Политика на инат – или как се "отпушва системата" по български
На фона на пламналия пожар в Близкия изток, неспирния бежански поток, терористичните атаки в сърцето на Европа и взривоопасно нажежените отношения между Русия и Турция българската политическа класа се сниши, докато "големите" се разберат. И може би постъпи добре, тъй като в подобни сложни ситуации на геополитически промени елитите ни по правило се ориентират трудно.
Лишени от ясните послания на собствената си държава, подобно на предците ни от емблематичното вазово Ганково кафене, редовите граждани трябваше сами да търсят отговори на сложните въпроси, пред които е изправен днес съвременният свят. Многобройните, често напълно противоречиви коментари на различни експерти и анализатори в медиите само усилиха общото чувство на тревожност и смътно усещане за предстоящи апокалиптични катаклизми. Набързо бяха забравени неволите на "приземената" ни родна авиация, волните "театрални" изпълнения на Волен Сидеров, протеста на полицаите... Помръкнаха дори звездата на Биг Брадър и темата за новите цени на винетките.
В целия този водовъртеж от събития и процеси едва ли някой разбра, че преди броени дни, на 24 ноември, музейните работници и библиотечните специалисти от цялата страна излязоха на общонационален протест. Протестираха не само срещу унизителното заплащане на техния труд, а и срещу почти пълната липса на адекватни държавни политики в областта на културата. Протестираха срещу погазеното им професионално достойнство и очертаващата се безизходица пред опитите им да търсят промяна към по-добро.
Едва ли някой разбра и за усилията на професионалната общност да предотврати приемането на предлаганите от група народни представители промени в закона за културното наследство. И тъй като това е проблем, който може да доведе в бъдеще до
много тежки рецидиви
той трябва да бъде публично коментиран. Неслучайно водещи български специалисти сравниха възможните последствия от приемането на подобни изменения и допълнения с пораженията, нанесени от "Ислямска държава" върху паметници в Сирия и Ирак от световно значение. Дори и да са леко пресилени, твърденията им са сериозно предупреждение към политиците за тънкия лед, върху който се опитват да ходят.
На пръв поглед мотивите на вносителите са напълно разумни. Обезпокоени от многобройните оплаквания към тях от собственици на имоти, обявени или декларирани за недвижими културни ценности, насочени срещу прекалено мудната реакция на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) по инициирани от тях преписки, народните представители твърдят, че трябва да бъдат предприети бързи законодателни мерки за "отпушване на системата".
За целта те предлагат към общините с териториално деление да се създадат специализирани звена от най-малко трима специалисти в областта на културното наследство. Те трябва да изготвят становища по преписките на гражданите и по този начин да подпомагат министерството на културата, респективно министъра на културата, при вземането на крайните решения, свързани с конкретните искания на собствениците на подобни имоти. Предвижда се също така да се въведе и принципът на мълчаливото съгласие – т.е. при неспазване на законоустановения срок за разглеждането на отделните преписки, липсата на отговор да се приема за съгласие. Мярка, която също би била подкрепена и дори приветствана от всеки български гражданин, сблъсквал се по различни поводи с особеностите на родната ни администрация.
Срещу какво тогава роптаят експертите? Защо всяват допълнителен смут в обществото?
Защо намесват и името на "Ислямска държава"?
Не е ли смешен техният плач?
Краткият отговор е - не, не е. Но той не е достатъчен, защото преди да бъде "отпушена" една система трябва да се отговори на въпроса кои са причините, които са довели до нейното "запушване". Подобен анализ отсъства както в мотивите на вносителите, така и в позицията на министерството на културата. Там има само констатации и декларации за добри намерения. На практика се започва едно "оздравяване", едно лечение преди да е поставена точната диагноза, а дори всеки един начинаещ автомонтьор знае, че това може да досъсипе всеки един по-сложен механизъм.
Експерите отдавна предупреждават, че основната държавна институция - НИНКН, призвана да " подпомага министъра на културата при осъществяване на правомощията му при провеждане на държавната политика в областта на опазването на недвижимото културно наследство ", е в лошо състояние. В годините на прехода тя претърпя множество промени и от една мощна, свръхцентрализирана организация, каквато беше в миналото, постепенно се превърна в малка брошка върху ревера на българските министри на културата, която последният сред тях по време на първия си мандат с погнуса оприличи на "бардак", а поддържащият му "исо" шеф на Националния исторически музей неотдавна нарече "митница". Този "митнически бардак" и към настоящия момент е натоварен от държавата да изпълнява следните основни задачи (информацията по-долу е копирана от интернет-страницата на НИНКН) :
- провежда научноизследователска дейност по издирване и проучване на недвижимото културно наследство и методология в тази област;
- изготвя комплексни оценки и научно мотивирани предложения за регистрация на недвижими културни ценности;
- предлага на министъра на културата да определи режимите за опазване на недвижимите културни ценности;
- изготвя проекти на планове за опазване и управление, становища за съгласувателна дейност, експертизи, планови задания, пилотни проекти и други по недвижимото културно наследство;
- извършва специализирано документиране на недвижими културни ценности и дигитализиране на наличната информация за тях;
- поддържа Националния регистър на недвижимите културни ценности с национален архивен фонд и информационен център;
- създава, поддържа и развива автоматизирана информационна система за недвижимото културно наследство
в ролята на магарето на Настрадин ходжа
който в желанието си да спести някоя друга пара решил да го научи да не яде и тъкмо когато успял, добичето взело че умряло! Бавно и систематично обезличаван през годините, днес НИНКН е доведен до състояние, което може да бъде оприличено на нещо като "будна кома" и държавата го е оставила без лечение с оправданието, че не съществува подобна клинична пътека. Той вегетира само по простата причина, че евтаназията у нас не е разрешена. Факт, потвърден от народния представител проф. Станилов по време на заседанието на Комисията по културата и медиите, приела на първо четене предлаганите спорни промени в Закона за културното наследство.
