Наскоро във Варна един баща преби дете, упражнявало системно насилие над сина му. Този инцидент отново изведе на преден план темата за насилието в училище. Много хора живеят с усещането, че то е в разцвета си, за разлика от преди 20-30-40 години, когато е имало само изолирани случаи на посегателства над деца. 

 

Дали наистина е така, или се самозалъгваме под влиянието на непрекъснато тиражираната мантра, че "преди беше по-сигурно и спокойно, а сега е опасно"? 

 

Този текст събира спомени на хора от различни възрасти и градове, които разказват насилието от деца над деца. Част от тях са представени с истинските си имена, други - с прозвищата, които използват в социалните мрежи.

 

ТОРМОЗЪТ

"Около 3 години, от 4-ти до към края на 6-ти клас, бях обект на системен тормоз в училище, физически и вербален. Нашите разбраха, когато започнах да бягам от час, за да не се налага да го преживявам. За щастие, класната прояви разбиране, и не ме изключиха за отсъствия. След това, тя имаше доста срещи с другото момче, заплахи за изключване и т.н. Нищо от това не помогна. Всичко приключи отведнъж, след като един път побеснях, набих го и му напъхах гъбата за бърсане на дъската в устата. За нещастие, цялата история продължи твърде дълго, и почти до 20-годишна възраст имах проблеми със самочувствието и тревога от контакта с хора.

Даниел Александров

 

"Мен ме тормозеше момиче. Цял четвърти клас. Целият клас ме тормозеше с нея. Тя отключи някаква агресия в над 20 деца към мен. Беше ад. Мисля, че заради това бях доста агресивен тинейджър и на свой ред после тормозех съученици в гимназията. Тъмни времена, към които рядко се връщам, но с еднакъв ужас. Мисля, че децата, които ме тормозеха, бяха добри деца у дома, и ако родителите им са знаели, всичко щеше да спре."

Оля идва

"Аз съм по-мургава и от доста малък град, няма да казвам какъв тормоз преживях. Върхът настъпи, когато бях на 8 г. В дискотеката на лагера, на който бяхме, едно дете, което беше отключило агресията на 20 и повече други деца, ми свали панталона заедно с долните гащи публично. В София е гадно, но хората са по-адекватни в тези ситуации. А в провинцията е ад, там всички мълчат - "да не се изложим пред хората". ... Помогна ми, че майка ми е пич, никога не си е мълчала и на родителските срещи викаше правдата."

Поли Костова

"Понеже рязко надебелях след заболяване в 3-ти клас, автоматично се превърнах в нещо като чумава мишена за подигравки. Подкрепа отникъде не получавах. Накрая пребих виновника, но и до днес имам тежки проблеми със самочувствието. Споделих на нашите, но те не се трогнаха особено. Учителката ни беше много свястна жена, но макар да виждаше какво става, не можа нищо да направи. А младежът, който налиташе да ме бие и ме тормозеше по хиляди различни начини, беше и доста популярен. И понеже не му харесваше, че съм дебела и с оформени гърди, а съм едва 3-ти клас, настрои всички срещу мен. Цяла година не излизах навън да играя.

Весела Ангелова

Да отвърнеш на удара

"Мен ме тормезеха също. Накрая набих един, който не беше съвсем виновен, но той се заяде с мен и го отнесе, когато ми прекипя. Когато извикаха майка ми, тя им каза, че тя ме е научила. Не ми се кара, разбира се. Тормозът приключи."

Маня Маняна

"Имаше едно момче - Иван, което ме спукваше от бой. Почти през ден бях в лекарския кабинет - я с разбита глава, я със сцепена устна. В един момент явно ми е причерняло и някак съм му разбил стола в главата, и оттогава не смееше да ме доближи. Но:

- нямам спомен как са реагирали нашите -и да съм си траел, при майка с висше по медицина е доста трудно да излъжеш, че си паднал по стълбите. 

- въпросното момче се оказа системно пребивано от родителите си, до степен на гавра. Не знам каква адекватна реакция биха могли да имат те."                                                                                                              

"Аз дълго търпях едно момче, преди да го хвана, да го вдигна във въздуха и да строша прозореца с гърба му. Майка му ми се извини и плати щетите, а беше учителка в училището. Учете си уроците и учителите ще са на ваша страна".

"Когато такива неща се случиха с моето дете в началното училище, учителката въобще не се заинтересува и по-скоро показваше, че не иска да бъде безпокоена по такива въпроси. Говорих с родителите. Една от тях беше разбрана и веднага взе мерки станалото да не се повтори и накара детето си да се извини. С други, обаче, не се получи така и се наложи да ги заплашвам, че ще създам сериозни проблеми. Така стана ясно, че учителите всъщност не повдигат въпрос при малтретирането на деца, които самите те не харесват. Стана ясно и това, че тези, които се застъпват и така нарушават учителския комфорт, трябва да бъдат наказани за това - по всевъзможни начини. А нещата можеха да бъдат други - ако учителите смятаха, че е тяхна работа да говорят с децата за случаите на насилие.

Ако сте стигнали до тук, дайте и на детето си да прочете тези спомени. Ако нямате дете, дайте го на племенниците си.