Квотите във Висшия съдебен съвет! Какво ли ще е пък туй чудо, питат се хората пред телевизора...

Думата "квоти" дни наред насища ефира, изричана от партийни водачи пред репортерските диктофони в контекста на съдебната реформа. След като Конституционният съд отказа да тълкува предварително проекта за промени на конституцията, топката се върна в полето на парламента и противниците на промените на съдебната власт се хванаха за "квотите".

Знак, че

даде изявлението на председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) веднага след решението на КС: "Възможно е в предложенията за второ четене да има варианти по отношение на разпределението на квотите в двете камари на Висшия съдебен съвет. Има логика в това, има заявления на политически сили, че имат резерви в един или друг смисъл, така че аз лично очаквам такива предложения", каза той.

Последва реакция на съпредседателя на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев, че лично той ще напусне мнозинството, ако се промени решението за разпределение на квотите. (Другата червена линия, от която реформаторите преди ваканцията заявиха, че няма да отстъпят, е правомощието всяка камара (колегия) да взема кадровите и дисциплинарните решения и те да не бъдат "санирани" от пленума.)

Последва изявление на Цветан Цветанов: "От ГЕРБ искаме да знаем какво е становището на Венецианската комисия. Знаете, че официално още нямаме резултат (от последната мисия у нас на делегация на комисията - бел. ред.). Убедени сме, че между първо и второ четене ще имаме доклада им и ние ще се постараем да се съобразим с техните заключения."

(Ако г-н Цветанов е чел мотивите към проекта за промени на конституцията, под който се е подписал като вносител, трябва да е видял, че Венецианската комисия от години повтаря, че в кадровия орган на съдебната власт броят на съдиите, избрани от съдии, трябва да е по-голям от останалите членове на органа. И че решенията за съдиите трябва да се вземат от съдии. И че не само Венецианската комисия го е казвала, а многократно и Консултативният съвет на европейските съдии към Съвета на Европа. И едва сега България склони да започне преструктурирането на ВСС - в минималния вариант, позволен от конституцията.)

Пръв обаче въпроса за квотите постави председателят на АБВ, бившият президент Георги Първанов - той дори нарече проектираното разпределение "поставяне в политическо менгеме за прокуратурата".

(Припомняме за масовите читатели, неизкушени в детайлите на темата: ВСС се състои от 25 души и това не може да бъде променено от обикновено Народно събрание, от които трима са членове по право - главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища -  Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Останалите 22-ма членове представляват двете квоти на съвета - 11 се избират от съдебната власт (професионалната квота) и 11 от парламента (парламентарната квота).

Проектопромените на конституцията предвиждат разделяне на ВСС на две камари (колегии), като съдйската да се състои от 6 съдии плюс шефовете на ВКС и ВАС, плюс 5 избрани от парламента -  общо 13 души, тоест съдиите, избрани от съдии, са с 1 повече от парламентарните избраници.

А прокурорската камара (коректното название е прокуроско-следователска) да се състои от 4 прокурори и 1 следовател, избрани от прокурорите и следователите, плюс главния прокурор, плюс 6 членове, избрани от парламента - общо 12 души, тоест броят на прокурорите, следователите и главния прокурор е равен на броя на парламентарната квота, или 6 на 6.)

С други думи,

По-големият с 1 човек брой на парламентарната квота в прокурорската камара явно е дал основание на Първанов да види "овладяване на прокуратурата и поставянето й в зависимост като в политическо менгеме".

Дали прогнозата на Първанов е израз на тежък манталитетен дефицит на президента и сегашен партиен водач, за когото избраниците на партиите във ВСС не могат да са нищо друго освен оръдия за политически натиск върху професионалните квоти за прокарване на политически цели в правосъдието? Или прозират притеснения на г-н Първанов от съвсем друг характер зад грижата, представена като опазване на независимата прокуратура от политически натиск?

Завесата пред същинския проблем, който опонентите на проектираното разпределение на парламентарната квота всъщност искат да прикрият, беше открехната още през април от министъра на правосъдието Христо Иванов в негово интервю пред "Дневник". На въпроса какви компромиси е трябвало да бъдат направени за преструктурирането на ВСС, той казва:

Цитатът дава да се разбере еднозначно, първо, че

извън всички други компромиси, включително и този  да не се пипа мандатът на първия обвинител.

