Унгария въведе от полунощ радикални мерки в опит рязко да ограничи вълната имигранти, навлизащи в страната през границата със Сърбия и арестува близо 10 000 от тях. Във вътрешността полицията получи допълнителни правомощия до края на септември, а премиерът Виктор Орбан и много политици говорят за решителни действия и за "лицемерието на Европа", която била оставила унгарците да се оправят сами в най-мащабната криза с имигранти и бежанци от десетилетия насам.

Писателката Ноеми Сечи разказа в свой коментар за "Ню Йорк таймс" как се чувстват унгарците в тази ситуация и защо подкрепят подобни действия на властта.

Тя припомня как имигрантско семейство се хвърли на релсите, когато опитаха да накарат цял влак с чужденци да се регистрират в близкия лагер за бежанци, и обяснява: Защото не искат да бъдат блокирани тук - в държавата, където съдбата е отредила на унгарците да живеят своя малък труден живот".

Сечи разказва какво всъщност представляват бившите комунистически страни, за които според нея на Запад има погрешна представа. "Източна Европа не е all-inclusive луксозен хотел, на който мнозина от другата половина на континента се радват. Ние сме по-скоро в нискобюджетната част на пазара, където се самообслужваш. Не че е съвсем зле. Има си някои аспекти на европейския начин на живот, понякога дълбоко провинциален, понякога доста изтънчен.

Унгария не е видимо бедна страна. Но тя е едно разочаровано и разочароващо място, което е "виждало и по-добри дни", където има стари мании и обсесии, с едва работеща бюрокрация, крехка икономика и корумпирани политици."

В коментара си Сечи разказва за своя позната, която години наред е помагала за настаняването в Будапеща на висши ръководители на международни благотворителни организации и е видяла много от пропуските в подхода им. Тя също така е видяла, че, от една страна, Европа не знае какво да прави - икономически и културно - с бежанците, но някои представители на Запада с удоволствие оставят тази тема да се използва във вътрешната политика на Унгария. А в тази политика опозицията обвинява управляващите, а управляващите обвиняват Европа.

Сечи посочва, че в такава ситуация не е трудно да се представяш за загрижен и съчувстващ, особено ако си консервативен, патриотичен и християнски политик. Само че правителството на Виктор Орбан дори не се преструва, че съчувства на някого и тази "очарователна жестокост" си има тайни симпатизанти.

Авторката твърди, че дълбоко в сърцето си унгарците искат да принадлежат към нация от борци за свобода, независимо дали става дума за поддръжници на граничната ограда, отвратени от Орбан либерални интелектуалци или представител на средната класа, който просто иска да се спре с публикациите за страната му по световните издания, за да си върне Унгария самоуважението.

Изключителната ситуация не позволява на Унгария едновременно да прилага правилата на Европейския съюз и да овладее имигрантската вълна. Но в комбинация с управляващата ни смес от агресивна самоотбрана и прикрита самоомраза, това означава, че нямаме избор, освен да се превърнем в "лошите". Всичко, което ни остана, е забавлението от размяната на ролите - от герой да се превърнеш в злодей."

Сечи разказва как майка ѝ - пенсионирана учителка от малък град - я пита по телефона какво мисли за "цялата тази ужасна история с имигрантите". Семейството знае какво са бежанци, защото преди 20 години в градчето до южната граница бивша съветска база е била използвана за настаняване на етнически унгарци, бягащи от войната в бивша Югославия.