Бодливата тел
Препубликуваме текста от портала "Култура":
Оскъдицата, в която живеем, е не само материална, както ни се струва. Тя е тотална.
Защо в Западна Европа посрещат бежанците с транспаранти: "Добре дошли, бежанци!", а ние сме враждебни, настръхнали, уплашени. Защото Западна Европа е богата, а България бедна – само затова ли? Когато България е посрещала арменските бежанци – богата ли е била? А когато е посрещала руските белоемигранти – богата ли е била? И задавала ли си е въпроса – това бежанци ли са или имигранти? Тези прокудени хора и техните потомци и досега живеят в нашето общество десетилетия наред, не са се превърнали в заплаха, а напротив, напълно са се интегрирали с нас, станали са част от нас, обогатили са ни.
А нашите емигранти на Запад? Още от първите дни след черната дата 9 септември, след която започват претърсвания на домове, преследвания и разстрели без съд и присъда, стотици българи се устремяват на Запад. Бягат с риск за живота си. Границата се превръща в желязна завеса, но тя не ги спира. На граничните бразди се стреля на месо, но те намират начин да ги преминат. Границата е разорана и оградена с бодлива тел, стърчат вишки, граничарските кучета се обучени да залавят всеки беглец, граничарите получават ордени, когато заловят някой "изменник на родината", но българите все пак бягат и бягат през целия период на комунизма. Както издигнатата бетонна стена в Източен Берлин не спираше бежанците, така и бодливата тел, граничарските кучета и стрелбата на месо не спираха бегълците през нашата граница.
Какви бяха тези бегълци и "невъзвращенци", кои бяха – Борис Христов, Христо Явашев, Георги Марков, Цветан Тодоров, Румяна Узунова…стотици, хиляди…прогонени от тоталитарния режим в Отечеството. Търсеха и намираха подслон и свобода в други държави. Отечеството ги лиши от гражданство и им издаде задочни присъди. В комунистическата преса бяха обругавани като "изменници на родината". Мнозина се поддаваха на комунистическата пропаганда. Но повечето не се поддавахме и им се възхищавахме.
Но само те ли са? След падането на комунизма стотици хиляди наши сънародници се устремиха на Запад. Европа и Америка ги приеха. Сега работят, печелят, пращат пари на родителите си, които не могат да живея с мизерните си пенсии, отпуснати от тяхното отечество. Статистиката твърди, че два милиона българи живеят извън страната ни. Те не са ли били бежанци в началото? Не са ли били и те подгонени от тоталитарния режим и после от икономическата мизерия в родината си?
И на фона на всичко това днес се чуват не малко гласове на яростни ксенофоби, страхуващи се от бежанската вълна, която преминава през България. Повечето само минават, усещат нашата враждебност и не искат да останат при нас, но ние сме агресивно враждебни дори към това, че само преминават. Дори и това преминаване нас ни обижда. Германия отделя милиарди, за да ги настани и приюти, Швеция ги посреща с плакати "Добре дошли, бежанци", а ние ги ругаем, ритаме и се страхуваме от тях. Наричаме ги нашественици. Виждаме в тях само заплаха.
Това е истинският въпрос и истинският проблем – защо Западна Европа е гостоприемна и толерантна към тях така както беше гостоприемна и толерантна към българите, когато те бягаха през бодливата тел, а ние сега сме негостоприемни, нетолерантни, враждебни и уплашени? Защо сме толкова различни от нормалните европейски народи? Това е истинският въпрос и истинският проблем. Затова казвам, че оскъдицата, в която живеем, е не само материална, тя е тотална. Тя е преди всичко духовна. Враждебността не може да се предизвиква от материална оскъдица. Липсата на съчувствие и състрадание, липсата на човечност не могат да се обясняват с по-ниските ни заплати и с бедността ни.
Половинвековното тоталитарно комунистическо манипулиране и промиване на мозъците ни направи немислещи, лишени от съчувствие, разедини ни от Европа, от нейния дух и ценности. Внедри ни своите стандарти на мислене и поведение – другият непременно е враг, той непременно е лош, той трябва да бъде следен, за него трябва да се доложи където трябва, пред когото трябва. Затова ще бъдем оценени, затова ще "Партията" ще ни въздаде. Чудовищното промиване на мозъците започваше от пионерската организация, комсомола, беше абсолютното условие за приемане в партията с главно П.
Комунизмът остава в рефлексите ни, в инстинктите ни, някъде дълбоко в гънките на душата ни, предаваме го без да знаем и без да искаме, дори без да знаем как на децата си, заквасваме ги с този квас. Оказва се, че семената на тези отровни духовни бурени, посети тогава, днес са пуснали дълбоки корени. Днес берем отровните плодове на бездуховната комунистическа пропаганда, която подмени исконните християнски и общочовешки духовни принципи, заложени във всеки човек, принципите, от които са били водени нашите предци, принципите, които живеят и до днес в истинските европейци, приемащи бежанците със състрадание и съпричастност.
През това време ние се лутаме в безсмислени разсъждения дали са бежанци или имигранти, дали са сирийци или иранци, дали напускат страната си заради война или заради мизерия, дали са ислямисти, дали са терористи, дали няма да претопят славната ни българска нация…приемаме ги като бедствие. Но днес в България всичко е бедствие – наводненията, свлачищата, ромите, турците, политиците…
След 1989 година ние не успяхме да се завърнем към своите корени, не успяхме да намерим истински себе си като българи, християни и европейци. Оставихме любовта си към България на атакистките и патриотарски крясъци. Занемарихме любовта си към Христос. Европа за нас не е нищо повече от примамлива туристическа дестинация.
Затова не малка част от българите, прекосили границата с риск за живота си, днес не желаят нито да се връщат в България, нито да имат български паспорт, нито дори да говорят на родния си език. Тоест отрекоха се от нас, чувстват ни чужди.
Затова ние отново оградихме границите си с бодлива тел, след като половин век мечтаехме да я премахнем. Тази нова бодлива тел е по-страшна от онази на комунистическия режим, защото е поставена по наше желание. Тя ни огражда не само от сирийцити, но и от европейците. Огражда ни още и от нашите сънародници, тоест от самите нас.