Софийският университет е в много тежко състояние. Това не е конюнктура, а процес, който устойчиво се развива от години, бих казал още от средата на 1980-те години, но особено силно в последните 15 години. Никой обаче не му обръща специално внимание. Преподавателите, които са граждански по-активни, живеят добре с парадокса да протестират на улицата за въвеждане на задължително гласуване (една доста безсмислена анти либерална акция), но да не направят нищо за състоянието на университета, в който работят от десетилетия.

Това е характерно състояние по тези земи: да надигнеш високо глас за неща в държавата, които не разбираш напълно, но да оставиш собствения си дом неподреден и мърляв. Ето някои факти, които са известни на всеки, няма нужда да си много навътре в университетските работи за да ги видиш.

В един от последните световни рейтинги (QS World University Rankings® 2015/16) СУ изпадна от 700-те университета в света, които рейтингът класира. Независимо каква е методиката, колко е надеждна и прочие, този факт е трагичен, тъй като в класираните 700 има университети от Беларус, Украйна, разбира се от централно европейските страни. Софийският университет е националният университет на България, по самочувствие и репутация. Той обаче не се смята за сериозна институция по тези световни рейтинги. Но нека се обърнем към видимата страна на това злочесто състояние вътре в СУ. Какво се вижда с просто око, от всеки?

Тази година за пръв път бяха по-широко публикувани финансовите данни. Разбра се, че университетът генерира всяка година около 6-7 милиона лева дефицит. Към момента финансовият дефицит е 42 милиона лева. Разбра се също, че той така си съществува по инерция и управлението му не смята това за ненормално. Просто всеки нов ректор успява да разреши въпроса с финансовия министър, вместо да регулира този дефицит, да рационализира управлението, изобщо да направи нужното в своя двор, а не да проси от правителството. Симеон Дянков отказва да ликвидира поредния годишен дефицит и така той започва да се трупа за да стигне настоящите нива. В крайна сметка, ако държавата реши да иска тези пари, тежестта ще се поеме от преподавателите. Техните и без това повишени хорариуми ще се качат още повече, за да бъде покриван дефицитът.

Дори финансовият въпрос да се разреши временно като правителството не допусне фалит на СУ, защото е национална институция, а и поради страх от масиран бунт, дефицитът отваря цяла серия други въпроси.

Не смятам въпроса за индивидуалното заплащане за приоритетен в такава тежка ситуация, но той е много показателен. И разбира се с това си заплащане преподавателите се занимават по-малко с наука и повече с изкарване на пари другаде, извън СУ, което вече е структурен риск.

С две думи отговорът на всички въпроси е:

По ретрограден начин. Няма никаква друга причина за всички аспекти на финансовия недоимък, освен вътрешните управленски причини. И заявяваното ново намерение на ректори и кандидати да искат още пари от държавата смятам за недопустимо и дори срамно. Ако съм на мястото на правителството, на едно дори високоотговорно правителство, ще поискам от ректора нещо подобно на онова, което ЕС поиска от Гърция. Без ангажимент за дълбоки реформи в управлението няма да разговарям. Бих казал, че дори не е редно преподаватели, които протестират на улицата срещу корупцията в държавата, да приемат СУ да гълта нови и нови суми по безусловен начин. Това е социалистическа разхайтеност, нищо друго не е.

По-нататък, още един видим знак за общото състояние е системата за административно обслужване и управление. Думата система е преувеличаваща метафора. Това е

Всички тези студентски книжки, протоколи, книги, цялата тази бумажтина прави СУ да прилича на картина на австро-унгарска бюрократична машина, някаква гигантска митница в Средна Европа, нещо като машина за наказания по Кафка. Това нещо се търпи, но незадължителното гласуване се оказа нетърпимо. Не разбирам това подреждане на приоритети. Убийството на човешко време, което цялата тази административна архаика изпълнява, е на границата на немислимото. Ако се съберат часовете пропиляно време по този процедурен ред, убеден съм, че ще се получи ресурс за още един университет.

Като се доближим още малко, повече в програмно отношение какво виждаме? Всички форми на съвременно университетско преподаване и наука като дистанционно, международни консорциуми, проектното финансиране, всякакви гъвкави форми изобщо не съществуват. Проекти се осъществяват в резултат на частни инициативи, които някой успява да прелегитимира през университета, като вземе сума подписи, че един вид, сякаш университетът участва в това. Но университетът като институция е напълно отвъден на съвременните форми, които по света са на път да изместят традиционните.

И тук моята основна теза е следната.

Под управление разбирам извънсъдържателните, извънакадемичните страни на управление. Това са финанси, администрация, имоти, електронизация. Това е свръхприоритет. Без решаване в срок до две години на тези въпроси всичко останало е утопия. Такива неща като как СУ ще стане изследователски университет, как ще бъде център на наука и не знам какво, как ще се утвърждава като национален университет, но и ще се интернационализира и прочие. Това са празни приказки, докато не бъде подредена тази структура и превърната ако не в модерна, то поне в нормална функционираща институция.

Втора теза:

и да стане предмет на особена грижа и усилие, а не прикривано каквато е ректорската политика от години. Днес СУ не се различава по управлението си от най-лошите наследени социалистически предприятия като "Топлофикация", "Софийска вода", мините на Ковачки и държавните мини "Марица изток". Това трябва да се каже ясно и да се разбере, както от преподаватели и студенти, така и от всяко бъдещо управление. Останалото е замазване, отлагане, временен комфорт, изобщо едно недостойно пребиваване в мизерен комфорт.

На трето място, в този момент все пак СУ има шанс да промени нещо във връзка с избора на нов ректор през ноември. Предишният ректор трябваше да бъде свален или неизбиран отново. За да не се повтори неговият безхаберен мандат,

Трябва да се даде мандат за да свърши определени неща и ако не ги свърши да бъде отстранен, или доброволно да си отиде или да бъде свален от Общото събрание. Но е важно това условие да се знае и да се формулира ясно отсега. Ректорът се ангажира да направи за една до две години тези и тези неща. Ако не ги направи, си тръгва. Това е нормална форма на договор, а не един вид президентски мандат. И е добре тази форма на договор да е ясна за всяка от страните от самото начало.

Четвърто -

Ректорът е представително и академично лице, но обикновено нищо не разбира и по дефинциия не следва да разбира от фирмено или дори бюрократично управление. Трябва да се въведе фигурата на "провост" или директор или каквото се нарече. На него трябва да му бъдат дадени истински, а не привидни правомощия за управление на финанси, администрация, имоти, електронни системи и прочие. Ректорът не трябва да може да му се меси директно.