През XVII век Османската империя въвежда системата на илтизама, при която правото на събиране на данъци все по-често се преотстъпвало от султана на негови наместници по места. Това неминуемо водело до забогатяване на наместниците и по-тежко данъчно бреме върху българите. Навярно оттогава данъците се възприемат като бич за данъкоплатците и каца с мед за управниците на България. Както отбелязва половин век след Освобождението философът Найден Шейтанов: "... данъкът не се схваща като лепта за обществото, а като робско даждие (б.а. - налог), произвол в чисто азиатски смисъл. Властта, и особено административната, е най-висше и най-могъщо понятие в психиката на селянина, па и на българина изобщо. Да се достигне тя - се смята за най-голям и най-смислен идеал в живота... Понятието "държава" е най-отвлечено в съзнанието на българина. Той се намира или над нея като някакъв азиатски деспот и разполага с всичките й средства, или пък е под нея като роб и очаква всичко от държавата."

И днес отношението към държавата не се е променило. Дали то е дълбоко вкоренено в нашата народопсихология, или просто държавата го предизвиква е спорно. Но е безспорно, че е свързано с възприемането на властта като източник на обогатяване. Този вековен пиетет към нея като замяна на личното усилие за успех се е превърнал във висша ценност и формула за бърз успех в живота, в доминантна културна парадигма. Доказателство за нейната виталност са политическите назначения през целия преход, напомняйки османското преотстъпване на власт срещу пари. В сегашния й вид

Това става чрез няколко вида назначения. Ако през съответната позиция "текат" многомилионни парични потоци, тя се заема от проверен човек с мисията да изгради канал за отчисления към назначилия го политик. Това е честа практика в ресори като митници, еврофондове, обществени поръчки, приватизация и др.  Друг вид позиции се пласират на "специализирания пазар" на близки, приятели, колеги или просто платежоспособни срещу твърда сума. Такива са местата за посланици, търговски и военни аташета, както и в административни органи с регулаторни и надзорни функции. Трети вид са чисто партийните назначения като изпълнение на предизборни ангажименти, осигуряващи устойчивост на политическия модел. Има и четвърти вид места в администрацията, на които са пласирани несменяеми кадри директно от задкулисни кръгове за специални поръчки или достъп до поверителна информация. Такива са секретарите на министерства, началници на кабинети или отдели, парламентарни секретари и др. Разбира се, така описаният "бизнес модел" не означава, че всяка една позиция винаги е предмет на търговия, а че процъфтяват лоши практики. 

За радост този "бизнес модел" е под цивилизационния натиск на Европейския Съюз, като

Съпротивата срещу тези практики се засилва и заради чисто ценностната промяна, която носи със себе си поколението, започнало своята професионална кариера в годините на прехода.  Срещу него на ключови позиции е огромната част от управленския, стопанския и академичния елит с формиран манталитет и трудови навици при комунизма, когато овладяването на държавата от тясно партийна клика и респективно отчуждение от нея достигна своя апогей. В този контекст съпротивата срещу промяната е в голяма степен поколенчески конфликт между ценности. 

Това може да бъде илюстрирано чрез една въображаема координатна система, показана по-долу*:  

Двете трудово активни поколения – на възраст 25-50 и 50-75 г.  - са разделени в четири квадранта според участие в частния или публичния сектор и начало на трудова кариера. На тази база в съответния квадрант е изведен типичен за групата поведенчески профил. Така в Група 1 са ангажираните в частния сектор, които преди 1990 г. са работили в публичния сектор; в Група 2 са заетите и днес в публичния сектор, започнали работа преди 1990 г,  а в Група 3  - след нея. И накрая в Група 4 са заетите в частния сектор с начало на трудов стаж след 1990 година.

Днес Група 1 продължава да има доминантни позиции в частния сектор като индустриалци, търговци и мениджъри, а Група 2 в публичния сектор  - като политици и чиновници на високи постове в държавната администрация и академичните среди. 

Мирогледът на това поколение, започнало професионалната си кариера след 1965 година, е оформен в условията на патриархално-грижовната държава. Вероятно затова в частния сектор често разбират бизнеса като "грижа" на държавата за тях, която се купува. Заетите пък в публичния сектор предлагат такава "грижа" с ясното съзнание, че трябва да върнат направената в тях инвестиция. Тясното взаимодействие между тези групи е на база договорки, често в нарушение на законите. То се простира от финансиране на политически кампании до връщането му с печалба през обществени поръчки, еврофондове, приватизация или други публични ресурси. В този "бизнес модел" Група 1 получава готов бизнес, ресурси или протекции от публичния сектор, а  Група 2 получава дял от печалбата на частния сектор и увереност, че ще се задържи за максимален срок на своите позиции. Така

На това сме свидетели и днес, когато почти всяка заявка за реформа среща явна или неявна съпротива. Общественият профил на Група 1 и Група 2 е формиран от трудови навици, манталитет и светоглед в огромна степен повлияни от правото на силата, типично за комунистическия режим. Службата в частна вместо публична полза се разпростира по върховете на почти всички държавни институции. Тя е причината да се говори за България като "похитена държава".

Заетите в Група 3 и Група 4 не носят баласта на стария режим в тази степен, макар мнозина от тях да са били формирани като личности в онова общество. Когато се случиха промените, те получиха възможност да се адаптират към новото време чрез обучения в западни университети, добри практики или просто съвременни учебни програми. Така осъзнаха, че успехът на западните общества е във върховенството на закона, уважението към силата на правото. Днес обаче това поколение трябва да се справи с остатъчните тумори на комунизма, които интоксикираха обществото и бизнес средата, превръщайки грабежа на публични ресурси в начин на оцеляване на старото поколение в първите две групи. Като резултат в публичния сектор лошите практики на Група 2 бяха инфилтрирани в Група 3, в която отдавна се назначават децата на роднини, приятели и политически другари, а напоследък това стана масова практика. Така бяха погребани милиони левове похарчени за обучение на професионална администрация от началото на прехода.

Днес надеждата за модерна държава и установяване на силата на правото е в Група 4, макар немалка част да е вече заразена от рецептите за бърз "успех" на частниците от Група 1. Различната ценностна система и усвояването на добри бизнес практики от младите професионалисти предполагат съществено по-малко търсене и съответно предлагане на корупционни услуги. Репутацията и получаването на възнаграждение чрез професионални умения, а не кражби е тяхната мотивация. За съжаление огромният властови ресурс на старото поколение силно влияе на поведенческите стратегии на младото поколение и битката за България минава през осъзнаване на това пагубно влияние.

Според психолога Росен Йорданов "...в нашето национално съзнание е заложен голям антагонизъм. То е между хората, които са се опитвали по някакъв начин да съграждат, където личната отговорност е поставена по-високо. От другата страна са хората, които формират едно раболепно отношение като към император. Тези две тенденции постоянно са в някаква борба."

Бъдещето на България ще бъде предопределено от изхода на битката между два типа мислене.