Уважаеми госпожи и господа,

Скъпи колеги,

Днес представяме книгата на Нилс Кристи "Предели на страданието" – едно фундаментално криминологично съчинение, издадено в Норвегия през 1982 година.

Дължим това издание на творческите усилия на издателство "Сиби" и лично на главния му редактор Наталия Гуджева, на утвърдения български преводач от норвежки език Анюта Качева и на художника Кирил Златков. Мисля, че всички, които се докоснат до тази книга, ще изпитат радост от съприкосновението с нея и с нейния автор – големия Нилс Кристи.

Нилс Кристи е познат на българите от интервютата, които даде за вестник "Капитал" и "Култура", от публикуваните във вестник "Култура" статии, от лекциите, които изнесе в столицата миналата година.

Професор Нилс Кристи, който за жалост почина на 27 май тази година, беше

Той е автор на учебници по криминология, монографични трудове и статии, които са преведени на повече от 20 езика. Дългогодишен председател на Норвежкия институт по криминология и наказателно право в Университета в Осло, член на Академията на науките на Норвегия и Швеция, председател на Скандинавския Съвет по криминология, член на редакционната колегия на престижното международно списание "Теоретична криминология". Носител на наградата "Свободно слово" за 2001 г. наред с Андрей Сахаров и на много други международни отличия.

Но Кристи беше и уникален човек.

Струва ми се, че той беше един от малцината съвременни учени, които превърнаха научната си идея в кауза на своя живот. "И тъй като съм длъжен да направя своя избор, не виждам друга възможна позиция, освен да се боря за намаляване на страданието" – пише Кристи. И той наистина беше отдаден на тази борба – пишеше, изнасяше лекции, участваше без умора в научни форуми и дискусии. Беше истински хуманист, добър, достъпен и естествен човек, умееше да говори на всички. Той просто обясняваше какво мисли – без наукоподобна фразеология и юридическа натруфеност.

Неговите идеи преобразиха наказателната и пенитенциарната система на Норвегия и станаха водещи в съвременната криминологическа наука. Възстановителното правосъдие все повече набира скорост в европейските държави, за да измести, доколкото е възможно, тежката, развращаваща и скъпо струваща държавна репресия. Редица изследвания вече показват, че възстановителното правосъдие има далеч по-значим ефект от репресивните методи.

С тези слова започва книгата "Предели на страданието", в която Кристи излага същността на своя най-забележителен научен възглед – наказанието е преднамерено причинено страдание; наказанието, което се налага на правонарушителя – това е болката, която държавата може да си позволи да причинява на своите граждани.

Убеден, че трябва да се намали до минимум потребността от страданието като средство за упражняване на социален контрол,

Той убедително доказва, че същината на наказателното право е прикрита от "словесен щит", завоалирана от неутрални понятия. Контролът върху престъпността е превърнат в "чиста и хигиенична операция", в "доставка на страдание".

Мисля, че за всеки юрист е откровение да проследи безкомпромисната съпоставка, която Кристи прави между теорията за лечение на престъпника и идеята за генералната превенция, наричайки ги теории – близнаци. По един респектиращ начин той стига до извода, че ефективността на генералната превенция е всъщност неизмерима величина – заради "неопределеността в дефинициите, в стимулите и обектите на въздействие".

Кристи убедително твърди, че теорията за генералната превенция и възпирането всъщност създава "фалшива легитимност на процеса на причиняване на страдание" – тя оставя впечатлението, че "изборът на наказание е основан на здрав разум" и че картината на престъпността щеше да е съвсем различна, ако се приложат различни наказателноправни методи. Проследявайки мащабите на "доставката на страдание" в различните държави, Кристи доказва, че "не съществува пряка зависимост между равнището на престъпността и равнището на наказанията… Няма достатъчно данни, че коефициентът на престъпност в определена държава определя коефициента на затворническото й население. От друга страна, няма достатъчно данни, че коефициентът на затворническото население или ударната сила на полицията определят равнището на престъпност. Без съмнение тези фактори си влияят, но между тях няма пряка зависимост".

Като описва рухването на теорията за принудителното лечение и възраждането на идеята за генералната превенция, Кристи всъщност обяснява две от най-важните предпоставки за възникването на "неокласическото направление" с присъщите му недъзи. Престъпното деяние става дотолкова решаващо, че определя с абсолютен приоритет съдбата на правонарушителя, в резултат на което неокласицизмът "се превръща в отрицание на всички останали ценности на системата".

