Има ли нужда България от африканска енергийна стратегия?
На някои може да им се стори странно, че една държава, чиято енергетика е затънала в пълна неразбория, би трябвало дори и да си мисли за енергийни теми отвъд собствените си граници.
Подобно притеснение се дължи на две погрешни предположения. Първо, българският енергиен сектор не е затънал, а просто има проблеми, които с малко компетентност, прозрачност и почтеност не е трудно да се решат, а напоследък дори има и известна надежда, че това ще стане.
Второ, енергийният сектор не е само НЕК, БЕХ и още няколко едри организации, a всичко, което се отнася до производство, пренос, съхранение, търговия и използване на енергия.
През последната година-две държавата реши да блокира разрастването на възобновяемата енергия. Сериозна промяна в националната политика спрямо новата енергетика беше наложителна, но
държавата наложи промяната по-скоро панически, отколкото рационално
Възобновяемата енергия обаче създаде един значителен и изключително ценен сектор, който в момента не е особено ангажиран на родна земя. Този сектор е събрал в себе си главно млади предприемчиви хора с добри технически знания и умения, с чужди езици и добре развити партньорски отношения с международни стратегически партньори и финансови инвеститори.
Какво общо има Африка с цялата тази работа? Над 600 милиона жители на Африка нямат достъп до централно електрозахранване. В Африка се намират някои от най-динамичните икономики в света, но до 2030 година се очаква несвързаните към мрежата да станат 700 милиона. Единственият шанс за тях е децентрализираната възобновяема енергия. Според доклада "Африкански прогрес" (Africa Progress Report 2015) до 2030 година ще са необходими по 55 милиарда долара на година, за да бъде решен въпросът с достъпа до електроенергия. Осигуряването на подобни инвестиции не е нереалистично.
И, разбира се, не става дума само за Африка. Индия планира 100 гигавата соларна енергия до 2022 година, Саудитска Арабия заяви амбицията си да стане световен соларен лидер. Китай, Южна и Северна Америка и на практика почти целият свят рязко ускорява изграждането на възобновяеми мощности. Пред възобновяемия сектор се отваря огромна възможност.
Може ли обаче забутана държава като
България въобще да си мисли, че ще се вреди в подобен бизнес?
За държавата не знам, но възобновяемият бизнес на тази забутана държава успешно е плъзнал по целия свят. Наскоро вестник "Капитал" писа, че само в соларния сектор между две и три хиляди българи работят в чужбина и че през последните години те са инсталирали около 3000 мегавата соларен капацитет, тоест три пъти повече, отколкото са изградени в България.
Това е естествен процес, който се движи от предприемачи и който може да се види и в съседна Румъния. Една от румънските фирми, специализирани във възобновяема енергия, Monsson Group, има вече офиси в Нова Зеландия, Южна Африка, Катар, Истанбул, Стокхолм и на други места и международно потфолио с проекти за 2400 мегавата.
България има и дълга традиция в работенето в чужбина – както гурбетчийско, така и корпоративно. Никога в историята на България в чужбина не са работили толкова българи, колкото днес. Според Българската агенция за инвестиции
в чужбина работели повече българи, отколкото в България
Половината център на Тунис е изграден от български фирми. Български фирми са изградили стотици строителни обекти в Северна Африка и Близкия изток. СОМАТ беше една от най-сериозните транспортни фирми, които свързваха Европа, Азия и Африка. Няма значение дали това е комунистическо наследство или не, интересното е, че българинът не увяхва, когато пресече границата.
България има и още едно предимство – разрастващият се сектор на информационните технологии. Енергетиката се интернетизира и ИТ секторът става особено важен за почти всяко бъдещо енергийно решение.
Очевидно истинският български бизнес, не онзи, който е увиснал на врата на еврофондовете, има своя африканска и глобална енергийна стратегия. Въпросът е дали държавата има някакво място в нея и дали, ако се опита да се намеси, поразиите, които ще нанесе, няма да са по-големи от ползите.
Правителството все пак може да направи няколко дребни неща
които да помогнат. Първо, добре би било да промени езика, с който говори за възобновяемата енергия, и да съзре най-сетне комплексния икономически потенциал на новата българска енергетика. Второ, българската дипломация трябва да е достатъчно добре информирана за постиженията, потенциалът и конкурентоспособността на българските ВЕИ предприемачи. И, трето, разумно би било законово и данъчно да се насърчава регистрацията на български и чужди ВЕИ фирми в България. Иначе онова, което българските ВЕИ предприемачи натрупаха в България, ще се пръсне по света и в съседни страни.
Вероятно правителството и законодателят могат да направят повече, но за това те трябва да питат предприемачите, а не да се опитват да ги тормозят с ретроактивни законодателни и регулаторни мерки, които тежко вредят на репутацията на България като страна, в която може да се прави бизнес.