Депутатите са предупредени от експертната общност за този проблем. Предупреждава ги и техният колега проф. Станилов, който единствен измежду тях познава детайлно материята и особеностите на системата, която те са се заели да "отпушат". И въпреки това предложенията за изменения и допълнения минават на първо четене с уговорката, че между първо и второ четене ще бъдат направени леки корекции, което налага по-внимателно вглеждане и коментар на самите спорни промени.
Първата от тях, свързана със създаването на специализирани звена към общините с териториално деление, предвижда структурирането им само в рамките на съществуващия административен щат на съответната община – т.е. нови щатни бройки не се отпускат, което не налага и допълнително финансиране.
Това ще "отпуши" ли системата?
Разбира се, че няма, тъй като става дума за ограничен брой общини от рода на София, Пловдив, Варна... Останалите, средните и по-малките какво правят – продължават по стария ред, оставени в ръцете на "митническия бардак" НИНКН ли? Там според депутатите-вносители втора категория хора ли живеят или в техните територии отсъстват недвижими културни ценности и как ще бъдат решавани натрупалите се напрежения?
Не е ли по-разумно тогава, ако идеята е администрацията да се доближи до проблемите на гражданите и местното самоуправление, Министерството на културата да се възползва от съществуващата възможност в действащия правилник на НИНКН (чл.2, ал.3) и да създаде в основните шест планови райони на страната изнесени териториални звена? Дори това да стане в рамките на съществуващия силно орязан през годините щат на НИНКН, за да не се налага допълнително финансиране, с много по-голяма доза вероятност може поне да се предположи, че пренасочените към тях специалисти ще имат необходимата експертна квалификация и подготовка. Защо обаче вместо това се търсят нови начини за заобикаляне на НИНКН, а не се предлагат разумни стъпки за неговото оздравяване и за превръщането му в реално действаща институция, носеща отговорност за действията или бездействието си, която да партнира с общините и да подпомага техните усилия за устойчиво развитие? Този въпрос за момента остава загадка и заслужава да бъде коментиран отделно, след приемането на предлаганите промени в тяхната окончателна редакция от Народното събрание.
Предварително обаче е ясно, че предлаганата поправка би имала някакъв смисъл единствено и само ако НИНКН бъде предварително оздравен и финансово обезпечен за изпълнението на вменените му от държавата изключително важни задачи. Няма как да въведеш двустепенна система на контрол и да се съизмерваш с "Италия, Холандия и други европейски държави със значителен опит в опазването на културното наследство", както твърдят в мотивите си вносителите, след като открито признаваш, че основната система е разбита, но въпреки това създаваш втора и то частично, само в най-големите общини, без допълнително финансиране.
Второто предложение – въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие, е още по-опасно, въпреки че привидно звучи напълно справедливо. Мудната, тромава, надменна и безотговорна администрация трябва да бъде наказвана за бездействието си, а инвестиционните намерения на гражданите, фирмите и общините да бъдат поощрявани! Натрупаното в момента недоволство, както споделят по време на заседанието на Комисията по културата и медиите отделни депутати, е предизвикано именно от подобни случаи на "изгубени" или безкрайно забавени преписки в резултат на сложната комуникация между НИНКН и министерството на културата. Логично ли е тогава да се предполага, че намесвайки и трета страна в процедурата по вземане на решения, сроковете ще бъдат съкратени в рамките на предвидените норми на административното обслужване и системата ще се "отпуши"? Та нали новите специалисти от общините в страната, за да изготвят съответно становище по някакво искане, в повечето случаи трябва най-малкото да имат достъп и да ползват архива на НИНКН в София, който към настоящия момент не е цифровизиран и не е достъпен онлайн!
Вместо да се облекчи, на практика процедурата за вземане на крайните решения ще се усложни, в резултат на което
системата буквално ще се "задъни" окончателно,
а ръцете на имащите инвестиционни намерения ще бъдат напълно развързани
Тогава случаи като нашумялата напоследък "Къща с ягодите" на ул. "Сан Стефано" в София или започналата да рухва къща на арх. Фингов на ул. "Шипка" ще ни се сторят като мили спомени, а заобикалящият ни съвременен градски пейзаж все повече ще продължи да бъде лишаван от памет – също както го прави "Ислямска държава" по съображения от друг характер.
Експертите са предупредили депутатите и за тази опасност – принципът на мълчаливото съгласие в областта на културното наследство може да доведе до необратими поражения. Предстои да видим дали при второто четене на предлаганите промени те ще се вслушат в тяхното професионално мнение или ще предпочетат политиката на инат. Както са го правили много пъти в годините на прехода...