Според Кристи неокласицизмът решава някои фундаментални приоритетни въпроси, като чисто и просто ги игнорира. Поради това той носи едно фалшиво послание – "светът е прост и всички грехове в него могат да бъдат предварително и ясно претеглени и класифицирани". За да предотврати произвола на съдията, законът стриктно регламентира наказанието. Така наказанието се превръща в неизбежно решение, в единствена алтернатива. Тази система предполага съществуването на силна държава и неокласиците полагат усилия да я засилят още повече.

На основата на тези изводи Кристи всъщност отправя най-сериозния си упрек към съществуващата система – тя е много далеч от идеята страните в конфликта да могат да търсят свои решения, отчитайки всяка конкретна ситуация. "Това наистина ли е деяние, което трябва да се счита за престъпление? Какви биха били последствията, ако това деяние е проява на чиста глупост, невнимание, необмислено младежко геройство или дори необикновена храброст? Дали наистина няма друго решение, освен да се наложи наказание? Може би е възможно наказанието да бъде заменено с нещо друго, с обезщетение или сътрудничество между страните в конфликта?"

Тези въпроси нямат решение при това движение на махалото – от класицизъм към позитивизъм, а след това – от неокласицизъм към неопозитивизъм.

Още през 1976 г. той публикува статията си "Конфликтите като собственост", в която поддържа тезата, че жертвата е лишена от участие в собствения си конфликт, защото той е откраднат от държавата. Конфликтите се разрешават от професионалисти, а жертвата участва чрез представител. "Държавата установява скала, йерархия на ценностите, и после я използва като мярка за определяне на броя на ударите, които трябва да се нанесат върху нарушителя, за броя на месеците или годините, които трябва да му се отнемат, или за размера на паричната сума, с която трябва да бъде глобен. Страданието се използва като средство за комуникация, като своеобразен език. В правосъдието на съпричастните същият резултат – изясняването на ценностите, се постига в самия процес. Именно върху процеса се премества центърът на тежестта".

Кристи е един от най-значимите идеолози на възстановителното правосъдие. В обезщетяването на жертвата, в поправянето на вредата той намира истинското разрешение на конфликта. Изясняването на отношенията между жертвата и правонарушителя цивилизова конфликта. Негативите на наказателното правосъдие изискват стесняване на приложното му поле – ограничаване на сферата на наказанието, доколкото е възможно; създаване на помирителни институции, в които хората, които работят, нямат власт; осигуряване на възможност на обикновените хора "да участват в решаването на важните за тях въпроси, вместо да бъдат само зрители. Те трябва да изработват решенията, а не да бъдат техни потребители". "За нас е важно – пише Кристи – да изработваме такива решения, които да принуждават хората, от които зависи, да слушат, а не да използват власт, да търсят компромиси, вместо да вменяват забрани – решения, които поощряват обезщетяването на жертвата, а не репресиите, или, казано старомодно – решения, които подтикват хората да правят добро, вместо както е сега – да си причиняват зло".

На тази система, която е негов идеал, Кристи противопоставя действителността – "една отдалечена от нас демокрация, която напълно съответства на отчуждената от нас наказателна система, предопределена да обслужва едно голямо общество, използващо тахометър, за да определи цената на всички постъпки. Нищо не може да съответства повече на пазарния модел за размяна на стоки, както неокласическата идеология за точното наказание. Точно измерено количество страдание. Точната цена. Постепенно, тъй като все повече ще се глобализираме, и в тази сфера ще установим един световен пазар".

Този безукорен социологически анализ придава извънредна убедителност на идеите, които Кристи обосновава с огромна ерудиция и научна вещина.

По думите на Нилс Кристи "тази книга не е изградена върху убеждението, че идеите могат да променят света. Не и идеите сами по себе си. Но идеите могат да подпомогнат промяната на света, когато са налице определени условия".

Струва ми се, че днес у нас са налице подходящите условия. Свидетели сме на постоянно ожесточаване на наказателната репресия, макар за сведущите да е ясно, че ръстът на престъпността зависи от криминогенните фактори, а не от тежестта на санкциите.

Държавата вече надхвърля санкционния си капацитет.

През 2010 г. в първото си интервю за българската преса проф. Нилс Кристи каза: "Задайте си въпроса съвпада ли с националните ви идеали идеята все по-голяма и по-голяма част от населението да се намира в затвора. Честно, искате ли България да е държава от затворници? От озлобени и маргинализирани хора?"

Искрено се надявам книгата на Нилс Кристи да даде тласък на разума и хуманизма в българското законотворчество, да доведе до някакво преосмисляне на наказателната политика. Да внуши на управляващите и управляваните, че причиняването на страдание не е ценност. Да подпомогне социализирането на правонарушителите.

И това е възможно, защото Нилс Кристи не е просто име. Нилс Кристи преди всичко е идея.