"Ципрас не само сръчка раздразнената мечка, той се опита да я надбяга и изгуби. Милиони ще страдат заради това", написа в "Туитър" в неделната вечер Ник Малкуцис, водещ редактор на англоезичното издание на в. "Катимерини".

 

Коментарът му бе по повод предложението на финансовите министри от еврозоната - "една от най-бруталните дипломатически акции в историята на Европейския съюз", както го определи "Уолстрийт джърнъл". "Блокът, който е изграден да развива мира и хармонията, сега публично заплашва един от собствените си членове с разруха, ако не се предаде", допълни изданието.

 

Зад всичко това основно лежи рязко втвърдената позиция на Германия в последните дни. Упоритостта, с  която канцлерът Ангела Меркел отстоява позицията си цяла нощ, показа, че в Берлин много добре знаят, че Гърция се страхува повече от Германия от това да стане първата държава, отпаднала от еврозоната.

 

"Европейският ултиматум, изискващ пълна капитулация като цена за нов помощен пакет, бележи провал на бунта на малка и затисната от дългове страна срещу политиката на кредиторите ѝ за орязване на разходи и събиране на повече приходи. Германия демонстрира мускули, като предложи на Атина да избира между подчинение и разруха", казва още "Уолстрийт джърнъл".

 

"Файненшъл таймс" написа още преди обявяването на новото споразумение, че гръцката криза е разтворила дълбоки политически пукнатини в еврозоната, засягащи бъдещето на единната валута. "Президентът социалист Франсоа Оланд има визия за един съюз на сътрудничество, в който силните помагат на слабите и се фокусират върху растеж и бюджетна дисциплина. Германският консервативен канцлер Ангела Меркел иска еврозона с по-строги правила, според които представящите се под очакванията икономики в бъдеще може да бъдат подложени на изпреварващи санкции, за да не повторят съдбата на Гърция", пише изданието.

 

Рекордно дългите преговори показаха, че Германия има принципни различия и с Международния валутен фонд. От МВФ настояваха напоследък Европа да облекчи малко от дълга на Гърция, на което Берлин се противопоставя. Това обяснява и част от мотивите за твърдата позиция на Меркел – като засилят максимално реформените изисквания към Атина, германците може да намалят натиска над тях да отпишат още от кредитите, отпуснати на гърците.

 

Разбира се, третият помощен пакет е оценен на 86 млрд. евро – много повече, отколкото някой е допускал досега, и предстои да се разбере откъде ще дойдат тези пари. Освен това има принципно съгласие в бъдеще да се обсъжда преструктуриране на 216 млрд. евро, които Гърция вече получи по другите два пакета. 

 

Иначе казано, на Меркел ѝ предстои тежка битка с МВФ дали и как да се направи преструктуриране, защото според германците то е неприемливо и незаконно по правилата на еврозоната. Но канцлерът се нуждае от участие на фонда в целия този процес, за да успокои депутатите си в Бундестага, че германците не са единствените хора с пари в схемата. Освен това с трети силен играч като МВФ тя може да възстанови безспорно пострадалите отношения с Франсоа Оланд.

 

С мълчаливата подкрепа на значително "мълчаливо мнозинство" от останалите 18 в еврозоната Германия наложи не просто мерки, отхвърлени два пъти от гръцките избиратели (на изборите на 25 януари и референдума от 5 юли).

 

 

Донякъде парадоксално, Алексис Ципрас в момента силно доминира политическата сцена в родината си, но в Европа е безсилен и низвергнат. Основният му коз – заплаха Гърция да напусне еврозоната с всички произтичащи рискове за единната валута и цялостния проект на ЕС, се оказа слаб, защото критиците на управлението му (особено финансовият министър Волфганг Шойбле, но и мнозина други) биха приели подобен развой с облекчение, а не с ужас.

 

В Берлин и няколко северни столици в Европа обаче знаят също, че Ципрас не бива да бъде свалян от власт под техния натиск след само 6 месеца на власт. Причината е, че така ще си създадат три много големи проблема. Първият е за това доколко демократичен е ЕС и къде всъщност са границите на националния суверенитет в него. Вторият засяга тревогата кой би дошъл на власт в Атина (и как това би се отразило на стабилността на Балканите), след като последния път поне 15% от гърците гласуваха за открито националистически и дори неофашистки партии. Третият проблем е, че едва ли някой иска в Европа да се появи световен символ на "бунта на народите срещу капитализма".

 

Всичко това е леко преувеличено, тъй като самите гърци масово искат да останат в еврозоната и осъзнават, че това си има икономическа цена – макар и по-висока, след като лидерът им опита да играе хазарт и се провали. Ципрас може да се откаже "да предаде ключовете на крепостта" и да подаде оставка като премиер, но това не променя съществено положението на Гърция.

 

След него ще остават пак двата лагера на прагматици и хардлайнери, които го съветваха да отлага и отлага в името на по-добра сделка или да погази предизборните си обещания, за да не стане сметката за плащане прекалено голяма. Сега той погази предизборните си обещания. И сметката е по-голяма.

 

 

Без алтернативен източник на финансиране и без симпатизанти сред други страни от еврозоната, Ципрас реши да блъфира. Той заложи на това, че радикалите от СИРИЗА ще приемат дори тежка за гърците сделка (вместо алтернативата страната да рухне точно при тяхното управление), а Меркел ще смекчи условията (в името на европейското единство, дори това да ѝ струва тежко разцепление в коалицията и правителството). И сгреши много жестоко.

 

Екипът на Меркел прецени, че ако за пореден път спести на гърците тежки реформи, ще нанесе на еврозоната по-големи щети, отколкото ако тръгне на радикалното решение да бъде извадена една от страните от нея. Когато открито заговори за допустимост на Grexit, тя развърза ръцете на финансовия си министър Волфганг Шойбле и той шокира всички с предложение Гърция да бъде временно изкарана от единната валута "поне за 5 години".

 

Така позициите на гръцката заплаха за излизане от еврозоната и това, което германците си представят като допустимо, се събраха в една и съща точка и в нея Гърция я няма в еврозоната. Само че останалите 17 държави се съобразиха повече с германската, а не с гръцката заплаха.

 

Ангела Меркел засега избегна най-тежката европейска криза в кариерата си. Тя не стана германският канцлер, разделил еврозоната и ЕС, и накара други държави да казват това, което Берлин дипломатично премълчава. Президентът на Литва Далия Грибаускайте заяви неотдавна: "С гръцкото правителство всеки път е едно и също – mañana, mañana..." 

 

А това беше доста преди последния драматичен уикенд в Брюксел.