Не съм експерт по управление. Но твърде дълго съм в Софийския университет, а и професионално съм изкушена да (си) задавам въпроси и да се опитвам да идентифицирам проблеми. Не съм сигурна, че мога да предложа решения за тях, но нали тъкмо това се очаква от кандидатите за ректор. Проблемите не са нови, вероятно повечето колеги ги разпознават, но смятат, че са нерешими; други ги пренебрегват било от личен интерес, било от тясно гилдиен; трети просто не се интересуват… И аз не съм сигурна, че е възможно да бъдат решени, но не пречи да поискаме от кандидатите за ректор категорично да се ангажират поне с конкретни стъпки в посока на решаването им. Като минимум ще разберем кой кандидат какви проблеми смята, че са важни за управлението на университета, и как смята, че е възможно да върви към решаването им. Т.е. ще знаем защо бихме подкрепили една или друга кандидатура – отвъд "симпатичен/на" ми е, "казват, че е свестен/свястна", "от "нашите" е"…

Давам си сметка, че възможностите за решаване на сериозни проблеми на управлението на СУ от страна на ректора са силно ограничени от действащия правилник; почти всяко решение, за да добие сила, трябва да бъде прието от Академичния съвет; структурата, съставът и начинът на избиране на членовете на съвета практически блокира всяка по-решителна стъпка за промяна на статуквото. А промени в правилника се приемат от общото събрание изключително трудно – в голяма степен поради структурата, състава и начина на избиране на членовете му и т.н.

Проблемът изглежда толкова лесен за решаване, че отвън погледнато, вероятно предизвиква недоумение защо толкова години не е решен. Няколко примера ще опиша, а проблемът, мисля, че на административен език се нарича "организация на документооборота".

Не помня кога се заговори за СУСИ /система за управление на студентската информация/ – може би преди повече от 10 години. Като за революционна промяна. Нали имаме най-добрите програмисти – и като преподаватели, и като студенти. СУСИ се въведе с ограничени възможности, които се предполагаше скоро и непрекъснато да се разширяват. Какво от нея заработи и работи досега? Нанасяне на оценки – при това задължително и в тридневен срок след датата на изпита. Отделно от това нанасяне обаче оценките се нанасят задължително на хартиен протокол (а той се получава отделно, не може да се разпечата попълненият в системата!), след това и в т.нар. главна книга – за всеки студент поотделно (дисциплина, дата, номер на протокола, оценка, подпис), а и в студентските книжки – по желание на студента. Цялата поредица от действия изглежда безумна и е такава. Кому е нужно? Казват, така се гарантира невъзможността за злоупотреба от страна на студенти или от трета страна. Няма възможност за друг вид гаранция? Защита на системата? Най-добрите ни програмисти не могат да гарантират сигурност?

Помня, през 2000 г. бяхме за няколко дни в Билефелдския университет с колеги и се поинтересувахме как там е уреден този процес (при нас май нямаше още СУСИ). Показаха ни една хартийка – ½ от А4, наречена протокол (наподобява нашите т.нар. индивидуални протоколи), която студентът сваля от интернет (ако има право да се яви на съответния изпит), на която преподавателят попълва оценката и се подписва, освен това нанася оценката в електронна система. И толкоз. Ами ако студентът си загуби "хартийката"? – отговорността си е негова. Ами ако някой хакне системата – ами тя е защитена! И все пак, ако я хакне някой, нали студентът си пази "хартийката".

Струва ми се, че само от подобна промяна във факултетите биха се освободили около половината от щатните места за т.нар. инспектори във факултетните отдели "Студенти".

Системата СУСИ предполага още много възможности за рационализиране на въпросния документооборот, но те все така не са активни. Напр., за да подам молба за отпуска сега, трябва да попълня разпечатана "хартийка", която да измине следния път, преминавайки от ръка на ръка, от сграда в сграда – което ще рече, цяла поредица от служители са ангажирани с нейното пренасяне и подписване: аз я попълвам и подписвам, отнасям я на секретарката на катедрата, след което отива при ръководителя на катедрата за подпис, после при декана за подпис, след което отива в отдел …, където служител извършва проверка, после се издава заповед, подписва я ректорът и новата "хартийка" изминава част от пътя в обратен ред, за да стигне до мен. Разбира се, всички хартийки се съхраняват някъде по папки. (Оставям настрана въпроса за хартията, която непрекъснато и излишно се разхищава. Както и поставения преди години въпрос защо тъкмо в университета не се събира разделно хартията, която вероятно с тонове годишно пълни софийското сметище!) Давам възможно най-елементарния пример – всякакви други докладни записки, молби и т.н. изминават още по-дълъг път, изискват повече подписи и, разбира се, много повече време от повече служители.

Всички решения за конкурси на преподаватели, промени в учебни планове, атестация на преподаватели (не че от нея следва нещо!), зачисляване и отчисляване на докторанти и техните атестации и още дълга поредица от по-незначителни въпроси се вземат от факултетен съвет. Във Философския факултет понастоящем има 9 бакалавърски и 34 магистърски програми.

Първи въпрос – какъв е смисълът решение на специалност/катедра за промяна в учебен план да минава през съвета? След което да отива в учебната комисия на СУ и да се гласува от академичен съвет, за да се превърне във факт? Аз виждам като единствен смисъл на подобна процедура размиването на отговорността! Кой друг, ако не катедрата/специалността може да каже каква промяна е необходима и добра за студентите?

Втори въпрос – какъв е смисълът решението за зачисляване на докторанти да се взема от факултетния съвет? След като има комисия, назначена с ректорска заповед, за провеждане на конкурса и решение на катедрата, в която ще се обучава докторантът, той/тя да бъде зачислен/а? Още по-малко виждам смисъл в приемането на атестации на докторанти – атестация, изготвена от научен ръководител, назначен със заповед на ректора, и приета от катедрен съвет.

И т.н.

Не по-различно, но още по-безсмислено е гласуването на едва ли не всички решения на всички факултетни съвети от академичен съвет. Защото, ако членовете на факултетен съвет са от близки/сродни специалности, то тъкмо обратното е валидно за членовете на академичния съвет – по двама представители от факултет, по 1-2 представители на нехабилитираните преподаватели, служителите и студентите.

Въпросите, които поставям, за процедурата на вземане на решения в СУ може да изглеждат незначителни. Какво толкова – събират се някакви хора веднъж месечно и гласуват; е, невинаги/рядко знаят/разбират точно какво, но нито чак толкова време губят, нито чак толкова се натоварват интелектуално. Аз мисля, че са важни по три причини: