Защо ни е вицепрезидент
Текстът е публикуван във "Фейсбук". Заглавието е на редакцията
Аз не знам (ако някой знае, да подскаже) някъде в цялото пространство на Европа плюс бившия СССР, а това са над 50 държави, да има вицепрезидент. Но така или иначе, длъжността "вицепрезидент" е най-излишната в България. Наблюдавах как цели 5 години един генерал се бе сврял в кабинета си и всъщност не знаеше с какво да са заеме, така че единственият път, когато се чу какво е правил, бе да клекне в послушна поза пред президента и да помилва с предстоящи изборни цели Дон Цеци. Плюс някой и друг скандалчик с помилването.
Всички знаем защо бе създадена тази длъжност. Идеята каква беше – да създадат фасадна демокрация, при която реалната власт да е на бившата комунистическа партия, а на опозицията и Европа да хвърлим пясък в очите – ето, президентът е демократ, даже институционализиран дисидент. Но за да не се получи неочакван фал, трябваше да има вицепрезидент, който да е доверено лице на реалната власт, да наблюдава и контролира президента-демократ, да му диша във врата и връзва ръцете. И да докладва където трябва каквото трябва...
Е, странно ли е, че тези няколко години
вицепрезидентката у нас не знае как да уплътни времето си
и ту дава интервюта, в които се разграничава от и дори обижда президента, ту пътува по света и у нас, очевидно трупайки впечатления, ту става докторант в един университет на властта, ту тамплиерства.
Отдавна съм писал и аз, но не само аз, че ако някой ден се направят истински промени в Конституцията, заедно с отмяната на Великото народно събрание, деконструкцията и трансформацията на пасивния и съзерцателен Конституционен съд, където тънещи в лукс 12 елитни магистрати гледат средно по 0.65% дела на година, както и радикалната промяна на сегашната брутално демонстрираща отказ от правосъдие съдебна система,
трябва да се премахне и синекурната длъжност "вицепрезидент"
– тя е абсолютно излишна. Има достатъчно начини за решаване на проблема, няма смисъл да се прахосват оскъдните пари на данъкоплатеца за подобна декоративна и лишена от смисъл функция без функции, отговорност без отговорности, звание без знание.
Тогава ще се даде възможност на съответния човек ако иска да се изявява като опозиционер на властта, да го прави на воля, ако иска да е турист, да пътешества колкото душа му иска и на свои разноски, ако иска да пише дисертация, да й се посвети както изисква науката, а ако пък иска да участва в тайни и полуявни кръжоци, да го прави явно или полутайно без да ангажира никаква институция на властта с тази си новоизбухнала и внезапно обзела го посттоталитарна страст...