Различни думи, различни примери и уж различни проблеми. 15 различни доклада, а препоръките всеки път звучат толкова познато.

И за разлика от снега, докладът по Механизма за сътрудничество и проверка вече е спрял да ни изненадва. Този път дори не трябва да пророкуваме каква ще е реакцията на политици и магистрати. Те опитаха да си измият ръцете предварително с искане на оставки, оправдания кой колко искал да направи, но не му позволили, колко мек, добър и хубав всъщност е докладът.

Когато 9 последователни години ти посочват едни и същи проблеми и ти отправят едни и същи препоръки, няма как да наречеш резултата положителен, колкото и да се опитваш.

Дори да изберем само положителните примери, след тях винаги следва "но" или "обаче". Защото отдавна няма как да заблудим Брюксел, че говоренето и формалното приемане на промени означават задължително такива.

Да, всяка година думите са различни. Различни са и примерите, посочени в проблемните области. Ако оставим детайлите настрана обаче,

- правят се опити за реформа, понякога по няколко пъти, пишат се закони, има някакъв напредък. Той обаче не е достатъчен, а решеното почти никога не се изпълнява ефективно.

Конкретните препоръки дори не изглеждат различно. "Тези ангажименти трябва да бъдат приложени", "следва да напредне в реформите", "следва да се съсредоточат върху прилагането", "България все още трябва да постигне солидни резултати" са думи и изрази, които чуваме година след година. И всяка година те означават едно и също - ако иска модерна и функционираща съдебна система, връщане на доверието в правосъдието и справяне с корупцията и организираната престъпност,

Всяка година след уж толкова ясните и вече познати препоръки обаче попадаме в омагьосания кръг първо на оправдания и обяснения как всъщност посочените проблеми не са толкова големи, след това на нови предложения за реформи, за да угодим на Брюксел, опит и частично прилагане на промените, а накрая идва поредният доклад на ЕК, в който усилията са регистрирани, но резултатът отново е далеч от необходимия.

Догодина ще бъде 10-ата годишнина на доклада. За да бъде по-различен от досегашните, мерките трябва да са драстични, а правосъдната реформа хем да засегне всички, хем да е дълбока, хем - внимание: изпълнена.

Днес обаче дори "политическа воля" за това не се забелязва, а конкретните мерки си отиват с осмелилите се да ги предложат. А докато това се промени, "традиционната препоръка... остава валидна".

Кое не е ясно?!