Елегия за червените космонавти
На 25-ти октомври, след приключването на изборния ден, евродепутатът Илияна Йотова коментира предварителните резултати. Нейният "анализ", както и последвалите реакции на други политици от БСП, не ме изненадаха. За слабото представяне на левицата, според самата нея, са виновни: лошата организация на изборите, хакнатият сайт на ЦИК (?), масовите фалшификации, корпоративният вот и т.н. Атанас Мерджанов беше поредният висш ляв функционер, който заяви, че след вота столетницата остава "втора политическа сила"… Не се чува нищо обаче за отговорността на политиците от БСП за този, обективно погледнато и de facto, трагичен резултат. Припомних си поговорката, че на кривия космонавт и ракетата, и космоса са му криви…
Нормално е политическите послания и реторика да имат (поне) два различни адресата: външен (публичен, пред когото, каквото и да става, партията винаги едновременно е победител и жертва, тонът е оптимистичен, бодър и борбен) и вътрешен, интериорен (партийният актив – пред него, обикновено при затворени врата, далеч от камерите и светлината на прожекторите, се признават слабости, грешки, пропуски и т.н.).
Драмата на БСП е същата като тази на СДС преди дванадесет години, когато прозвучаха финалните акорди на синята пиеса и започна разпадът: практически няма разлика между двата дискурса. Има примигване, затваряне на очите пред проблемите и самоизяждане. Както посочва Айн Ранд, човек може да пренебрегне реалността, но не и последствията от нея. Реалността е, че в София, както и на много други места
Резултатът на БСП е унизителен
Истинската интрига в столицата, както се очакваше, дойде от битката за това кой да бъде втори (след очевидната фаворитка – Йорданка Фандъкова): Михаил Мирчев или Вили Лилков. През 2011 г., кандидатът на БСП на местните избори в София, се казваше Георги Кадиев – тогава той остана втори с 22% от гласовете. През 2015 г. кандидатът на Реформаторския блок изпреварва този на БСП (последният е с резултат по-малък от 10%). Но да оставим София настрана. Малко се коментира фактът, че в битката за Варна, където се очакваше балотаж между Иван Портних (ГЕРБ, който в крайна сметка спечели убедително още на първи тур) и Чавдар Трифонов (Реформаторски блок) участваха и двама бивши министри от кабинета Орешарски – Данаил Папазов ("Живот за Варна") и Анелия Клисарова (БСП, Политически клуб "Екогласност"). Резултатите на последните двама недвусмислено показват оценката на жителите на морския град за последното правителство, конструирано от БСП. Предстои да видим окончателните резултати за страната, но те не изглеждат добре за социалистите.
Размисли за бъдещето
Шамарът, който БСП получи в София, е удар не само върху градската организация, но и върху председателя на партията Михаил Миков. Не е тайна, че безпартийният професор Михаил Мирчев, беше предпочитаният от лидера на левицата кандидат на БСП за кметската надпревара в столицата. Очаквам слабото представяне на столетницата да бъде използвано от вътрешнопартийната опозиция. Въпреки това, не мисля, че ще бъдат взети под внимание реалните проблеми и предизвикателства, пред които е партията. Те са няколко.
Първо, неумение за селекция на кадри, които с модерното си мислене, визия и реторика да привлекат младите избиратели. Не е тайна, че на протестите срещу кабинета Орешарски, имаше и немалко леви хора, които или някога са били в редиците на БСП (но са били прогонени/напуснали по собствено убеждение) или никога не са се виждали като част от нея. В столетницата, до голяма степен, продължават да властват децата и внуците на партийната аристокрация. Провалът в кадровия подбор, рефлектира и върху партийния мениджмънт. Със слаб екип не се постигат добри резултати. Който може – прави, а който не – има роднини.
Второ, неспособност да се завоюват нови ниши на политическия пазар. Като партия на статуквото, БСП не можа да яхне лявата вълна, която, например, изтласка СИРИЗА напред в Гърция. По-скоро я заплашва съдбата на ПАСОК (на изборите през януари 2015 г., тя получи само 4.7% от гласовете). Столетницата не успява да капитализира и върху факта, че национализмът, във всичките му разновидности, се продава добре на политическия пазар. Стремежът на Михаил Мирчев да използва националистическа реторика, за да мобилизира и привлече нови избиратели (неслучайно той иронично беше "поканен" да се присъедини към ВМРО), претърпя фиаско. Независимо от това какво АБВ протяга към БСП – ръка, крак и т. н., краткият коментар е, че евентуалното партньорство между тях е без значение. Няма да е прецедент, ако под някаква форма "блудните синове" дори се завърнат на "Позитано". Важното е, че връзката между БСП и левите избиратели изглежда (с все по-малки и застаряващи изключения) е загубила привлекателността си. Тя е изчерпана. В политиката няма вакуум. В България, рано или късно, ще има модерна и силна левица. Но тя няма да се нарича БСП.