БНР: коя половина от кой ефир
"Дневник" препечатва текста от блога на Нели Огнянова "Медийно право"
Българското национално радио има регионални радиостанции. Те са осем, като последните – във Видин и Бургас – бяха открити скоро. Регионализацията е принцип, свързан с обществената мисия на БНР – хората се интересуват и от това, което става непосредствено край тях. За целта трябва да се полагат усилия в две посоки:
- да се създава съдържание, посветено на регионалните проблеми и
- да се осигурява разпространение на така създаденото съдържание.
Двете задачи са рутинни за едно обществено радио:
- програмната: радиото да анализира информационните потребности на хората и да им предостави адекватно на регионалната специфика съдържание ;
- техническата: съдържанието освен да се произвежда, трябва и да се чува (обхват), но и повече – хората да имат устройства да приемат програмите. Осъществява се наземно разпространение, но от сайта на БНР може да се използва и опцията слушайте в интернет в реално време. Отделно от това има и подкасти онлайн, те не обхващат винаги цялото съдържание, а части, предавания или фрагменти. Така или иначе въпросът за предавателите (откриване, закриване, мощност) и приемниците (има ли с какво да приемат хората) е важен. На какви вълни, чрез какви предаватели, с какви приемници – за да има гарантирано покритие и достъп до информация – трябва да се решава в ход и без грешни ходове. Техническият въпрос иска техническа експертиза – обществените медии трябва да достигат до хората ефективно.
Рутинни задачи – рутинен алгоритъм за решаването им:
първата работа е да се познава картината: какви са хората там, от какво имат нужда – още повече след отпадане на идеята за регионалните мултиплекси. Така че задача номер едно е проучване, карта на потребностите – иначе регионализацията е поредната проформа акция.
В случая данни за такова проучване няма. Данни няма, мотиви няма, за сметка на това още преди издаване на лицензията на сайта на БНР е качена снимка на генералния директор с кмета на Кърджали, подарява радиоприемник.
Добре, но основният въпрос е какво предлага БНР на тези хора със средствата от държавния бюджет. СЕМ се затрудни от семплата разработка и върна внесените документи, а за нас остават версиите –
- версия 1: на сайта на БНР е съобщено, че се предвижда РРС Кърджали "да излъчва общо 9 часа програма – 6 часа на български език – новини, блокови предавания, музика, и 3 часа – на турски език, подготвени от турската редакция на Националното радио".
- версия 2: в сутрешните блокове на телевизиите концепцията вече е друга: от 24 часа програма 18 ще са за Хоризонт, 3 часа ще са с местна програма с теми от Кърджали и региона и 3 часа ще са програма на турската редакция на радиото.
- версия 3: "Половината от ефира ще е с предавания на турски език", казват още от БНР. Коя половина от кой точно ефир, остава да се разбере.
Политическата цена : съзнателно или не, ръководството на БНР поднася неочакван предизборен подарък едновременно и на националистическите формации, и на ДПС чрез неадекватни ходове в една безкрайно чувствителна област.
По отношение на турския език:
от години БНР произвежда програма на турски език като част от задълженията на Радио България – по лицензия 180 минути, от които 30 на сто актуални предавания, не по-малко от 10 на сто от програмното време е за новини, 30 на сто културни, образователни, религиозни и др. предавания и т.н. БНР изпълнява лицензията си, СЕМ осъществява мониторинг с помощта на хора от мониторинга, които владеят турски език.
Тези предавания се разпространяват и онлайн, и наземно – и няма данни да са били проблематични, смисълът им е да достигат до хората – наземно и онлайн, в реално време и като подкаст. За ефективността на предаванията данни не са известни – ако има, добре е да се покажат – но нищо лошо не се е случило в резултат от предаванията на БНР на турски език – вече много години.
За половината от ефира: от изказванията на председателя на СЕМ се разбира, че 24-часовата програма ще включва 18 часа Хоризонт (лицензирана), 3 часа Радио България (лицензирана, така както се включва и сега на други честоти по отношение на други региони) и 3 часа ново съдържание на български език – за тези три часа доц. Лозанов казва, че трябва да бъдат добре обмислени според нуждите на аудиторията във връзка с необходимата регионализация. Поне отстрани изглежда, че именно тричасовата програма на български език има нужда от лицензиране на този етап. А въпрос на бъдеще е доколко и кога регионализацията може да се приложи и към съдържание на другите езици.
*
Доброто управление превръща проблемите във възможности, лошото превръща и възможностите в проблеми.
РРС Кърджали е възможност, от която ръководството на БНР създаде проблем – пореден проблем след кадровите решения за високите позиции, липсата на атестиране, критериите за съкращенията на разходите за персонала, стрийминга и т.н.
Предстои заседание на СЕМ по темата на 8 септември.