Легендарното парижко бистро: една от жертвите на "Ислямска държава"
Как се чувства човек, който години наред си е пиел сутрешното кафе в местното бистро, и изведнъж открива, че сервитьорката, с която си е бъбрил, чийто личен живот познава, вече не е на този свят?
В тази история сервитьорката се казва Лакрамиора, 29-годишна румънка, майка на двегодишно момиченце, а клиентката - Зое, четиридесетгодишна парижанка, която живее и работи в малката си издателска къща в 11-ти квартал, между улица "Шарон" и улица "Рокет". Сутрин и вечер Зое се отбива в бистрото Les Anges ("Ангелите") за кафе или за чаша вино. Познава персонала, кани го, когато прави купон, чувства го като част от семейството си – по парижки.
В съдбовния петък, 13 ноември, шефката на "Ангелите" празнува четиридесетия си рожден ден в "Ла бел екип" (La belle Equipe), на съседната улица "Шарон". Поканила е целия си персонал, сред които Лакрамиора с мъжа й. Насядали около маси и се веселят.
В десет без десет един от авторите на терористичните атаки, които разтърсиха Париж, изскача от кола, въоръжен с "Калашников", и застрелва 19 души, повечето от които бармани и сервитьори.
"Моят фейсбук се превърна постепенно в онлайн гробище. Отивам на стените на приятелите си, за да видя как са, виждам куп съобщения и постепенно установявам, че са мъртви. Останала е само стената им", казва шокираната Зое.
Легендарното парижко бистро е една от жертвите
на терористичните атаки на "Ислямска държава"
Мястото, където се събират хора с различен произход, с различни възгледи и професии, където по масите или на бара се бистри политика или се разказват вицове, където се завързват нестандартни приятелства. Мястото, където чуваш най-различни езици, където хората са свързани от нещо съвсем човешко – обичта към за живота. Мястото, където можеш да се позабавляваш, без да пречиш на другите, където сваляш социалната маска и отмаряш от забързания живот.
А кварталите, които джихадистите са избрали умишлено, са едни от най-жизнените в Париж. Сравнително евтини квартали, обитавани предимно от млади хора, интелектуалци и артисти, които смятат например, че Франция има достатъчно средства и място да приеме сирийски бежанци, които вярват, че глобализираният свят може да бъде очовечен.
В тези квартали, където цари толерантността, живеят и много емигранти.
Именно тази многоцветна и толерантна част от Париж
бе мишена на "Ислямска държава"
Втората й мишена беше музиката, а третата – футболът
Във великолепния си филм "Тимбукту", излязъл в края на 2014 година, малийският режисьор Абдерахман Сисако показва как ислямистите, завладявайки селото Тимбукту, забраняват футболната топка и музикалните инструменти. В концертната зала "Батаклан" загинаха 89 души само защото обичат рок музиката. Ала една от най-мъчителните равносметки от атентатите е свързана с възрастта на жертвите. Мнозинство от тях са млади хора, между 25 и 45 години, в разгара на живота.
През януари атентатите срещу журналистите на сатиричния вестник "Шарли ебдо" бяха изживени като атака над свободата на словото. Сега терористичната атаката бе насочена срещу начин на живот: свободен и креативен.
Дали ще има голямо шествие, което да обедини нацията срещу радикалната варварщина? Засега народни събирания са забранени по причини, свързани със сигурността. А по-нататък? Ще се съберат ли парижани да покажат привързаността си към начина си на живот?
