Код "червен"
В края на януари министър Москов обяви като един от приоритетите си преструктурирането на Спешната помощ. Днес са налице редица резултати: повишаване на заплатите, обновяване на парка, обучение на парамедици, телемедицина, преструктуриране и пр. И най-новият – въвеждане на т.нар. триаж на пациентите. Казано по-просто, обслужване според спешността на състоянието им.
Звучи интересно. Какво се крие зад тази чуждица?
Класифицирането на пациентите, поискали спешна помощ, според тежестта на състоянието е относително нов подход. В редица държави са въвели системи първо с две, после с три, с четири, а най-съвременната е с пет равнища на спешност. Последната се използва в САЩ, Канада, Австралия, експериментира се в Обединеното кралство, Германия, Холандия, Тайван и др.
Какви са предимствата на триажа според чуждестранни изследвания?
1. Намалява се смъртността. За 2013 г. у нас е имало около 715 000 повиквания. Може да допуснем, че подобен брой ще бъдат и занапред. Ако условно 30 % от тях са наистина животозастрашаващи – с код "червен" по новата скала, това значи, че линейките ще отидат първо при тези пациенти и ще повишат шансовете им да получат спешно лечение. А за редица случаи лечение в рамките на минути означава спасен живот.
2. Улеснява се комуникацията в системата. Още при тръгването на линейката екипът знае какво състояние да очаква. А когато реаниматорът в линейката съобщи в болницата, че вози пациент с код "червен", в спешното отделение на болницата могат да организират необходимите ресурси за посрещането на пациента.
3. Въвежда се ред и дисциплина в сфера, в която минутите понякога са от значение и в която (традиционно поне у нас) има значителни злоупотреби.
Какви проблеми се очакват?
Първо – в самата система за спешна помощ
В САЩ например е разработен Emergency Severity Index - в приблизителен превод "Индекс за спешността на помощта", който се прилага в 57% от американските болници. За приложението му е разработено 120-странично ръководство. Надеждността на индекса се проверява с непрекъснати научни анализи. Правят се съпоставки на определеното ниво на спешност със поставената в болницата диагноза. Нататък – проследява се "съдбата" на пациента - средна продължителност на престоя, смъртността – в болницата и в шестмесечен период след лечението. В резултат се изготвят усъвършенствани версии на индекса – понастоящем е актуална версия 4.
Нататък, сериозни мерки се вземат за обучение и квалификация на персонала, който приема обажданията и всъщност извършва "триажа". Смята се, че медицинската сестра има капацитета да определи приблизително необходимите медицински ресурси за обслужване на пациента (диагностични тестове, образна диагностика, консултации и пр.), от обема на които зависи класификацията на пациентите в неспешните категории.
Специално внимание се обръща на пациентите под 18 г., за които има допълнителни особености в симптоматиката и те трябва да се имат предвид при триажа.
Всичко това ще трябва да започне поетапно да се случва и в нашата "спешна помощ".
Второ – сред нас, пациентите
Дълго и настоятелно трябва да ни се внушава, че спешната помощ спасява живот, а не главоболие от препиване. И понеже твърдят, че сме били упорита нация, може би внушението да става и с икономически методи - заплащане на неоснователно повикване, мощна глоба при злоупотреба и други проверени методи.
Трето – и основно според мен – в системата за първична помощ. Вече съм отбелязвал, че ако всеки от нас може да получи абсолютно достъпна медицинска помощ през деня и през нощта, в работно време и в празнични дни – от общопрактикуващите ни лекари или от техни абсолютно сигурни заместители, тогава обажданията ни към "спешна помощ" ще намалеят значително. И ще останат само тези, които наистина са спешни. Но за това са необходими нови стимули за общопрактикуващите ни лекари, нова организация на институции, които ги заместват, и пр.
И последно – но не маловажно. Разкриването на лекарски кабинети в гетата е също стъпка подпомагаща "спешната помощ". Наличието на лекар – особено ако то е 24/7/365, със сигурност ще намали повикванията на линейките. Ето условни разчети: едно повикване ни струва средно 100 лв., а 3 повиквания дневно ни струват около 100 000 лв. годишно. Което със сигурност е повече от издръжката на един кабинет с двама лекари. Очевидно си струва да се започне експеримент.
*
И за да си остана на равнището на кабинетен учен – силно ще препоръчам пак чудестранния опит: организиране на сериозна изследователска работа за наблюдение, анализ и непрекъснато усъвършенстване на параметрите на "триажа". Вкл. и сравнения с дейността на подобните модели в чужбина.
Една перспективна стъпка в здравната реформа е вече факт – да и пожелаем успех.
Авторът проф. Божимир Давидов е доктор на медицинските науки.