В този блог сме се възмущавали още преди години, че дори в качеството си на министър Божидар Димитров не би трябвало да се произнася по автентичността на мощи и проявленията на "чудотворност" на различни физически обекти, защото църквата и държавата са разделени и действат в различни светове - министърът действа в света на материалното, тоест  борави с факти и  служи на гражданите (поне на теория), а църквата действа в областта на чудотворното и свръхестественото - в царството Божие, което не е на земята, и където вместо с факти борави с вяра и се грижи за душите на вярващите.

Заемайки последователно различни обществени длъжности - общински съветник, министър, директор на Националния исторически музей (НИМ), Божидар Димитров не чувства проблем да прескача от единия свят в другия и да използва авторитета на светската си длъжност, за да пропагандира суеверия и да прави религиозна пропаганда.

През последните седмици състоянието му се обостри – през ден бълва прозрения - ту за чудотворната ракия, помогнала на българите в борбата срещу османците през XIV век (така хубаво помогнала, че махмурлукът траел 500 години - КП), ту за поръчението на Ванга да възстановява "държавни църкви", ту за лековитата вода в Плиска, ту за правото на малоумни футболисти да дращят глупости по исторически паметници...Ако Божидар Димитров с такава лекота прескача от физичното в метафизичното и злоупотребява толкова сериозно с общественото си положение, време е да си зададем един много прост въпрос – професионално пригоден ли е за поста си Божидар Димитров?  И да продължим – неговото присъствие в музея дали вреди или помага на българското общество? И след като толкова дълго заема директорския пост (16 от последните 20 години), дали това е правомерно?

Теоретично, тоест по закон, директорското място се заема след конкурс. За пръв път Димитров става началник на музея през 1994 г. , но тази дата е преди началото на масовото разпространение на интернет и не можах да открия данни за конкурс. След това са налични сигурни сведения за проведен такъв конкурс през 2001 г., когато Димитров е отново назначен след кратка пауза и казват, със силен натиск от страна на току-що избрания президент Георги Първанов.

Налична е и обявата за провеждане на конкурс от 21 септември 2007 г. по смешната наредба Н-4 от 14.06.2007 г. (според която министърът определя кандидатите, продължителността на мандата им и разяснява процедурата на конкурса), докато министър на културата е Стефан Данаилов. Да, но не откриваме следа за реално приключил такъв конкурс!

Предполагам, именно заради тази неяснота народният представител Иван Иванов задава въпрос на министър Рашидов за датата на конкурса, чрез който Божидар Димитров е избран на поста си, и получава следния уникален отговор:

Разбрахте ли? "На по-ранен етап"! Всичко се изясни!

В Закона за културното наследство, който регулира заемането на директорските постове в държавните музеи, присъства следният чл. 28 с алинеи (5) и (6):

Тук много ми се иска правистите и ресорните журналисти за Министерството на културата да ударят по едно рамо и да успеем заедно да получим отговор на въпроса кога всъщност е бил последният конкурс, с който е назначен Божидар Димитров за директор на НИМ (за да разберем откога текат петте години на правоотношения на БД с музея) и действал ли е по същото време специален закон, в който е предвидено нещо друго?

Защото може да се окаже, че той заема сегашния си пост НАПЪЛНО НЕЗАКОННО! И че неговото несигурно законово положение би могло да бъде желязната хватка, с която той бива държан непрестанно в шах (от кого?), тоест в зависимост.

А един зависим директор на НИМ може да направи множество поразии, примерно да помага за легализирането на иманярски находки.

Данни за такава легализация нямам, разбира се, но ситуацията е сериозна – иманярите в България вилнеят в особено големи размери, и то не от вчера.

В този смисъл ролята на НИМ за спиране на иманярството и съхраняване на националното археологично богатство е изключително важна.

Например при официалното представяне на изложбата "Тракия и древният свят – колекция Васил Божков" в музея българската държава застана с целия си авторитет зад законността на предметите от тази изложба, по този начин вдигна драстично стойността им и изчисти всякакви съмнения за законността на придобиването им.

 

Първият е разговорът с гражданката Вангелия Пандева Гущерова, която възлага ремонта на "четири държавни църкви" на бъдещия директор на музея.

Вторият е почетната професура от Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Съветът на една гражданка, пък била тя и популярната Вангелия Гущерова, не може да е достатъчен аргумент за пренасочване на сериозен обществен финансов ресурс в реставрация на църкви (защо не примерно за реставрация на синагоги и джамии?). Защо точно църкви и защо точно "държавни"? Ванга като аргумент за мен означава злоупотреба със служебно положение в полза на частни интереси.

Не може директор на национален музей, който трябва да е страж на науката, да бълва непрекъснато суеверия и чалга митове, с които да се опитва да баламурка обществеността, за да припечели по някой лев от билетчета и сувенири.

Не може да се допусне планомерното унищожаване на археологическото наследство на България чрез строеж на чисто нови крепости и църкви уж под предлог "реставрация".

Не може да се допусне шеф на национален институт да произвежда непрекъснато дипломатически скандали и да ръси цинизми по медиите.

Този човек просто трябва да си върви.

Явно не съм сам в усещанията си, защото вече има подписка за пенсиониране на Божидар Димитров. Можете да се запознаете с мотивите и евентуално да подпишете ето тук.