Българската 2015 е година на страха

Българската 2015 е година на страха

Париж, след терористичните атаки
Reuters
Париж, след терористичните атаки
Традиция на "Дневник" е в края на годината да потърси мнението на социолози и политолози за важните  събития и процеси, за скандалите и личностите на отминаващите месеци. Всички мнения за 2015 може да намирате в специалната тема "Годината". След Нова година четете и прогнозите на анализаторите за 2016. Днес представяме мнението на Кольо Колев, собственик на социологическата агенция "Медиана".
С какво ще запомните българската 2015 г.?
                 
- Основните неща в "българската 2015 г." не са български. Сътресенията в света на практика принизяват роднобългарските проблеми и на техния фон те изглеждат жалки и дребни. Бежанската вълна, терористичните атаки, войната в Сирия и нарастващото военно напрежение изместват общественото внимание. На този фон баталиите около Реформаторския блок, безобразията около местните избори, пладнешкия обир с разграбването на активите на КТБ, дори бюджетът и новите заеми изглеждат дребни.
В 2015 г. голяма част от българите се почувстваха част от света, част от проблемите на света, който доскоро не ги вълнуваше особено. И мнозина се почувстваха като в малка лодка, подхвърляна във вълните на бурно море (разбунено от все по-опасните геополитически игри на големите). И освен страха, и с дълбоко съмнение, както че има правилна посока, така и че има кормчия, който да ни поведе натам.
Накратко "българската 2015 г." е година на страха. Страх от случващото се в света, от който и ние се оказахме част – но не в хубавите, а точно в лошите години.  
 
Изводите, които направихте след местните избори, Ви вдъхват надежди или опасения за пътя на страната? Защо?
                 
- Това бяха най-безобразните избори (като организация, съревнование, битка на идеи и виждания), които съм виждал през живота си. Основното в тях беше преброяване на принудения, корпоративно-административен вот, опит за прекупуване на недостигащите гласове, задкулисни съглашателства, но не и избор за хората. Затова и тези избори бяха безпрецедентни по ниска избирателна активност - от зората на демокрацията няма избори с по-ниска изборна активност!
Така, че,те не могат да ми вдъхнат надежди, а само опасения. Опасения, че вървим по пътя на една псевдо демокрация, в която гласоподавателите са лишени от реален избор и все повече от тях се отдръпват от участие в политическото (или от предлаганото им псевдо политическо).   
 
Какво показа първата година от второто управление на Бойко Борисов? Променен ли е той?
                 
- Категорично имаме много по-различен Бойко Борисов. Селският пич и мъжкарят от Банкя е изчезнал и е заменен от "човека от народа", но с мисъл за политиката, разпределението на властите, дори геополитика. Свръх егото от първия му мандат, когато директно демонстрираше "държавата, това съм аз", вече го няма. Очевидно ударът, който понесе на изборите 2013 г. (въпреки, че той си ги приписва като успех) му е подействал силно благотворно. Човек се учи! Дори е стигнал до нивото на самоиронията (историята с чушката и ендоскопа в Александровска болница), което наистина приятно ме изненада.   
                 
Опасенията ми са, че в опита да балансира между народа и "хищниците", които искат да бръкнат още по-дълбоко в джоба на същия народ, той вижда само един изход - нови и нови заеми, съкращаване на социалните разходи и затягане на данъчното бреме. Това засега показва първата година.
 
Това правителство е на реформите или на "историческите компромиси"?
                 
- Това са просто фрази! "Реформи", "историческите компромиси" - просто фрази, зад които всеки крие каквото си иска. Хората не ги вълнуват нито "Реформи", нито "историческите компромиси" - те искат по-добро и достъпно образование, здравеопазване, правоохранителна и правораздавателна система, да се озаптят монополистите, парите от техните данъци да отиват за тях, а не за скъпи джипове и т.н.
Ако управляващите си останат само при напудрените фрази, а не демонстрират действия към това, което хората искат, просто ще бъдат изметени като "правителство на реформирането на историческите компромиси".
 
Докога според Вас ще оцелее Реформаторският блок и на каква цена?
- Досега! ДСБ вече демонстрира, че ще играе за следващите избори и се записа опозиция. Останалите партии няма да ги последват. Съвместното съжителство в единна политическа формация става невъзможно. Дори да има някакви опити да се запази видимост на единство, те ще бъдат жалки и ще донесат само присмех и спад на доверието на избирателите.
Какво бъдеще виждате за други парламентарно представени политически сили?
                 
