Германия и мигрантите
Красимир Стоянов е философ, живее и преподава в Германия. Коментарът му е публикуван във "Фейсбук". "Дневник" го препечатва с негово съгласие. Заглавието е на редакцията.
През последните дни се сблъсквам с редица некоректни и тенденциозни твърдения във "Фейсбук" и в българската преса за "бежанската вълна" във и към Германия. Искам тук да засегна само някои от тях:
- Не е коректно да се твърди, че Германия "приема" тази година 800 000 мигранти. Истината е, че Федералното вътрешно министерство прогнозира, че до края на 2015 до 800 000 души ще КАНДИДАТСТВАТ за политическо убежище. С оглед на процентите на одобрените кандидати може да се счита, че далеч под половината от тези хора ще останат трайно в страната.
В тази връзка е добре да се знае, че "миграционното салдо" на Германия през последните години е само в минимален плюс, а за 2008 и 2009 г. - дори в минус (т.е. повече хора са напуснали страната, отколкото са се заселили в нея). Освен това е добре да се има предвид, че Германия изпитва остър недостиг от работна ръка в много професии (далеч не само висококвалифицирани), както и че страната има сериозен демографски проблем.
- Най-малкото неточно е твърдението, че тази година има "абсолютен рекорд" на брой на мигранти към Германия. Според мен "миграционният натиск" към Германия в началото на 90-те години бе поне толкова силен, колкото и сега. Тогава миграционните потоци се образуваха обаче не само от кандидати за политическо убежище, но и на първо място от изселващи се "етнически немци" най-вече от бившите съветски републики, както и от временни бежанци от войната в бивша Югославия. Между впрочем по мое лично впечатление антимиграционните истерии и страхове в Германия бяха тогава далеч по-силни, отколкото сега.
- Тенденциозно е внушението, че едва ли не цялата работа по настаняването на и грижите за бежанците се осъществява от доброволчески организации. Всъщност те са "само" допълнение към работата на държавните миграционни структури, които в момента наистина се задъхват, но са много далеч от това да колабират. Работата на доброволческите организации е въпреки това много ценна - също и като възможност за много хора (например за много от моите студенти) да проявят граждански ангажимент и солидарност.
- На практика всички случаи на агресивни демонстрации срещу бежанците и нападения срещу техните общежития през последните седмици се случват в силно обезлюдената източногерманска провинция, където на практика няма никакви чужденци и откъдето повечето динамични и открити местни жители отдавна са се изселили. При тези, които участват там във въпросните демонстрации и нападения, омразата към чужденците е тясно свързана с ненавистта им към "Запада" и "западняците". Тази ненавист често се изявява като народняшка антилиберална и антикапиталистическа реторика. Но дори и в традиционно консервативната Бавария малобройните групички от подобни хейтъри се сблъскват с решителен и далеч по-многоброен граждански отпор, в който участват хора от най-различни социални слоеве.
- На базата на всички изследвания, които познавам, може категорично да се твърди, че днешният икономически просперитет на Германия би бил немислим без миграционните потоци към Германия от 50-те години до наши дни. Не мисля, че немското общество би имало и днешното равнище на отвореност и на демократичност без миграцията и мигрантите. Така че с колкото и проблеми и конфликти да е свързана миграцията, тя като цяло прави Германия едно по-добро място за живеене.