Без Западните Балкани Европейският съюз би бил непълен

Във Виена днес започва среща на върха между лидери на ЕС и на държавите от Западните Балкани, на която домакин са Австрия и Германия. Това е част от т.нар. Берлински процес, с който в рамките на 5 години ЕС иска да демонстрира с подобни форуми ангажимента си към страните извън съюза - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия.
На срещата ще участват канцлерът Ангела Меркел, представителят за външната политика на ЕС Федерика Могерини, вицепрезидентът на Европейската комисия по въпросите на енергийния съюз Марош Шефчович, президентът на Европейската банка за възстановяване и развитие Сума Чакрабарти и премиерите на Словения и Хърватия, които силно са ангажирани с процеса. Във Виена ще бъдат и лидери на Франция и Италия, които ще са домакини на форума през 2016 г.
Тази година акцентът е върху инфраструктура и връзки, регионално сътрудничество, проблеми на младежта и предизвикателствата от бежанската криза.
По този повод ви предлагаме съвместната публикация на Себастиан Курц и Франк-Валтер Щайнмайер - външни министри на Австрия и на Германия.
20 години след войните в Западните Балкани регионът е мирен и всички страни от региона се стремят да станат членки на ЕС. Постигнатият значителен напредък обаче не следва да бъде възприет като даденост. Стабилността в региона все още почива върху крехка основа и в голяма степен зависи от подкрепата от страна на Европейския съюз. Перспективата за членство в ЕС досега беше единственият по-голям стимул за провеждането на тежки, но необходими реформи и за последователни усилия за помирение в региона. Нашият ангажимент да дадем на Западните Балкани европейска перспектива продължава да има ключово значение за осигуряването на трайна стабилност в региона и завършване на трансформацията на политическите системи, икономики и общества в региона. Наличието на мирни, стабилни и демократични Западни Балкани е стратегически интерес на Европейския съюз.
Инициираният през 2014 г. от Германия Берлински процес, който тази година се поема от Австрия, добавя нов импулс и препотвърждава поетия от нас ангажимент за тази перспектива.
Срещата на върха във Виена на 27 август е втората в поредица от пет срещи, планувани до 2018 г. Подобно на първата среща в Берлин тази във Виена ще събере министър-председателите, министрите на външните работи и министрите на икономиката на всички страни от Западните Балкани, както и всички отговорни фактори от Европейския съюз и международните институции. Целите са три. Първо, да се подчертае постигнатият значителен напредък в региона. Второ, да се препотвърди и да се засили отново европейската перспектива за всички страни от региона и, трето, да се ускорят реформите, да се увеличат икономическите шансове и да се насърчи сътрудничеството в региона.
Миналата година в Берлин се споразумяхме да се фокусираме върху конкретни проекти просто защото хората от Западните Балкани очакват осезаема полза от стремежа към Европейския съюз в такива области като инфраструктурата, заетостта, образованието, правата на човека, върховенството на закона и демокрацията.
Регионалните лидери се споразумяха за регионалната транспортна мрежа - като стожер на икономическото развитие - и съответните коридори. Европейската комисия е готова до 2020 г. да отпусне 1 милиард евро, за да подкрепи това начинание. Това ще помогне на страните от Западните Балкани да имат по-добра връзка помежду си и с ЕС. Също така искаме да подпомогнем създаването на нови икономически перспективи за младите хора на Западните Балкани. Австрия също както и Германия може да предложи богат опит в тази сфера, например чрез своите системи за дуално професионално образование. На срещата на върха ще бъде представена регионална инициатива за обмен на млади хора, базираща се на примера на изключително успешните френско-германски и полско-германски модели. Тя би следвало да допринесе за събарянето на все още съществуващите стени в главите на младите хора и да подтикне към помирение.
Будно гражданско общество и свободни медии са основните стълбове на модерната и успешна демокрация. Нашият Форум на гражданското общество ще изтъкне тяхната добавена стойност като платформа за дебати и за мирното разрешаване на социални въпроси, също както и ключовата им роля за поощряването на отчетността на правителствата.
Няма съмнение, остава още много да се работи, както показват неприятните инциденти в Сребреница през тази година, както и нововъзникналите миграционни предизвикателства. Въпреки това има и редица впечатляващи успехи. ЕС доведе Сърбия и Косово на масата на преговорите. Те постигнаха впечатляващ напредък по пътя към цялостното нормализиране на отношенията помежду им. Остава още много въпроси да бъдат решени, ние насърчаваме ръководствата на Сърбия и Косово да изпълнят поетите от тях ангажименти. Неотдавнашната добра работа на еврокомисар Хан в Скопие доведе до сключване на споразумение между основните политически партии. Ние призоваваме партиите сега да подготвят пътя за провеждането на свободни и справедливи избори през април следващата година, като плавно и цялостно проведат необходимите вътрешни реформи, създавайки по-равни шансове за всички политически кандидати. В Босна и Херцеговина обновеният подход на ЕС допринесе за съсредоточаването на вниманието върху социално-икономическите реформи, от които ще спечелят всички хора в страната. Тези примери показват, че ангажирането на Европейския съюз има положително въздействие върху преодоляването на най-трудните ситуации.
Конференцията също така ще обърне специално внимание на факта, че маршрутът през Западните Балкани се е превърнал в основно трасе за нарастващия брой бежанци, които търсят закрила в Европа. Неотдавнашните събития в македонския граничен град Гевгели свидетелстват за това. Тези тенденции са големи предизвикателства за граничния мениджмънт и за системите за предоставяне на политическо убежище в някои страни от Западните Балкани, както и в страните - членки на ЕС. И страните от Западните Балкани ще трябва да поемат своята отговорност, за да се справят с тези предизвикателства. Но те не са сами - във Виена ще обсъдим как Европейският съюз, както и отделни страни - членки на ЕС, могат да помогнат на страните от Западните Балкани в усилията им за подобряване на граничния мениджмънт и системите за предоставяне на политическо убежище.
На 27 август ще възобновим решителния си ангажимент за европейска перспектива за всички страни от Западните Балкани и ще обещаем последователна подкрепа за региона. Вратата към Европейския съюз трябва да остава отворена за региона на Западните Балкани, за да гарантираме, че Европейският съюз ще е и занапред най-успешният умиротворителен проект в света. Ясно е, че без Западните Балкани Европейският съюз е непълен.
Оптимисти сме, че срещата на върха във Виена и продължаващият Берлински процес ще допринесат за крайната цел - членството на всички страни от Западните Балкани в ЕС. Австрия и Германия най-искрено ще продължат да подкрепят всички усилия в тази посока.