Живков.
Усетила полъха от вдигнатата над нея коса на Мрачния косач (на онзи, който ГОВОРИ САМО С ГЛАВНИ БУКВИ), БСП инстинктивно си представя спасението като връщане към времето на Народната република. Затова, вместо да се опира върху заклинания, свързани с Европа и модерността, рухва 25 години назад, когато по три-четири пъти годишно благодарните трудещи се минаваха с ведри лица и китки цветя пред трибуната на мавзолея, а от нея видните Дейци на Партията снизходително помахваха с ръчички.
А БСП рухва точно в това тресавище, защото не разполага с онази тъкан от рационални мисловни конструкти, която обикновено се нарича идеология; и с помощта на която партиите, дори изпаднали в криза, остават в света на реалното и разумното, вместо да пропаднат в света на въобразеното и на неразумното. Както например стана с британските консерватори, които вместо да отмрат в полза на ЮКИП, разгромиха всички останали на последните избори.
Очевидно липсата на рационални конструкти визира дългогодишният член на ръководството на БСП Юрий Асланов, когато твърди: "Все повече партията демонстрира немощ и липса на идея, сякаш няма кауза..." А непожелал да се спомене името му социалист оня ден изтърси правилната диагноза: партията действа така, сякаш не й трябват никакви идеи, а "илюзорно завръщане назад към отдавна забравено минало".
Всъщност точно такова поведение би следвало да се очаква от всяка нереформирана посткомунистическа партия, отстояваща тезата, че "преходът" е грешка; и че по-добре би било онзи социализъм да не е бил никога изоставян – с болниците му, с липсата на бедност, с интегрираните му щастливи цигани, с москвичите и манифестациите му. Очевидно въпреки всичките си опити за влизане в модерния свят, БСП остана точно такава партия.
Което не би било никакъв проблем, ако беше се изяснило още през 1990 година, докато БКП метаморфираше в БСП. Защото тогава,
преди четвърт век, разумното и родолюбиво дело би било
разделянето на БСП поне на две партии
на посткомунистическа, проруска организация; и на модерна, социалдемократическа партия от европейски тип. По този начин, от една страна, България би се сдобила с полезна за развитието си лява партия; а от друга, чугунените комунисти, поклонниците на Москва и носталгиците биха имали свое представителство в демократичната политическа система.
Тогава обаче те избраха да направят друго – да последват Александър Лилов, който ги успокояваше, че няма нужда нито да се цепят, нито да избират между Москва и света, нито – да се променят. Под шапката на "модерната лява партия", измислена от него, имаше място за всички.
За този опит да бъде надхитрена историята партийците наградиха Лилов с титлата "Стратега". А той дори за тактик не ставаше (тактикът беше, разбира се, Андрей Луканов). Когато две десетилетия по-късно Сергей Станишев се опита да избута цялата си партия в посоката на "Европа", беше вече прекалено късно. Партията му вече беше решила, че не иска да направи тази крачка.
Има обаче неща, които непременно трябва да се случат. Ако не се случат тогава, когато им е времето, ще се случат по-късно, по друг начин и приемайки други, уродливи форми. Избягвайки да се промени изоснови, със закъснение от 25 години БСП все пак се разкри като носталгична, посткомунистическа партия. Уродливото в случая е, че на терена няма сериозна европейска социалдемократическа партия. А няма, защото БСП не допусна появата на такава. А не допусна, защото през цялото време претендираше само тя да е "носител" на всичко ляво, вкл. – на социалдемократичното. Междувременно успяваше да убие всеки опит покрай нея да поникне нещо подобно. Затова днес
умира сама, обградена от бурени
Липсата на "нормална" левица винаги е бил огромен проблем за България. Шансовете оттук насетне да бъде градена такава, извън и въпреки БСП, клонят към нула. Защото времената са други. Вляво, както и вдясно, никнат фундаменталистки, ирационални конструкти – тип "бесове", по-опасни от самата БСП. Затова можем да очакваме теренът, освобождаван от БСП, да бъде заеман не от разумни и отговорни леви люде, а от всякакви Сиризи, Подемоси и прочие "нови леви". Които и в Европа, и в България вече демонстрираха своя бяс, обявявайки се за съюзници и последователи на Путин, а в българския случай – и на Държавна сигурност.
Както е тръгнала, БСП безпроблемно ще се влее в този мътен поток.
Когато в България рухна отговорната десница, последва царско-генералският хаос, родил огромното и усилно хранещо се туловище на ГЕРБ. Към днешна дата, след монтирането на Реформаторския блок като един вид глава към това тяло, нещо като стабилизация вдясно като че ли се получава.
Вляво обаче става крайно опасно
Там тепърва предстои да се раждат политически чудовища. И това е отново резултат от липсата на родолюбива и разумна политика в БСП.
Единствената надежда е да се окаже, че вляво има някакви модерни и разумни хора, подобни на РБ вдясно, които да могат да ограничат щетите за националното тяло.
Има ли такива? Или там всичко е "заводи-партизани-Ленин-Путин"? И – смешни опити за имитационна магия...
Предстои да разберем и това.