Абсолютната неподвижност на университета
"Да кажа и аз за университета в скромно качество на служител. Дебатът отива в съвсем погрешна посока с тези финансови теми, както стана впрочем и със здравеопазването." Така започва коментара си във "Фейсбук" проф. Ивайло Дичев. Той преподава културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Чел е лекции във Франция и САЩ. Неговата реакция е по повод дискусиите преди избора на ректор за проблемите и идеите за промени в университета. "Дневник" публикува коментара с разрешението на проф. Дичев. Заглавието е на редакцията
Проблемът на Софийския университет - както и всички други държавни висши училища у нас - е абсолютната неподвижност. Попадаш там и стоиш до пенсия, каквото и да се случи. Обикновено в една и съща катедра. Знам хора с психически отклонения, които никаква сила не може да махне от поста.
Никакъв натиск за научна дейност, за публикации или участие в някакви изследвания, никакви разлики в заплащането, освен ако не си докарваш нещо частно. /СУ е като ТКЗС навремето, писах някъде, работиш малко на държавното, за да ти дадат примерно фураж, после отиваш на частното/.
Това не е финансов въпрос и не може да се реши с финансови одити. Казва се качество на продукта; в здравеопазването - здравният статус на населението.
Вземете този пример. В повечето добри университети преподавателят има бюджет за участие в конференции /у нас той беше съвсем символичен, веднъж на 2 години - но пак беше нещо/. Сега този бюджет се спестява, преподавателят не ходи на конференции в чужбина, наместо това може примерно да копае домати на вилата. Спестени са едни пари, нали така?
Иначе, разбира се, съм съгласен, че има разхищения, както навсякъде, че не можеш да се "самоуправляваш", когато ти дават държавни пари.
Заместник-ректор по финансовите въпроси, назначаван от държавата - защо не? Оптимизиране на факултети, защо не?
Но контролиращата държава няма да въведе академичен натиск върху звеното, защото няма тази компетентност. Нито може Шуменският университет да контролира Софийския, както става по "акредитациите".
Този натиск може да дойде само от участие в международен обмен. Някакви по-добри от нас европейски университети да ни оценяват. А това пък значи да минем масирано на английски, а това - че ще скочат националните аятоласи...
Трудна работа...