Путин само създава впечатление, че има влияние
"Когато пишеш за руския президент, винаги е изкушаващо да се впуснеш в геополитическо бръщолевене. Макар че студената война приключи преди четвърт век, все още сме свикнали да мислим за Владимир Путин като за глобален играч, като за представител на вечните руски интереси, потомък на царизма/ленинизма/сталинизма - човек, населяващ един свят на държавни играчи а ла Хенри Кисинджър, конкуриращи се помежду си за контрол над територия в една обща гигантска игра на Риск."
Това пише на страниците на в. "Вашингтон пост" Ан Епълбаум, колумнист на изданието и директор на програмата Global Transitions Program в лондонския неправителствен институт Legatum.
Тя допълва, че "за поставилите точно този чифт розови очила последната активност на Путин в Сирия има някакъв смисъл" и фактът, че "тя е впечатляващо добре разположена във времето - точно преди сесията на Общото събрание на ООН" (...) масово се описва като "опит за завръщане в Голямата игра в Близкия изток, разширяване на руското влияние в Средиземно море, ухажване на иранското правителство и изтласкване на САЩ като регионален лидер".
Само че всичко това пропуска основния момент, предупреждава Епълбаум.
"За Путин влизането в Сирия, подобно на почти всичко, което е сторил, е част от собственото му усилие да се задържи на власт. През първите му 10 години като президент Путин извличаше легитимността си приблизително по следната логика: "Може да не съм демократ, но ви давам стабилност, икономически ръст и плащане на пенсиите навреме."
Във времена на поевтиняващ петрол и икономически санкции (да не говорим за масовата корупция в публичния сектор) този аргумент вече не работи, смята авторката. Според нея руснаците тази година са видимо по-бедни и, изглежда, положението ще се влошава.
"Затова новият му аргумент звучи така: "Може да не съм демократ и икономиката може да потъва, но Русия си възвръща полагащото ѝ се място в света - и освен това алтернативата на авторитаризма не е демокрация, а хаос."
"В действителност Путин не разполага с военна сила, за да окаже истинско влияние в Близкия изток. Той няма да може тайно да натрупа силите си, както стори в Украйна. Нито ще получи някаква материална или стратегическа изгода от алианса си със съсипания сирийски диктатор Башар ал Асад. Но той ще създаде впечатление, че влияе, и това е единственото, което има значение."
Епълбаум смята, че това би могло да се използва зад граница заедно с дългото интервю за програмата "60 минути" на CBS и появата му в ООН за пръв път от повече от десетилетие. Целта според нея е да се отвлече вниманието на САЩ и Европа от хуманитарната катастрофа, създадена от Путин в Източна Украйна, и да се помогне за отмяна на санкциите, дърпащи към дъното руската икономика и бъркащи в портфейлите на най-близките му приятели.
"Но впечатлението, че имаш влияние, е по-полезно у дома. Ние с вас може и да смятаме, че е много невероятна една улична революция в Русия, но Путин, който е видял какво се случва в бившата ГДР през 1989 г. от офиса на КГБ в Дрезден и помни съдбата на Муамар Кадафи през 2011 г., съвсем ясно се тревожи доста често по този въпрос. За да избегне тази съдба, неговата контролирана от държавата телевизия непрекъснато натяква за упадъка в Европа и корупцията в Америка, само и само да не би някои руснаци да се изкушат да мечтаят за демокрация, както и да се замислят за пълния хаос, който политиката му предизвика в Сирия.
Пристигането на руските войски, някои от които директно от границата с Украйна, има за цел да подсили образа му: Путин е готов да помогне на друг диктатор да възстанови диктатурата си, да затвърди отново контрол и да тикне в затвора всички свои врагове - в Сирия и ако трябва, в Русия.
Той няма да говори за това пред ООН. Той току-що каза на Чарли Роуз, че Асад трябва да преговаря с "разумната опозиция", че "единствено сирийският народ трябва да реши" кой да го управлява. Но Асад вече изби доста от това, което представляваше рационалната опозиция, често с употребата на руско оръжие. И "сирийският народ" няма много думата за това кой продава оръжие на Асад, кой въоръжава "Ислямска държава" и кой подхранва конфликта в страната му.
Разбира се, акцентът не е върху сирийския народ, нито върху руския. Инвазията на Путин в Украйна беше нещо лошо за сънародниците му и за страната му - за икономиката, имиджа, влиянието ѝ - и трагедия за Украйна. Очаквайте същия резултат и от нахлуването му в Сирия."