Десет години след градските бунтове във Франция, най-тежките в предградията в историята, кажи-речи няма промени в живота на хората от бедните квартали, все тъй отритнати от обществото - противно на твърденията от политическите върхове.

При посещение в подобен квартал от комплекса Ла Курньов северно от Париж, президентът социалист Франсоа Оланд заяви, че "във Френската република няма занемарени квартали", и увери, че се стреми да осигури "равенство". Обаче бе посрещнат с освирквания - знак, че е разочаровал мнозина техни обитатели, които гласуваха масово за него през 2012 г.

Бижадерн е социален служител в квартала, когато смъртта на двама тийнейджъри в електрически трансформатор, където се бяха скрили от полицията, разбуни духовете в трийсетхилядния град.

На 27 октомври 2005 г. 15-годишният Буна Траоре и Зиед Бена, на 17 години, се връщат от футбол. Без да са направили нищо лошо, но свикнали с полицейския "фейс контрол", те хукват да бягат, едва съгледали приближаващата патрулка.

Инцидентът възпламенява Клиши - зареждат се нападения с камъни срещу силите на реда, палежи на коли, погроми в обществени сгради. "Беше ни писнало от полицейски проверки под път и над път, тук в градчето сякаш бяхме изолирани встрани - разказва Карим, един от "бунтовниците", тогава 16-годишен. - Смъртта на Зиед и Буна бе последната капка."

Насилието плъзва из други предградия в Северна, Източна, Южна и Югозападна Франция, където, също като в Клиши, живеят мнозина бедни имигранти. Пикът е достигнат през нощта на 6 срещу 7 ноември, с 274 засегнати комуни. На 9 ноември правителството обявява извънредно положение.

До 17 ноември, когато пак се възцарява спокойствие, властите регистрират 10 000 изгорени коли, 300 разрушени или повредени сгради, двама полицаи с куршумни рани, 6000 задържани и 1300 хвърлени в затвора.

Оттогава левите и десните правителства започват да водят "градска политика" с цел решаване на проблемите в бедните квартали, с надеждата "гетата" да бъдат разтурени и средната класа да се върне там.

Един такъв квартал в Клиши днес е неузнаваем: ниски сгради с грейнали светлини в прозорците са сменили порутените бетонни кули, отворила е врати трудова борса, има нов полицейски участък, построен е басейн. Все още обаче са необходими час и четирийсет минути, за да стигнеш с обществен транспорт до Париж, макар да е само на 15 километра. И дума не може да става за смесване на социални групи.

След джихадистките атентати през януари, отнели живота на 17 души и събудили опасения от радикализация на младежта в предградията, премиерът Манюел Валс увери, че ще се бори срещу всякакъв "териториален, социален, етнически апартейд".

По данни от официален доклад, през 2013 г. безработицата е достигнала 23 на сто в проблемните квартали (срещу 9 процента другаде) и дори 42 на сто сред младите - от 15 до 24 години. Финансовата криза от 2008 г. предизвика "съществено обедняване на голяма част от населението", изтъква Дидие Лапейрони, преподавател по социология.

А според кмета на Клиши Оливие Клен на хората от предградията днес се гледа по-лошо, отколкото преди 10 години - крайнодесните се надигат и в този контекст някои всяват смут сред местните жители, смятани за зле интегрирани, "за да сплашват" и "да си подготвят почвата за изборите". /БТА/