Огромна мрежа от медийни канали наводняват България като спукана канализация

Какво ни очаква в най-близкото бъдеще - 2016? "Дневник" отново се обърна към политолози и социолози за прогнозите им за новата година. Всички коментари четете в специалната тема "Годината". Днес представяме мнението на Юлиан Попов. То е записано преди промените в ДПС.
Какви ще бъдат най-големите предизвикателства пред централната власт?
- Овладяването на държавните разходи. Това не става просто с по-малко разходи. Българската държава, отчасти заради валутния борд, отчасти заради европейските фондове, е загубила способността си да управлява активно парите си. Категорията "усвоявам европейски фондове" трябва да бъде премахната от политическия речник, тя е вредна.
А пред местните власти?
- За всеки е различно. Затова са местни власти. Но общо за всички ще е важно това как да намалят зависимостта си от европейско финансиране, за да осигуряват по-добър живот за гражданите.
Това ще бъде последната година от мандата на президента Росен Плевнелиев. Как се представи той? Иска ли втори мандат?
- Според мен се представя блестящо. Президентът е също и изключителен посланик на България в целия свят. След десет години на тотално отсъствие на президентската институция на международната сцена, това е голямо предимство за България. Не знам дали иска втори мандат.
Ще се кандидатира ли Бойко Борисов за президент?
- Не ми се струва разумно.
Възможни ли са вътрешни избори между ГЕРБ и Реформаторския блок за кандидат-президент?
- Възможни са, макар че би било по-добре да решат този въпрос с преговори. Но първо Реформаторският блок трябва да си оправи разбутаната къща.
И следващият президент ли ще бъде избран благодарение на ДПС?
- Не мисля, че ДПС играе чак такава роля.
Ще има ли промени в мнозинството зад правителството? Ролята на ДПС ще се увеличи или напротив?
- Ролята на ДПС ще намалява, ако правителството се задържи и ако Реформаторският блок успее да се държи по-зряло.
Възможно ли е БСП да се съживи, при какви условия?
- Не. При никакви.
Има ли опозиция на управлението? Какъв е ефектът от липсата на опозиция? Можем ли да очакваме появата на такава?
- Има две парламентарни опозиции. Едната е тандемът Мартин Димитров и Петър Славов. Другата е Георги Кадиев. Сред останалите 237 депутати е трудно да се забележи последователно опозиционно поведение. Вече съществува и силна гражданска опозиция и тя не бива да бъде подценявана.
През миналата година гражданското общество като че позагуби енергия. Какво може да го активизира?
- Не е загубило енергия, но променя фокуса си, което е нормално. Освен това част от енергията му се поглъща от това да се чисти от мърсотията, с която е постоянно заливано. То е подложено на невероятно интензивна атака от долнопробни цинични коментатори, къде платени, къде самодейни негативисти, през една огромна мрежа от медийните канали наводняват България като препълнена спукана канализация. Тази стратегия е доста успешна. Тя няма позиция, има цел - да омърсява всичко навсякъде.
Какво добро може да донесе 2016 г.?
- Реалистично може да очакваме - икономически растеж, който обаче за България отново ще е в голяма степен подарък отвън, и начало на решаването на кризата в Сирия.
В сферата на фантазиите – начало на умна образователна реформа и на умна енергийна стратегия и още една сериозна стъпка в съдебната реформата. Надявам се също Адел да не издаде нов сингъл.