- Май с нищо особено. Онзи ден се върнах назад в прогнозите си от преди година и не толкова се зарадвах, че съм предвидил нещата точно, колкото се ядосах, че година по-късно няма нищо особено ново за казване. Политическият живот явно е зациклил.

Оптимистичният прочит на тази година е стабилност. Песимистичният е застой. Още през 2013 г. бях написал някъде, че 2013-а ще е революция към скучността. Вече сме в скучността. Дано да е за добро.  

- По-скоро опасения - защото липсва политическа конкуренция, а тя е здравословна. Най-вече за властта.

- Изглеждаше променен за няколко месеца. Но сега си е същото. Пак слушаме записи, пак има силен Цветанов, Борисов пак балансира между вътрешни и външни фактори. Пак говори фриволно и говори за магистрали. Реформи, т.е. спиране на безсмисленото харчене, пак няма. Положението е "Добре дошли в 2010-а".

- Нямаше и как да е на реформите - самото правителство е един исторически компромис. При толкова трудно и деликатно съставено правителство и толкова шарен парламент нямаше как да очакваме нещо друго. Но можеше да има доста повече енергия.   

- Дали формално съществува РБ е важно най-вече около избори. През останалото време те съществуват и бездруго като мрежа от партии и хора, с нюанси, с вътрешни опозиции.

- БСП трябва да се активизира и да инициира процеси не само на обновление, но и на обединение в лявото. Това минава през отваряне на вратите с АБВ и другите - особено в контекста на президентските избори.

Патриотите засега се опазват от големи скандали и това е дори изненадващо - на фона на радикализма, който такъв тип формации обикновено излъчват и на фона на ярките индивидуалности, които събират. Ако ВМРО и НФСБ съумеят да запазят сътрудничеството си преди президентските избори, това ще е добра отправна точка за тях. Общият тон на политическия ни живот (както се видя и в Европа) ще е все повече центриран около националното, етническото. Затова и партиите от този сектор имат своите шансове. И ако са разделени, губят. Това се видя и на местните избори.

ДПС ще продължава да е фактор.

- Не би следвало скоро да има нови промени. Смяната на Христо Иванов и брожението после ще накарат Борисов да бъде предпазлив. Но, както се вижда, нищо не бива да се изключва.

- И направеното до този момент не е малко. Само си представете - един упорит министър прокара нещо, за чиято важност и възможност обществото дори не подозираше преди година. Е, очевидно имаше отпор. Дано нещата продължат на ниво законови текстове.  

- А може би трябва да очакваме още от "Яневагейт". Имам чувството, че най-доброто предстои.

- Че май никой няма да се окаже виновен за КТБ.

- Парадоксално, България остана стабилна, докато навсякъде наоколо, буквално навсякъде, е драма. Сега трябва да пробваме да направим от този късмет капитал. Едва тогава ще можем да говорим, че България се справя по-добре в европейски план. Пък и сега въпросът е как самата Европа се справя.   

- България се мъчи да балансира, а външнополитическото излъчване на президента и външния министър е едно, а на Борисов - друго.

- Не мисля, че нашето общество много се е замислило за това. Изправено е пред социални проблеми и мисли всичко друго през тях.