Ако можех да гласувам
Прекарвам много време в София и много хора ме питат за кого бих гласувал в местните избори. Питат ме, защото не знаят за кого или за какво да гласуват и всъщност изобщо не искат да гласуват. Казват ми, че всички са от един дол дренки.
Гражданин съм на ЕС, имам адресна регистрация в София и изглежда достатъчно дълго пребивавам тук според европейското законодателство и българския Изборен кодекс, за да мога да гласувам на местните избори. Не обаче на референдума. Както и да е, защото в Холандия се отказахме от електронното гласуване преди няколко години - използваните машини не можеха да гарантират анонимността в гласуването.
Остават ми тогава местните избори. Идвам от страна, в която всеки, който се регистрира в дадена община, автоматично получава лична покана да гласува. И тази покана е част от идентификацията, която се представя в избирателната секция. Затова и очаквах да бъда включен тук в изборните списъци. Няма такова нещо обаче. Дори гражданите на ЕС, които са регистрирани тук, трябва да се запишат и като избиратели, което открих твърде късно.
Какъв ми е изборът?
Как бих гласувал, ако бих могъл? Предполагам, че първо трябва да се запозная с програмите или с предизборните платформи на партиите. Не ме е толкова грижа какво политиците говорят по време на кампанията: речите им са пълни с обещания, но какво наистина планират партиите им да направят? А и не бих искал да разчитам много на коментарите на хората за отделните кандидати. Ако слушам какво избирателите говорят за партиите и кандидатите им, не бих гласувал. Направо бих побягнал.
Сайтът на ОИК-София ми показва, че 32 партии, коалиции, местни коалиции и инициативни комитети (каквито и биха могли да са различията между тях) участват в изборите, кандидатите за кмет са 21. 32 партии, 21 кандидати. Като холандец съм свикнал на много партии в местните избори, но да прочета идеите и програмите на всичките ми идва малко много отгоре.
За какво партиите са за, а не за какво са против
Ако не искам да чета всички програми, нека започна с тези, за които не искам да знам. С цялото ми уважение към усилията и несъмнено добри намерения, някои партии са толкова малки, че както изглежда дори жените на лидерите им не гласуват за тях. Пропускам и отявлените националистически партии. Най-вече защото са националистически, което само би поставило малки страни като Холандия и България в изолация, губейки и малкото влияние, което имат в глобалния свят. А също така, защото националистическата Партия на свободата на Герт Вилдерс в Холандия показа какво се случва: преди няколко години се обяви против исляма и това й донесе гласове. После когато 2008 г. дойде кризата и много хора се притесниха за работата си, смени дневния ред и се обяви против ЕС и по-конкретно срещу работници от Полша, България и Румъния. Сега, когато дори самият Вилдерс трябва да признае, че българското цунами нямаше, превключва на други теми. Не съм против партиите да адаптират дневния си ред, но това е прекалено. Кой може да предвиди срещу какво ще са след две години? Затова не си струват партии, които са най-вече против. Интересува ме какво партиите искат да направят, а не какво не искат (да бъде направено).
Това ми скъсява листата на избора: остават ми парламентарно представените, тези, които са в Общинския съвет и още няколко като Зелените или най-младата партия – ДЕОС. Защо Зелените? Защото се смятам много зелен и в Холандия (почти) винаги гласувам за партията на зелените. А защо ДЕОС? Казват ми, че това е партията, родена от вика на протеста през 2013 и 2014, и понеже симпатизирам на този протест, ще видя и те какво предлагат. Тази моя къса листа би могла да бъде още по-къса, ако бях използвал за отправна точка деня, в който кампанията официално започна. Само няколко бяха партиите, които имаха в този ден публикувани програми. Затова нека приемем, че не бива да правим връзка между недостига на капацитет да се направи навреме предизборна програма с капацитета на партиите да управляват София.
Политиката значи принципи или поне така беше
Какво очаквам, когато чета партийни програми? Преди всичко идеологическа част. Гласува се за Общински съвет с четиригодишен мандат и искам да знам каква е идеологията им. Хубаво е да се чете какво предлагат днес, но как ще действат при променени обстоятелства след три години? Следващото: какво предлагат за сега. София е изправена пред множество предизвикателства: много лошото качество на въздуха, лишеното от всякакви принципи на организираност поведение по пътищата и задръстванията, обезценяващи се квартали, паркове, които имат нужда от повече грижа... Българите, както и холандците са много добри в правенето на дълги списъци на неща, които не са добре. Затова оставям на читателите да допишат. Накрая, но не последно: как партиите смятат да финансират всички свои идеи?
Интересно е да се отбележи, че БСП в София е в коалиция на 9 партии под името БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, между които и "Земеделски Съюз Александър Стамболийски". Взех, че погледнах сайта им и виждам, че в друг град са част от МК "Либерален алианс". Идеологии като "социалистическа" и "либерална" не са вече така добре дефинирани както в миналото, но това ми идва отгоре. Какво всъщност са БСП? Социалисти? Либерали? Сигурно опортюнисти в избора си на партньори. Зачерквам ги.
Идеология, действия и финансиране
Ако трябва стриктно да се придържам към тези три критерия, тук би бил краят на тази статия: никоя от партиите не споменава в предизборната си програма последния критерий "как ще финансират действията си". Тук-там има по нещо като напр. нова тарифна система в обществения транспорт, но нищо цялостно. Разбира се, много от партиите пишат, че финансирането може (отчасти) да дойде от средства на ЕС. Много ви благодаря за това.
