Няма война на цивилизациите, защото в съвременността има една световна цивилизация - всички останали или са се нагодили към нея, или са застинали, или са потънали в пясъците на времето (по израза на Арнолд Тойнби).

Има война на модерното варварство, легитимирано чрез предимно религиозни предразсъдъци, против основните ценности на модерната цивилизация - върховенство на закона, ограничена политическа власт, контрол над легитимните средства за насилие, политически и културен плурализъм, равенство пред закона, политическа свобода, правова държава.

Тези ценности са атакувани от позициите на религиозен (който е по-скоро квази- или псевдо-религиозен) фанатизъм. Но не само – освен тази опасност "отдясно" има и друга опасност - "отляво". Това е левичарският либерален фундаментализъм, който хипертрофира либералните ценности до неузнаваемост с искането си за "истинска и пълна свобода", "пълно социално равенство", ултратолерантност или абсолютна търпимост, тотална справедливост.

Точно преди половин век Хербърт Маркузе в прословутото си произведение "Репресивната толерантност" обвини западната либерална демокрация в репресивност, защото не била достатъчно толерантна към малцинствата и нарушителите на законите. За него: "Толерантността към радикалното зло е нещо добро, защото тя служи за сцеплението на цялото на пътя от изобилието към още по-голямото изобилие"(?!) Той отхвърля господстващата (т.е. класическата либерално-демократична) толерантност като "репресивна", защото тя "… само усилва тиранията на мнозинството, срещу която бе насочен протестът на истинските либерали". Според Маркузе "безграничната толерантност към маргиналните групи ще ги превърне от манипулирани, индоктринирани и потиснати в освободители от тиранията на мнозинството". Според него "разрушителите на буржоазното право трябва да бъдат толерирани, техните недостатъци трябва да бъдат представяни като предимства, а човешките им качества – като недостатъци… Едва тогава най-после ще разрушим буржоазното общество…"

С други думи цялата премъдрост на новата ултралиберална толерантност се състои в осъществяването на Марксовото пророчество за ликвидиране на капиталистическата цивилизация.

като към "друга гледна точка, която има легитимно равно право с останалите да съществува" е особено противна част от репресивната идеология на "политическа коректност", целяща да ликвидира либералното общество с помощта на собствените му абсолютизирани ценности. Този ултралиберализъм е не по-малък "интимен враг на демокрацията". Тук искам да допълня пропуска на Цветан Тодоров, който назовава като интимни неприятели на демокрацията предимно опасностите "отдясно", но не и тези "отляво". Впрочем на тази плоскост определенията за "ляво" и дясно" губят своя смисъл. Репресивната идеология на политическата коректност и искането за "културно разпарчетосване" на цивилизацията чрез премахване на общите ценности и правила в рамките на идеологията на мултикултурализма са не по-малко опасни от външния ислямистки или изобщо религиозно-фундаменталистки или авторитарно-терористичен враг.

Това, че напр. американското общество е мултирасово, мултиетническо, мултилингвистическо и дори мултикултурно на битово равнище, не означава, че в него няма доминираща култура в институционалните рамки на една, а именно - на западната цивилизация. Традиционна грешка е да се бърка елементарният факт на мултикултурния свят с идеологията на мултикултурализма. Последната иска напр. американското общество да припознае всички култури като еднакво ценни и да премахне общите "западни" цивилизационни правила, които правят съвместното им съществуване възможно. По-този начин мултикултурната идеология цели да разруши западната цивилизация, а не да установи "вечен мир и вечна правда на света".

Те винаги досега са завършвали трагично...

Тук не става дума за отхвърляне на мултикултурализма като естествено състояние на света. Отхвърлянето на естествения мултикултурен свят чрез налагане на чужди културни модели може да доведе наистина до нов тоталитаризъм. Това впрочем според Цветан Тодоров е един от трите интимни врагове на демокрацията, заедно с ултралиберализма и популизма - месианството.

Терористичните актове в Ню Йорк, Мадрид, Париж и т.н. не се дължат на мултикултурния характер на съвременните западни общества, а на желанието за налагане на своята култура и религия от страна на ислямистите. При това освен ислямски има (макар и много по-слабо изразени) християнски, юдаистки, хиндуистки и пр. религиозен фундаментализъм.

Същото постигат и исканията за съвместно и равноправно съжителство на противоположни културни и акултурни, цивилизовани и варварски, легални и нелегални обичаи, правила и закони, което накратко означава взривяване на цивилизацията отвътре. Така нашата западна цивилизация ще бъде върната обратно към състоянието "война на всеки срещу всеки" – нещо, което наблюдаваме сега в Сирия. Така ще се реализира мечтата на улралибералните левичари - "деконструкция на западната цивилизация и погребване на омразния капитализъм.

Оттук дилемата "свобода или сигурност" е поставена на несигурна основа -

Гаранциите за свободата не произтичат от самата нея, а от цивилизованите институции, които я пазят - а те в никакъв случай не легитимират анархия. Напротив - свободата изисква и организирана сила за своята защита. Опасността идва от необходимостта "някой да контролира контролиращите сигурността". Това са изобщо гражданите, но то не е никак достатъчно.

Посттоталитарният опит показва, че ако има "държавна сигурност" е необходимо да има и предпазващи гражданите от "държавната сигурност" – нещо като "обществена безопасност"! Това е средството именно срещу нарушаване на правилата от страна на отделни представители на държавната сигурност. В противен случай може да се осигури не свободата за всички, а само за "осигурителите на свободата", което е не по-малко опасно. С други думи няма свобода без сигурност, както и сигурност без свобода. Въпросът е за мярата, чрез която цивилизованите институции ще могат да работят като взаимно се контролират против било държавен, било граждански произвол.