БНР: коя половина от кой ефир

БНР: коя половина от кой ефир

Сградата на държавното радио
Сградата на държавното радио
"Дневник" препечатва текста от блога на Нели Огнянова "Медийно право"
Българското национално радио има регионални радиостанции. Те са осем, като последните  – във Видин и Бургас – бяха открити скоро. Регионализацията е принцип, свързан с обществената мисия на БНР – хората се интересуват и от това, което става непосредствено край тях. За целта трябва да се полагат усилия в две посоки:
  • да се създава съдържание, посветено на регионалните проблеми и
  • да се осигурява разпространение на така създаденото съдържание.
Сега ръководството на БНР подготвя РРС Кърджали.
Двете задачи  са рутинни за едно обществено радио:
  • програмната:  радиото да анализира информационните потребности  на хората и да им предостави адекватно на регионалната специфика съдържание ;
  • техническата:  съдържанието освен да се произвежда, трябва и  да се чува (обхват), но и повече – хората да имат устройства да приемат програмите.  Осъществява се наземно разпространение, но от сайта на БНР може да се използва и опцията слушайте в интернет в реално време.  Отделно от това има и подкасти онлайн,  те не обхващат винаги цялото съдържание, а  части, предавания или фрагменти. Така или иначе  въпросът за предавателите (откриване, закриване, мощност) и приемниците (има ли с какво да приемат хората)   е важен. На какви вълни, чрез какви предаватели, с какви приемници – за да има гарантирано покритие и  достъп до информация – трябва да се решава в ход и без грешни ходове. Техническият въпрос иска техническа експертиза –   обществените медии трябва да достигат до хората ефективно.
Спирането на средновълнов предавател не е нито само технически, нито само финансов въпрос. Изглежда  просто: критерий е достъпът  до информация. Като всеки преход – ако  се преминава към УКВ –  и този преход  изисква грижа – иначе достъпът до информация прераства от технически въпрос в политически.
 Рутинни задачи – рутинен алгоритъм за решаването им:
първата работа е да се познава картината: какви са хората там, от какво имат нужда – още повече след отпадане на идеята за регионалните мултиплекси. Така че задача номер едно е проучване, карта на потребностите – иначе регионализацията е поредната проформа акция.
В случая данни за такова проучване няма.  Данни няма, мотиви няма, за сметка на това още преди издаване на лицензията на сайта на БНР  е качена снимка на генералния директор с кмета на Кърджали, подарява радиоприемник.
Добре, но основният въпрос е какво предлага БНР на тези хора със средствата от държавния бюджет. СЕМ се затрудни от семплата разработка и върна внесените документи, а за нас остават версиите –
  • версия 1:  на сайта на БНР е съобщено, че се предвижда РРС Кърджали  "да излъчва общо 9 часа програма – 6 часа на български език – новини, блокови предавания, музика, и 3 часа – на турски език, подготвени от турската редакция на Националното радио".
  • версия 2: в сутрешните блокове на телевизиите концепцията вече е друга: от 24 часа програма 18 ще са за  Хоризонт, 3 часа ще са с местна програма с теми от Кърджали и региона и 3 часа ще са програма на турската редакция на радиото.
  • версия 3: "Половината от ефира ще е с предавания на турски език", казват още от БНР. Коя половина  от кой точно ефир, остава да се разбере.
Така към проблема, свързан с липсата на проучване, се прибавя и втори проблем: небрежното и мъгляво комуникиране по темата какво ще прави БНР в Кърджали и защо. Липсата на мотиви и прозрачност по отношение на програмната концепция, обърканата информация  в контекста на наближаващите местни избори, смесването на съдържателни и технически въпроси поставиха отново БНР в центъра на вниманието.
Политическата цена : съзнателно или не, ръководството на БНР поднася неочакван предизборен подарък едновременно и на националистическите формации, и на ДПС  чрез неадекватни ходове  в една безкрайно чувствителна област. 
По отношение на турския език:
от години БНР произвежда програма на турски език като част от задълженията на Радио България  – по лицензия 180 минути, от които 30 на сто актуални предавания, не по-малко от 10 на сто от програмното време е за новини, 30 на сто културни, образователни, религиозни и др. предавания  и т.н. БНР изпълнява лицензията си, СЕМ осъществява мониторинг с помощта на хора от мониторинга, които владеят турски език.
Тези предавания се разпространяват и онлайн, и наземно – и няма данни да са били проблематични,  смисълът им е да достигат до хората  – наземно и онлайн, в реално време и като подкаст. За ефективността на предаванията данни не са известни – ако има, добре е да се покажат – но нищо лошо не се е случило в резултат от предаванията на БНР на турски език – вече много години.
За половината от ефира: от изказванията на председателя на СЕМ  се разбира, че 24-часовата програма ще включва 18 часа Хоризонт (лицензирана), 3 часа Радио България (лицензирана, така както се включва и сега на други честоти по отношение на други региони) и 3 часа ново съдържание на български език – за тези три часа доц. Лозанов казва, че трябва да бъдат добре обмислени според нуждите на аудиторията  във връзка с необходимата регионализация. Поне отстрани изглежда, че именно  тричасовата програма на български език има нужда от лицензиране на този етап. А въпрос на бъдеще е доколко и кога регионализацията може да се приложи и към съдържание на другите езици.
*
Доброто управление превръща  проблемите във възможности, лошото превръща и възможностите в проблеми.
РРС Кърджали е възможност, от която ръководството на БНР създаде проблем – пореден проблем след кадровите решения за високите позиции, липсата на атестиране,  критериите за съкращенията на разходите за персонала,  стрийминга и т.н.
Предстои заседание на СЕМ по темата на 8 септември.