- Погледната отвън, България излъчваше стабилност и воля за реформи, възвърна загубеното доверие на европейските си партньори и отново получи достъп до важното за страната еврофинансиране. Във вътрешно-политически план избирателите потвърдиха с вота си на изборите подкрепата за същите стабилност и реформи, но в края на годината политическият елит сам рискува стабилността си, като че ли забравил, че тя зависи от доверието на хората.

2015-та ще се запомни и с първия референдум, чийто резултат вкарва въпроса за електронното гласуване в парламента – още един казус, който ще повлияе на общественото доверие към партиите в зависимост от това дали парламентарните сили ще се отнесат с очакваната от избирателите отговорност към резултата от прякото допитване.

- В електорално отношение изводите след местните избори вдъхваха и продължават да вдъхват надежди, че в страната има критична маса от избиратели, които залагат на приоритети като реформи в основните сектори във вътрешно-политически план и на евроатлантическа ориентация във външно-политически. Това е изключително позитивна тенденция на фона на силно фрагментирания вот в редица европейски страни, който поставя политическите партии там в невъзможност да съставят стабилни правителства и да реализират последователни политики.

Това съвсем не означава, че няма опасения за пътя за България. Те обаче за момента произтичат не от поведението на избирателите, а от поведението на политическия елит и най-вече на до скоро консолидираното дясно-реформаторско мнозинство, което е на път да проиграе предоставения му от избирателите шанс. От подобно поведение печеливши ще бъдат само противниците на реформите, за които няма по-добра хранителна среда от несигурността, конфронтацията и социалното напрежение.

- В периода на първото си управление Бойко Борисов сам си подаваше топката и сам вкарваше голове, докато сега му се налага да играе с отбор. Промяна има обаче и в рамките на тази една година от второто му управление. В началото той изглеждаше като уверен плеймейкър на силен отбор. В края на годината му е нужна много повече енергия, за да мотивира отбора си да играе. Разчита на единици амбициозни играчи и вярва, че дори и само с тях ще победи. Не изключва възможността да прекрати мача, ако някой от публиката започне да хвърля бомбички по терена.

- Трябваше да е правителство на реформите в името, на които се правят "исторически компромиси". След като ГЕРБ като мандатоносител на това правителство се оттегли от "историческия компромис" по промените в Конституцията, обществените очаквания за провеждането на реформи – в здравеопазването, в социалната сфера, в образованието и не на последно място в съдебната система ще са значително по-високи. Ако те не се случат ще се окаже, че не е било правителство нито на реформите, нито на "историческите компромиси".

- Вотът за Реформаторския блок, включително на местните избори през есента, беше израз на обществената подкрепа за заявените от тях реформаторски политики. В този смисъл, Реформаторският блок беше длъжен пред своите избиратели да е единен в провеждането на тези политики, независимо от вътрешните противоречия, които го съпътстваха още от сформирането му.

Вместо това, той остана единен само проформа, което ако не се промени, очертава и най-вероятния времеви хоризонт на съществуването му – края на настоящия мандат. Най-високата цена за това ще бъде загубената електорална подкрепа. Възможността както блока като цяло, така и всяка от партиите в него да запази достатъчно доверие на хората е минимална.

- За момента нито една от парламентарно представените политически сили не заплашва лидерството на ГЕРБ, а и предвид позицията им на управляващи те ще продължат да имат основна роля, дори някои от решенията им да предизвикат отлив на избиратели. Краткосрочното парламентарно бъдеще на коалиционните им партньори от Реформаторския блок е най-трудно – позициите им постоянно ще бъдат поставяни на изпитание и от опозицията, и от управляващите каквито заявки вече има. Патриотичният фронт, макар и в по-малка степен е изложен на подобен риск, също заради често разминаващите се позиции между съставящите го НФСБ и ВМРО.

БСП все още не може да възстанови обществено доверие, което я лишава дори от самочувствието на силна опозиция. АБВ ще продължава с опитите да се възползва от слабостта на БСП и да разширява влияние сред левите избиратели, но към момента неясно с какъв успех.

ДПС, след като не успя да потвърди претенциите си за електорална мощ в изборите, ще се опитва да изглежда силният парламентарен играч, от когото зависи всичко и ще прокламира публично всеки случай, при който основателно или не създава подобно впечатление.

- През тази година бяхме свидетели на две персонални промени в кабинета – в началото на годината на вътрешния министър, а в края – на правосъдния. Двама министри в сферата на вътрешния ред и правосъдието, които сами подават оставки. Ако правителството не събере кураж да бръкне в раната на сигурността и правосъдието, този сектор вероятно ще се превърне в неговата ахилесова пета.

- Гласуваните в края на годината конституционни промени не само не отрязаха радикално тумора, който разяжда съдебната власт, а му дадоха и нова сила да нараства. Дори за най-непосветените е ясно, че при такава ситуация шансовете са все по-ограничени. Оттук нататък важно е всяка налична възможност да се използва и не на последно място, да не се допуска каквато и да е имитация на реформа на тази сфера.

- А някой очаква ли нещо?

- Потъпкването на "историческия компромис". И ако поведението на ДПС към него е обяснимо – това е начинът, по който Движението присъства в политическия живот открай време – скандално е, когато едно коалиционно управление не може да разчита на прогнозируемост и устойчивост в позициите на съставящите го партньори.

- В контекста на бежанската криза и на напрежението между Турция и Русия България успя да запази проевропейски имидж. Съществен принос за това имат неяснотата и липсата на консенсус между самите страни членки, което позволява България да продължава да се възприема като лоялен партньор на ЕС.

- Това е въпрос, който зависи не само от вътрешния, но и от международния контекст като вторият към момента е значително по-сложен. Въпреки неясната външна среда и колебливите на моменти позиции на институциите, които дават основателни поводи за съмнения относно външно-политическите ни приоритети, през тази година управляващите останаха устойчиво зад евроатлантическата ориентация.

- След като е част от европейския дневен ред, не е възможно да очакваме, че дебатът свобода или сигурност ще ни подмине. У нас обаче той би преминал значително по-спокойно най-малко по две причини.

Първо, българското общество е силно притеснено за сигурността си, въпреки че не предприема никакви конкретни мерки за повишаването й – мнозинството от хората споделят, че се страхуват, но в същото време не променят ежедневните си навици. Второ, за голяма част от българското общество свободата не е онова ненакърнимо право, каквото е за хората във Франция и други европейски страни и готовността у нас тя бъде жертвана за сигурност е значително по-висока.