- БСП - ако не намерят сили да престанат да се занимават със себе си и да се обърнат към обществото, да лансират алтернативи за управлението, да бъдат бичуваща, разобличаваща опозиция, нищо добро не ги чака.
ДПС си е ДПС! Стабилни, но самотни и никой не иска да играе с тях. Не поради националистически, верски и прочие причини. Просто не може да им се вярва!
Патриотичния фронт - засега стабилни и добре, но е напълно възможно да наблюдаваме нарастващо напрежение вътре в коалицията във връзка с участие във властта.
Бъдещето на АБВ е пряко свързано с процесите в БСП. Укрепваща БСП е смърт за АБВ. Разпад в БСП е живителна сила за АБВ.
БДЦ - преди да говорим тук за бъдеще трябва да видим реалния политически субект. Засега имаме само намерения, думи и още думи.
Процесите срещу Волен Сидеров няма да навредят на "Атака". Бъдещето на тази формация до голяма степен зависи от  развитието на международните процеси и нарастването или намаляването на напрежението и опасността от трета световна война. Всъщност и бъдещето на останалите партии зависи от това, защото тогава с нова сила ще стои въпросът за геополитическата ориентация, както на България, така и на други страни.
Засега ГЕРБ е в относително добро политическо здраве. Бъдещето му до голяма степен зависи от международните процеси и възможността му да лавира между големите в тази среда. Зависи също и от възможността му да представи визия, цел, идея на своето управление, а не просто "стабилност" (защото последното не е нищо друго освен власт заради самата власт).
Кольо Колев
Кольо Колев
Ще има ли скоро още промени в кабинета?
- Ако Борисов не е изгубил инстинкта си за оцеляване трябва да направи промени.
На първо място е Десислава Танева – заради скандала с луксозните джипове за горските с поръчката на които явно е облагодетелствала свой близък. Дори и без облагодетелстването, това пак е скандал. Не може социалният министър да излезе и да каже на майките "няма пари за децата", а Танева да обоснове необходимостта от закупуването на джипове по 200 000 лева. Това е класика – "няма пари за нуждаещите си, има пари за баровците!" И липсата на реакция ще се плаща скъпо и прескъпо от ГЕРБ и лично от Борисов.
На второ място е военният министър Николай Ненчев. Най-малкото заради ремонта на българските МИГ-29 в Полша. Без всякакво съмнение, това действие има за цел да приземи и да сложи българската авиация на трупчета в рамките на шест месеца – да ликвидира последните ни боеспособни самолети, като на всичкото отгоре и си платим за ремонт на двигателите. Защото дори и на лаик е ясно, че боен самолет не са само двигателите. Такава задача той може да е получил отвън, или да действа по собствени убеждения, но видимо не я е получил от министър-председателя, който ясно заяви – "засега пари за нови самолети няма!".
Засега тези стигат. Другите – когато му дойде времето да се изпусне парата.   
 
Възможна ли е реформа в съдебната система?
- Естествено, че е възможна. Само, че това не е едноактна пиеса, а борба стъпка по стъпка, година след година, ден след ден. В случая с Христо Иванов наблюдавахме много патос, но малко разум и разпределение на силите и възможностите. Заложи на революция, а не на еволюция, дълга битка и къртовски труд. Затова и очаквано беше бламиран.
Освен всичкото, започна пряка битка за смяна на главния прокурор, очевидно забравяйки, че смяната на "лошия", "чужд" главен прокурор с "наш" не е и не може да бъде реформа в съдебната система. Също както и простата подмяна на ВСС. Още по-малко съдебната реформа може да се направи от преродените в магистратско тяло Дони и Момчил с песничка "Не на страха!" 
 
- След "Яневагейт" трябва да очакваме...
- След такива пиески обикновено следва "Мълчанието на агнетата". Да се надяваме, че в този случай нещата ще бъдат различни. И в такива случаи именно е мястото на правосъдния министър, на Съюза на съдиите, на протестърите. Но те абдикираха от това и се метнаха на абсолютно незащитимата кауза 5:6; 6:6 включиха се в политическата бърборанщина, а не в реалната дълга битка. Съответно остават абсолютно неразбрани както от хората, а също и от голямата част от гилдията.  
Кой беше скандалът на годината?
- Скандалът с Американската търговска камара и изказването на Борисов. Съвсем основателно подразнен от вече стандартното обвинение "за "организираната престъпност и корупцията" Борисов избухна. На практика той публично заяви – "Какво ми говорите за корупция, бе! Я вижте договорите, които сте ни натресли! То е срамно да се гледат! Натискате ни да спираме руските енергийни проекти, да жертваме интересите си, а какво получаваме? Приказки, шменти-капели – ама "организираната престъпност и корупцията!"
Всъщност изключително точна оценка, но много далеч от дипломатичния тон. Разбира се, възможно е това да е била своеобразна форма на политическо поведение и заявка, че страната ни вече няма да играе ролята на начинаеща проститутка, която забравя да  определи цената преди обслужването на клиента. Заявка – "От тук насетне имайте грижата и да си плащате!" Бъдещето ще покаже.
Стана ли България по-европейска, ако съдите по реакцията на институциите на бежанската криза и напрежението между Турция и Русия?
- Определено! Все повече българи усещат, че са част от Европа и света. От един тресящ се, пълен  с напрежение и опасности свят. И част от политическия елит също усеща това и зарязва безпрекословната преданост, сляпото следване на инструкции отвън, търси един по-балансиран подход. Точно това, което се случва и в Европа!
Има ли България ясни приоритети във външната политика ?
- Не! Засега по-скоро имаме сляпо следване и подчинение на външни интереси, заради които дори жертваме националните си интереси.
Изправено ли е обществото пред дилема: свобода или сигурност?
- Не. Просто защото няма нито едното, нито другото. Разбира се, можем да станем още по-несвободни, но това по никакъв начин няма да ни донесе повече сигурност, а само повече страх!