Здравна стратегия 2020 - Да очакваме ли замяна на думите с числа?
Имах възможността да коментирам здравната стратегия на предходното правителство ("Дневник", 12 март 2014 г.). Сега се запознавам с тази на днешното ни правителство.
Констатациите ми и за двете са учудващо сходни:
великолепни са
Стотина страници текст, теоретична част – що е здраве и защо и как трябва да го пазим, констативна част – анализ на текущото здравно състояние на нацията, и същинска част – описание на това, което трябва да се направи. Предната стратегия беше дори на високо теоретично равнище, с цитати на класици, много диаграми, таблици с международни сравнения, настоящата е по-непретенциозна. В предната имаше 2 панела със задачи, 8 приоритетни области, 5 главни цели, 11 политики с много подполитики, насоки, 241 мерки и 54 очаквани резултата. Днешната е много по-скромна – има само
3 приоритета, 19 политики и 158 мерки
И в двете впечатлява изключителната коректност: на теоретичните постановки, на констатациите, на предложенията. Буквално няма нито една дума или мисъл, с която да не се съгласиш – като здравен експерт, дори и като редови гражданин. Всичко звучи в съгласие с препоръки на Световната здравна организация, международни експерти и - на здравния разум.
Проблемът е отттук нататък. Добре – набелязани са много умни и належащи приоритети, политики, мерки. Но това са думи: "разширяване", "въвеждане", "създаване", "оптимизиране", "подобряване", "усъвършенстване", "прилагане", "подкрепа", "осигуряване" и други. Думи, думи, "думи безчет". И – няма нито едно число, което да показва от къде точно ще започне и до къде точно ще стигне това "разширяване" ("оптимизиране", "подобряване" и пр.). Така, когато дойде време за отчет, всеки изпълнител ще може да твърди, че е постигнал въпросното разширяване, подобряване и пр. дори и да е направил мъничко или нищо.
Например, има по начало великолепна мярка 2.4.2. "Увеличаване на средствата за първична медицинска помощ и подобряване на системата на заплащане на ОПЛ (общо-практикуващите лекари)". Всъщност става въпрос за две отделни великолепни мерки. Те, в строго количествени категории, би могло (даже би трябвало) да изглеждат (приблизително и примерно) така:
- В разходите на НЗОК делът на средствата за първична медицинска помощ от 12 % през 2016 г., през 2020 г. да достигне 35 %.
- В заплащането на ОПЛ делът на "заплащане за дейност" през 2020 г. да достигне 80 %.
И
- Средното месечното възнаграждение на ОПЛ за страната през 2020 г. да стане 20 % по-високо от това на болничните лекари в публичните болници.
Като краен резултат:
- През 2016 г. и всяка година до 2020 г. да се постигне задържане в първичната помощ на по 100 000 пациенти – с оглед през 2020 г. броят на пациентите в болниците да се намали от сегашните
2 000 000 на около 1 500 000.
Числата (а и текстът) разбира се са примерни и условни – точните им стойности трябва да определят експертите. Но необходимостта от заместване и конкретизиране на думите с числа е безспорна.
Лесно може да ми се опонира – това е стратегия, която показва насоките. Ще следва (някога) "План за действие", който ще определи конкретните стъпки във времето и в системата.
Аз обаче си мисля друго. Въпросната стратегия има къс и обозрим хоризонт – едва пет години. Значи можеше и трябваше заедно с нея (защо не вместо нея?) да се разработи един петгодишен план с годишна (а защо не и по-кратка) разбивка. В него
всички думи "разширяване", "въвеждане" и т.н.
да се заместят с конкретни числа:
"днес" е това, а "утре" ще стане онова. Само на отделни места да се допуснат пожелателни текстове, задължително фиксирани във времето. Примерно текстът на мярка 2.5.20. би изглеждал така:
До края на 2017 г. (болд мой, Б.Д.) да се въведе рейтингова система на болниците в България.
И едно възможно мое допълнение:
До края на 2018 г. НЗОК да въведе диференцирано заплащане на дейностите на болниците, в съответствие с рейтинга им.
*
Има нещо интересно. Централизираното здравно планиране при социализма се простираше от държавно равнище (Министерство на здравеопазването) до равнище болнично отделение, респ. селски здравен участък. Социализмът отиде в музея си, днес въвеждаме пазарни механизми, мислене и поведение. По натрупана инерция обаче все още си мислим, че планирането е противопоказно на пазарната икономика.
Но планирането – дългосрочно и оперативно, остава като важна и основна функция на мениджмънта в целия свят. Нали никой не си представя, че гигантските корпорации като Лукойл, Мерцедес или Гугъл работят без детайлни многогодишни и годишни планове? Планиране има и в здравния сектор.
Пример.
Департаментът за здраве и здравни услуги в САЩ разработва стратегически план, който се актуализира всеки 4 години. В него има цели, стратегии и оперативни задачи. Ето някои от тях:
- Да се задържи или надвиши процента на обхванатите със "заплащане на дейност" в програмата Медикеър
- Да се увеличи процентът на обхванатите бездомници в ... (специална подпрограма на Медикеър, Б.Д.)
- Да се намалят болничните рехоспитализации от всички диагнози за пациенти на Медикеър с 1 % спрямо целта на предшестващата година.
Ясно проличава стремежът за количествено определяне на целите и задачите. Така планът от една страна помага за центриране на усилията. От друга – осигурява данни за текущ контрол. От трета – гарантира отчет: в края на периода се проверява дали и доколко са постигнати цели и задачи и се "раздават слонове" (според безсмъртните Илф и Петров).
Или – сериозно казано, така се предлагат на обществото данни за това дали, доколко и как даден министър се е справил със задачите си.
Да очакваме ли замяна на думите с числа?