Тестът за новия правосъден министър
Един детайл се открои от първото публично проявление на номинираната за правосъден министър Екатерина Захариева в парламента в сряда. Придружена от премиера Борисов и обкръжена от плътен кордон журналисти, тя бе попитана защо е приела да се нагърби с ветровития пост в момента.
"Защо се нагърбвам? Защото считам, че това е реформа на реформите и без реални стъпки в нея и без успокояване на разговорите по нея и връщане на разговорите на експертно и професионално ниво, нищо няма да се случи, а неслучването на съдебната реформа ще доведе до неслучване на редица други реформи" - така отговори Екатерина Захариева.
В този миг премиерът реши да си тръгне, а от нечий микрофон отекна въпрос към нея: какво мисли за конституционните промени с оглед на реформата. Въпросът увисна, тъй като Захариева веднага тръгна след премиера, възползвайки се от пътеката през медийния кордон, отворена светкавично от премиерската охрана.
В цитирания по-горе отговор, който беше и първи коментар по темата на бъдещия правосъден министър, тs употреби четири пъти думата "реформа", от която "нищо няма да се случи" без успокояване на разговорите и връщането им "на експрертно и професионално ниво". Същото - до запетайка същото - казваше и довчерашният министър на правосъдието Христо Иванов. И си отиде, след като основната цел на реформата - осигуряване чрез конституционните промени на независимост на съда и поне минимална отчетност и автономия на прокуратурата - бе заменена с бетониране на сегашното положение чрез ревизията на "историческия компромис".
Днес именно партиите, които окастриха промените, изслушваха Екатерина Захариева, за да приемат или отхвърлят номинацията й. И разговорът се върна на политическо ниво.
Какъв избор има бъдещият министър - не партиите, които ще го одобрят, а министърът?
Без съмнение, след пуча срещу промените, извършен от същите парламентарни партии, които сега оценяват Захариева, те ще искат от нея онова, в което не можаха да убедят Христо Иванов: да приеме условията на осакатената реформа.
След вчерашното пустословие и словоблудство около думата "реформа", което обилно се изля от парламентарната трибуна, от която Лютви Местан направо нарече болшевизъм разликата между съда и прокуратурата, а Валери Симеонов определи (по-късно пред БНТ) за лумпени и сталинисти протестиращите, сред които са и съдии, а днес настоявал Захариева да "си каже мнението за председателя на ВКС Лозан Панов" (!), възниква въпросът:
Има ли значение кой е правосъден министър, ако условието е той да приеме тяхната идея за реформа и нито милиметър по-нататък?
С други думи - пред Екатерина Захариева стоят няколко големи въпроса (иначе те са десетки):
- Ще затрупа ли под пепелта на забравата скандала "Яневагейт" за зависимостите и търговията с влияние във върховете на съдебната власт? Или има куража да настоява пред контролираното от главния прокурор мнозинство във ВСС скандалът да бъде изяснен?
- Ще внесе ли в Министерския съвет изготвения проект на Закона за съдебната власт, в който са разписани детайлно промени, въвеждащи механизъм да се чува волята на редовите съдии в ущърб на бетонираната номенклатурна каста?
- Ще си каже ли все пак мнението дали са достатъчни приетите конституционни промени или се налагат нови, за да не е българската държава уникален случай, в който един човек стои над законите и априори е неподсъден, какъвто в момента е главният прокурор (който е да е той)?
По отговорите и не само по отговорите, а по действията на бъдещия правосъден министър ще стане ясно дали той ще бъде фигурант и полуспасителен пояс на правителството пред Брюксел в този тежък момент или наистина ще се бори да се случи "реформата на реформите".
П.С. Докато пишех този коментар преди утрешния избор на министъра, чух изявлението на Екатерина Захариева в кулоарите на парламента след срещата й с парламентарните партии, които суспендираха първото четене на Конституцията. Днес отговорът й е по-конкретен: "Има внесени в Народното събрание законопроекти за промяна в Закона за съдебната власт. Следва да стъпим на законопроекта, разработен от предишния екип, в който има много добри идеи, но те трябва да бъдат променени в съответствие на това, което се случи като изменение на конституцията."
Ако бъдещият министър на правосъдието е направил този избор - явно е приел условията за постта. Дано ме опровергае.