Един от най-смехотворните скечове от политическото театро в последната седмица на парламентарната сесия, които стъписаха публиката, беше подкрепата (само) за въпроса за референдумa за електронното дистанционно гласуване, изразена във вот, в който депутатските пултове масово дефектираха. Можем да заключим не без ирония, че, при тази висота на технологии и оператори, на референдума през есента вече му е минала черна котка път… Случката ме накара да си припомня следния стар виц от епохата на "зрелия" социализъм.

През 80-те години на миналия век Господ извикал на извънредна среща световните лидери. Първо говорил с Рейгън. "Все повече затъва в грях американският народ!" – казал му Господ с могъщия си глас. "Покайте се, че виждате ли" – и посочил многозначително червения бутон на сложната апаратура пред себе си – "ако натисна това копче, от САЩ нищо няма да остане!"... Като дълбоко консервативен човек, Рейгън излязъл от Божия ‘офис’ с наведена глава, разтреперан и засрамен… След него влязъл Горбачов. Убеден марксист, той, разбира се, не бил религиозен, но като вярващ в нАучно техническия прогрес, пребледнял от чутото и умислен се върнал при ‘колегите’ си… Най-накрая от срещата с Всевишния излязъл Тодор Живков. Нашият държавник бил весел, ухилен до уши... Всички се зачудили.

Последната половин година парламентарен живот потвърди съществуването на плаващи картелни споразумения в българската политика. Това е стара тенденция, която отдавна се наблюдава в редица държави. Концепцията за политическия картел, публикувана най-напред през 1992 г., и развита от покойния ирландски професор по политология Peter Mair (1951-2011) съвместно с професор Richard S. Katz, е изградена по аналогия с икономическите процеси. В същността си тя гласи че, когато за участниците на политическия пазар е по-изгодно да се споразумяват и действат съвместно вместо да се конкурират (както предполага политическата логика a prima vista), се образува картел. В икономиката картелът цели фиксирането на (взаимно приемливи) за фирмите цени, изолирането на определени играчи, разпределение на клиенти и територии, тръжни манипулации (bid rigging) и т.н. Сходствата с политическите (които винаги са и икономически) процеси и явления в нашата действителност са достатъчно видими и не се нуждаят от допълнителни обяснения.

Второ, Реформаторският блок е миниатюрен, но ключов партньор, чиято активност и ангажираност го поставя в позицията на особен вид bladerunner. Двойствеността на тази ситуация се състои в това, че предприетите реформи издигат престижа на малките десни партии. Същевременно, те, последните, са живият щит или бушон на правителството.

Очаквам обаче нови смайващи чудеса, подвизи на ‘вълшебното копче’ през есента и Раданови вълнения... Не трябва да се забравя, че политическият картел е реакция на ниската избирателна активност, партийната фрагментация и нестабилните мнозинства. Парадоксът е в това, че ‘причудливите решения’ и странни партньорства (‘опасни връзки’) на политиците само задълбочават проблема и лесно могат да доведат до още по-голямо отчаяние и деструктивна холеричност мнозинството избиратели. Ако тази тенденция се задълбочи, хората отново масово ще излязат на улиците.