Нов формат на коалиционно споразумение – нови грижи
Авторът е заместник-председател на парламента. Депутат е от гражданската квота на Реформаторския блок, един от народните представители, които минаха в опозиция и изпрати този текст до "Дневник".
Коалиционното споразумение, подписано то ГЕРБ и Реформаторския блок през ноември 2014 г., е основано на идеята за отговорна дясна коалиция. Впоследствие то получи подкрепа от АБВ и от Патриотичния фронт, но без те да го подпишат.
Най-напред лидерът на ДБГ Меглена Кунева, а после и премиерът Бойко Борисов поискаха преформатиране с конкретни ангажименти на отделните министри и гарантиране на ясни реформи в различните сектори със специален ангажимент в областта на антикорупционното законодателство, образованието, здравеопазването, енергетиката и т. н. За преформатиране говори вече и Красимир Каракачанов /ВМРО, Патриотичен фронт/, макар че отказва да признае готовността да се присъедини към него.
Вероятно авторите на тази идея вярват, че така ще направят управлението по-предсказуемо и ще гарантират стабилността му в оставащите години от мандата. Това най-малкото е белег за това, че досегашното споразумение е било формално и не е гарантирало реформите в споменатите сектори.
Ако се стигне до преформатиране на коалиционното споразумение, това ще означава няколко важни за управлението неща.
Първо, в това споразумение няма да участва ДСБ и РБ няма да бъде пълноценна част от него. Така то няма да е гарантирано от всички десноцентристки партии и не би изглеждало достатъчно ефективно.
Второ, ново споразумение ще означава по същество отказ от досегашния консенсус и търсене на нова формула на властта. Това вече ще е белег за липса на стабилност и следователно от тук нататък хаосът ще бъде естествен спътник на управляващите.
Трето, възниква необходимост от обяснението пред избирателите на РБ кое налага да изоставят ценностите си и да влязат в колаборация с идейни опоненти като АБВ и ПФ.
Четвърто, нов формат на управлението, който включва повече ясни ангажименти в секторните политики, ще означава и размиване на управленската програма, която това правителство претендира, че досега изпълнява.
Изходът е нова Пътна карта на управлението.
Тя трябва да стъпва на ясни ангажименти на всички, подкрепящи управлението парламентарни фракции. Това означава описване на реформите в краткосрочно бъдеще – или в рамките на този мандат – съобразно принципите на вече съществуващото коалиционно споразумение.
Всяка законодателна инициатива ще трябва да бъде гарантирана превантивно от ясно мнозинство. Всички онези законодателни инициативи, които бяха торпилирани от плаващи мнозинства досега, трябва отново да бъдат върнати в дневния ред на управлението, а не да се отчитат като вече изпълнени.
Става дума не само за антикорупционното законодателство.
Трябва да бъде преправено наново законодателството
за специалните служби, да се актуализира законът за съдебната власт, но трябва и наново да се върне обсъждането на бъдещите конституционни поправки. Само така ще се гарантира намаляване на общественото напрежение, което се трупа в последните месеци именно заради съществуването на флуктуиращи парламентарни мнозинства, които нарушаваха балансите на действащото коалиционно споразумение.
Не е необходимо от ГЕРБ да правят отстъпки и да търсят нови партньори в управлението. Техните опасения от негативните оценки на външните фактори засега ги тласкат към моментни панически решения в последния момент – каквото е и предложението за назначаването на Екатерина Захариева за нов министър на правосъдието. Ако г-н Борисов удържи напъните на Цветан Цветанов да се прави на генератор на нови парламентарни мнозинства, машината на управлението би тръгнала много по-гладко, основана върху пътната карта на реформите, които така или иначе трябва да се случат.