Добре е, че (по принцип) имам право да гласувам, но от друга страна, това са донякъде (част от) моите данъци, разходвани тука. Наистина, липсата на финансови параграфи в програмите предизвиква загриженост. Партии с по-скоро либерален дневен ред най-общо се насочват към политиката на строги икономии. Вижте Холандия, Португалия, Испания, Кипър и Гърция и някои други, за да видите какво означава това: сериозно намалявате на държавните разходи, приватизация на обществените услуги, бюджетни съкращения за обществени и социални програми, масови уволнения на държавни служители. И понеже много от партиите в късата ми листа казват, че са по един или друг начин либерални, не бих могъл да очаквам много от втория критерий: какво предлагат за сега?
Идиоти ли са избирателите?
Почти нищо за основните им принципи, нищо за финансирането. Това, което остава, са краткосрочни действия. Действия? Извинете, обещания. Действия значи да бъдат представени идеи за реализирането им, като например няколко думи за финансиране. Това, което ни остава, са обещания. Изненадващо (или не, но това оставям на вас) много от тях са един и същи: всички обещават нещо за майките с детски колички, всички обещават повече дървета, всички обещават "интелигентно управление на трафика" и повече велосипедни алеи. Четете обаче по-нататък и сравнявайте. Сравнявайте не отделните програми, сравнявайте обещанията във всяка една програма. В една и съща предизборна платформа чета за повече велосипедни алеи и за по-широки пътища. Чета за мерки за справяне със замърсяването на въздуха, но и насърчаване на използването на биомаса за отопление. Тези неща обаче не пасват едно на друго.
Някои обещания са направо безсмислици. В програмата на Йорданка Фандъкова/ГЕРБ пише: "Произвеждаме пелети от биомаса за отопление на общински училища и детски градини. Целта е да намалим употребата на твърди горива, които отделят високи нива на фини прахови частици, като стимулираме използването на алтернативни енергийни източници." Твърдите горива отделят фини прахови частици, вярно е. Но горенето на биомаса в малките мащаби на училища и детски градини произвежда значително повече фини прахови частици. Кои са ви съветниците? ДЕОС пък пише, че искат конкуренция в автобусните линии. Благодаря, но идете и вижте във Великобритания, където всичко беше приватизирано и вижте пораженията, преди да дойдете с идеи като тази. А конкуренцията при събирането на боклука? Страхотно, ще идват три боклукчийски камиона на ден, наместо един.
Чета обещания, които дори вече не са обещания. "Обещаваме трета метролиния". Колко мило, но този проект вече върви, решено е вече за метрото. Мога да продължа с тези примери, но не искам да правя както повечето партии правят: обиждат избирателя.
Какво си мислят партиите? Няма принципи, няма и дума как ще се осъществят (разбирай финансират) всички техни обещания? Дали си мислят, че избирателят е идиот? Че избирателят гласува за най-симпатичното лице? Когато в България нещо не върви, хората обикновено предлагат да бъде направен нов закон. Имам предложение: нужен е закон, който задължава партиите да представят предизборна програма в началото на изборната кампания и програмата да съдържа приоритети и позиции как ще бъдат изпълнени ангажиментите и обещанията в нея. А ако ги нямат, да не им се позволя да участват в изборите.
Назад към Букурещ
В задънена улица съм. Ако съдя по предизборните програми, не мога да направя сериозен избор. Това, което ми остава, е стратегическо гласуване. Преди години работих в Букурещ, хората там никак не харесваха кмета си, но ми казваха, че пак ще гласуват за него. Защо? Доводът, който ми посочиха, бе: "Той е вече втори мандат кмет, сложи си приятелите и близките фирми на правилните места и накрая почна да прави нещо за града. Ако сега изберем нов човек, първите години ще му трябват да намести своите приятели и близки фирми и нищо няма да се случва за града. Затова пак ще гласуваме за стария кмет, но да бъде поне малко държан под контрол, за Общински съвет ще гласуваме за друга партия". Циничен аргумент, но във време, в което не е приеман насериозно от партиите, избирателят може да си отмъсти. Оставям на вас да обмислите този довод, само да ви напомня, че въпросният кмет сега е зад решетките за корупция.
Споменах, че няма да коментирам личности, без значение колко са важни в политическия живот. Но понеже карам колело в София, ще си позволя едно изключение. Моля Ви, г-жо Фандъкова, ако отново станете кмет, сменете заместника си, г-н Любомир "Забравих" Христов. Той забрави да завърши велоалеите на бул."Евлоги и Христо Георгиеви" при кръстовището с бул."Драган Цанков", забрави колелетата на Лъвов мост, забрави ги на бул. "България" и бул. "Акад. И.Е.Гешов", както и на още няколко места. Той дори забрави, че целият му екип експерти-проектанти, включително и екипите от "общинските фирми" ходиха на множество обучения по проектиране на велосипедни алеи. Г-жо Фандъкова, не можете повече да си позволявате да имате в екипа си човек с такава лоша памет. Това прави изказванията Ви за София-зелен град да звучат по-скоро глупаво и не много сериозно.
Кои са всички кандидати за кмет на София може да проверите тук, листите с общински съветници - тук.