Но тогава за какво пледира Първанов? И защо нито той, нито Румен Петков, нито някой от кръга на опонентите /БСП я пропускаме, тя се е самоотписала като играч/ не кажат публично как предлагат да се разпределят 11-те парламентарни избраници за ВСС, а повтарят само втръснали заклинания как щяла да бъде овладяна независимата прокуратура? И защо  Данаил Кирилов "поддава" за ново преразглеждане на квотите?

(Че главният прокурор не е обект, а субект на реформата - го знаехме от самото начало, нека не се правим на слепи и глухи.)

Възниква обаче въпросът наистина ли (или само проформа) главният прокурор е приел за достатъчен компромиса за разпределението на парламентарната квота, за който съобщи министърът на правосъдието, или сега негови лобита в парламента трябва да досвършат нелицеприятната работа, за да не излезе прокуратурата  опонентът на реформата?

Имат ли някаква връзка описаните в медиите особености при закупуването на хотела на сина на г-н Първанов, без значение верни или не, които обаче всеки момент биха могли да послужат са самосезиране на прокуратурата за някоя предварителна проверка, която впоследствие да си загасне, както е припламнала?

От склонността на политиците  в конкретния случай за преразглеждане на квотите наднича повтарящият се базисен порок на българската политическа реалност:

Те не искат или по даденост не могат да схванат, че парламентарната квота в нашите условия играе ролята  /би трябвало/ на гражданска квота, на представител на обществото и обществен контрольор във ВСС, друго средство за контрол ние гражданите нямаме. В другите европейски държави с аналогично на българското управление на съдебната власт ролята на гражданската /парламентарната / квота е да предпази системата от капсулиране и да осигури отчетността и отговорността й. И понеже прокуратурата, макар и да се намира вътре в съдебната система, не е съдебна власт, защото

съвсем логично и адекватно на целта на реформата е именно в прокурорската камара да са повече парламентарните избраници, а не в съдийската. При това те са наравно с прокурорите плюс следователя и главния прокурор - 6 на 6, а не са повече. 

Съвсем друг е въпросът, че политическите партии в парламента си търсят за ВСС обичайно предани, но неграмотни/негодни индивиди. Ами изберете достойни, загрижени за независимостта и ефективността на правосъдието юристи, господа Първанов и Кирилов! И тогава няма да е прокуратурата в "политическо менгеме"!

Не е страшна парламентарната квота за независимостта на съдебната власт и в частност на прокуратурата, ако бъдат избрани адекватни и принципни юристи. Давам веднага пример: В сегашния ВСС двама членове от парламентарната квота - Галина Карагьозова (номинацията на БСП) и Юлиана Колева (ГЕРБ) са образец за принципност, честност на позициите и дори безразсъдна смелост - Карагьозова неколкократно влезе в полемика с главния прокурор, а Колева публично призна, че ВСС си е позволявал да върши закононарушения.

Другаде ги стяга чепикът опонентите на сегашното разпределение на парламентарната квота:

Защото не парламентът избира главния прокурор, следователно за нищо не може да му държи сметка. Докато във ВСС може да му се търси отговорност - само там. Не е вярно, че конституцията е запречила всяка възможност за това, не е вярно, че над главния прокурор е само Бог.  

Там я стяга чепикът прокуратурата - да се запази същата възможност за неотговорност: тя хем твърди, че няма нищо против да отговаря и да се отчита (пред парламента, където конституцията не го позволява), хем се мръщи на парламентарната квота в прокурорската колегия на ВСС (където единствено може да й се търси отговорност по конституция), че ще е с 1 човек по-голяма от квотата в съдийската колегия.

Същинският проблем  - и то точно в полето на политиците - беше формулиран в същото интервю от Христо Иванов: "Превръщането на парламентарната квота от "хранилка за партийни службогонци" в истински инструмент на обществено участие и отчетност е реално предизвикателство. Това ще изисква както промяна в правилата за номинации, така и усвояване на нови практики за диалог и прозрачност от страна на партиите, и по-голяма активност в кампанията за избор от страна на медиите и обществото."

(Ще ги видим партиите в парламента, като дойде ред на промените в Закона за съдебната власт - там е предвидена такава цедка за парламентарните представители във ВСС, че кръв ще се лее в опит да бъде отхвърлена... Но пък тогава г-н Първанов би трябвало да гласува с две ръце "за", ако наистина се е загрижил за независимостта на прокуратурата и да не бъде тя "в политическо менгеме".)