Всеки ден в този германски град пристигат десетки камиони, пълни с най-актуалната вносна стока от улиците на Манчестър, Англия: боклук. Дестинацията им е централа, която произвежда електричество чрез преработката на отпадъци. Или както пише в рекламната й брошура: "Превръщаме сламата в злато".

Спестовническото чувство, заедно с манията на германците по рециклиране създадоха един странен проблем в страната: недостиг на боклук.

През последното десетилетие в цяла Германия бяха изградени многобройни централи за производство на електрическа енергия чрез изгаряне на отпадъци и съоръжения за компостиране, след като страната затвори всичките си депа за боклук. Но вместо количеството на битовите отпадъци да се увеличи, както смятаха мнозина, стана точно обратното. Германците започнаха да рециклират още по-усърдно.

Като към това се прибавят последиците от застаряващото население и глобалната рецесия, редица германски електроцентрали изпаднаха в ситуация на недостиг на боклук, т.е. на гориво. Това е огромно затруднение за компаниите, чийто бизнес разчита на постоянното захранване със смет, за да продължи да съществува.

Ето защо Германия се обърна за помощ към своите "по-мърляви" съседи.

Сега всеки ден до германските електроцентрали с кораби и камиони се доставят отпадъци от различни части на Европа – Англия, Италия, Ирландия, Швейцария. После те биват изгаряни и превръщани в електроенергия за германските домакинства.

В Магдебург, град на около 160 километра от Берлин, отпадъците осигуряват електричество за една трета от домакинствата и отоплението на 50 000 домове.

Вносът на боклук всъщност е възможен заради европейска директива за постепенно премахване на сметищата. Заради нея данъците върху депата за боклук в страни като Великобритания се увеличиха, което икономически оправдава износа на отпадъци.

Но докато Швеция и Холандия изградиха успешен бизнес от вноса на отпадъци от своите съседи и превръщането им в енергия, увеличаването на покупките на боклук от други държави предизвиква ответна реакция в Германия, където рециклирането и стремежът към цялостно намаляване на отпадъците се е превърнало в нещо като национална мания.

Това мислене на германците има две десетилетия предистория. През 1991 г. страната регламентира рециклирането със закон. Днес в Германия делът на преработените битови отпадъци възлиза на 65% – един от най-високите в света.

В кухните на много от германците има по 4 и повече кошчета за събиране на различни видове боклуци. Положението с контейнерите става още по-сложно, когато излезете навън. Те буквално покриват целия спектър на дъгата. В Берлин например има различни видове контейнери за събиране на бяло, зелено и кафяво стъкло; жълтите кошове са предназначени за някои видове пластмаса (но не за всички); кафявите са за органични отпадъци, сините за хартия и картон (отново не за всички видове) и черни или сиви контейнери за всичко останало.

Дори в електроцентралата в Магдебург рециклирането е на почит. Когато котлите бъдат почистени, металът се събира чрез специални магнити, а остатъкът се продава на фирма за асфалт и така дава живот на новите германски пътища.

Ето защо новините за внос на чужди отпадъци предизвикат тревоги в германското общество. Това, което ги притеснява най-много, е миризмата. Жителите на северния пристанищен град Бремерхафен имат горчив опит. Миналата година неразопаковани бали с боклук от Ирландия престояват на кея няколко седмици и леката в началото миризма се превръща в непоносимо зловоние.

Впоследствие политиците се намесват и отпадъците са преместени до крайната си цел – Хамбург.

Манията по рециклиране доведе до затваряне на редица по-стари и неефективни централи за производство на енергия от преработка на отпадъци. Това е добра новина за новите предприятия, които вече имат основания да искат по-високи такси от общините, за да ги освободят от боклуците им.

Това е голяма промяна в сравнение с преди 3-4 години, когато разходите за обработка на тон отпадъци бяха далеч по-ниски – около 31 евро при нива от 50 до 72 евро днес.

Ефектът от намаляването на производствените мощности и увеличените цени на отпадъците могат да направят нерентабилен вносът на боклук от съседни страни. Но предвид все по-ограниченото количество боклук, което изхвърлят германците и фактът, че други европейски страни още не са затворили всичките си депа за отпадъци, централата в Магдебург ще остане отворена да приема чуждите отпадъци.