Противно на традиционния начин на мислене, следващите няколко месеца има шанс да се затвърди правилото всички европейски правителства, които са приели или приложили непопулярни програми на ЕС и МВФ за съкращаване на разходи и вдигане на данъци, да бъдат преизбрани или да съхранят силните си политически позиции.

От Лисабон и Мадрид до Дъблин управляващите печелят популярност в социологическите проучвания, докато опозицията, разделена между старите партии и новите радикали, намалява перспективите си да свали премиера, а това стимулира инвеститори да купуват държавния дълг на такива страни.

Едно от възможните обяснения за това е икономическото възстановяване, което е най-силно в Ирландия и Испания и набира скорост в Португалия, макар безработицата да остава болезнено висока, а жизнените стандарти да са се понижили за мнозина.

Има и няколко други фактора – изнервените избиратели предпочитат да залагат на сигурно след като вече са преглътнали свитите разходи и вдигнатите данъци; опозиционни лидери, които никога не са били на власт, не успяват да предложат убедителна алтернатива на антикризисните мерки; популистите или националистическите партии обезсилват традиционната опозиция навсякъде.

Каквато и да е причината, изглежда политиците от еврозоната са намерили отговора на въпроса, зададен през 2007г. от Жан-Клод Юнкер (тогава премиер на Люксембург): "Всички знаем какво трябва да се направи. Но не знаем как да се задържим на власт, след като го направим".

Не че европейците изведнъж са се влюбили в намалените си заплати, отложеното пенсиониране, свитите социални помощи или ограничените обществени услуги. Но мнозина приеха подобни жертви в името на съхраняването на един по-скромен европейски социален модел.

Гръцкият премиер левичар Алексис Ципрас показа с убедителната си победа на 20 септември, че е възможно да направиш впечатляващ завой на 180 градуса и да преглътнеш условия на сделка, които досега категорично си отхвърлял, при това без да бъдеш пометен от избирателите. Крайно лявата фракция, отцепила се от партията му, дори не успя да попадне в парламента.

Политическата и икономическа бъркотия, в която затъна Гърция в първите 6 месеца от управлението на Ципрас, може да охладят желанието за радикални експерименти на други места в еврозоната.

Във Великобритания на изборите през май консерваторите на Дейвид Камерън се върната самостоятелно на власт с мнозинство в парламента, независимо, че 5 години орязваха обществени разходи и социални помощи. В Гърция резултатите се оказаха доста по-различни от прогнозите на социолозите за жестоко оспорвано състезание с опозицията и появата на слаб парламент.

Погледнато в тази светлина, изборът на британската опозиционна Лейбъристка партия на твърдолинейният в левите си разбирания Джеръми Корбин за нов лидер след умерения лявоцентристки Ед Милибанд изглежда в противоречия с доминиращата тенденция в изборите из Европа.

На финалната права преди неделните избори в Португалия дясноцентристката коалиция на премиера Педро Пасош Куелю, която трябваше да се бори със стачки срещу помощния план на ЕС и МВФ, изпревари по популярност опозиционните социалисти. Кеулю води предизборна кампания с изтъкване на това как е превел страната през тежка дългова криза и проблеми с конкурентоспособността, принудили предшествениците му социалисти да поискат международна помощ през 2011г.

Избирателите симпатизират на обещанията му за поддържане на икономическата стабилност, каквато - според него - може да им осигури единствено той. Неделните избори съвпадат с най-добрите икономически резултати от края на дълговата криза и почти рекордно високо доверие на потребителите от 2001г. насам.

Опозиционният лидер Антониу Коща не успява да спечели достатъчно подкрепа с критиките си срещу правителството, тъй като неговата партия договори условията за международно спасяване на Португалия преди да изгуби предишните избори.

В съседна Испания премиерът Мариано Рахой увеличи преднината на консервативната си Народна партия пред опозиционните социалисти с около 6 процентни пункта. В същото време радикално настроени левичарски и центристки партии, както и каталунските националисти, придърпват към себе си части от електората на социалистите.

Рахой няма да овладее парламента след вота на 20 декември, защото в момента популярността на Народната партия е под 30%, а през годината тя понесе няколко тежки поражения в регионални и местни избори. Въпреки това мнозина политически анализатори очакват премиерът да събере достатъчно гласове, за да сформира правителство на малцинството. Опонентът му при социалистите Педро Санчес доста по-трудно би събрал коалиционни партньори.

Подобно на Пасош Куелю, и Рахой залага на тезата, че единствено той може да гарантира стабилност и да спре популистите от това да завземат властта и да върнат Испания на ръба на пропастта. Той едва избегна попадането на страната в програма за международна помощ и поиска през 2012г. само средства за стабилизиране на банковата система. Регионалните избори в Каталуня, спечелени от сепаратисти, също може да насочи към Райхо гласовете на испанците, подкрепящи единството на страната си.

В Ирландия икономиката расте по-бързо от която и да е друга в ЕС - вероятно ще приключи с близо 6% нагоре тази година. Това стабилно захранва популярността на премиера Енда Кени и неговата партия "Фин Гейл". Клонящата към левицата евроскептична опозиционна "Шин Фейн" отстъпва, а популярността на дясноцентристката "Фиана Файл" е в стагнация.

При ускоряващо се възстановяване дебатът се измести от от седемте години на тежки съкращения и реформи към това дали хората живеят по-добре, защото безработицата и личното задлъжняване все още остават високи.

Енда Кени и лявоцентристкият му коалиционен партньор в лицето на Лейбъристите искат да останат на власт заедно и водят кампания с послание, че те олицетворяват продължаването на икономическата стабилност. На 13 октомври партньорите ще представят в новия бюджет поредното увеличаване на разходите и намаляване на данъците. Не е изключено след това премиерът - за да се възползва от момента на популярност - да предизвика предсрочни избори 6 месеца преди края на парламента.

Разбира се, за всички тези избори трябва да се внимава, защото социолозите в Европа сбъркаха на няколко пъти и настроението на избирателите отново може да направи завой.

Да края на годината изключението вероятно ще се казва Полша. Единствената страна в ЕС, избегнала изпадане в криза, изглежда ще накаже управляващите и ще си избере следващия месец партия, склонна да харчи повече.