От какво наистина зависи изборът на Генерален секретар на ООН
Процедурата за избор на Генерален Секретар на ООН не е детайлно регламентирана и вероятно затова се появяват различни противоречиви интерпретации и предположения за това кой има най-голям шанс. България все още не е направила официално своята номинация, а в засилена кампания за постта е генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Авторитетни международни медии обаче посочват като силната кандидатура тази на еврокомисаря и зам.-председател на Европейската комисия Кристалина Георгиева - от нея все още няма официално потвърждение би ли приела номинация. Издигането на кандидат вече беше превърнато и в политическа карта от АБВ, като партията на Първанов постави условие на Борисов да издигне Бокова или ще напусне управлящата коалиция. Състезанието за постта е много по-голямо и сериозно от вътрешни сметки и зависи от много неща, които е добре и българското правителство да следи .
След разговори с международни експерти и анализ на документи, "Дневник" се опита да анализира и обобщи основните фактори, които могат да повлияят и определят предстоящия избор.
Организация на прага на промени
Смяната на Генералния Секретар далеч не е най-голямата промяна, пред която е изправена ООН. Организацията е в процес на дълбоки реформи, които чакат новото ръководство, за да придобият конкретна форма.
За никого не е тайна, че ООН е в криза: все по-раздута бюрокрация (с 30 000 служители в цял свят), която е твърде тромава и неефективна, за да се справя с проблемите на днешния свят. Примерите са много – от борбата с епидемията от Ебола, чието начало ООН проспа и в резултат в Западна Африка загинаха над 11 000 души; през все по-непосилната задача да се спасяват жертвите на глада по света; до неспособността да се намери общ отпор срещу общи заплахи като "Ислямска държава" и "Боко Харам".
Наред с това редица държави смятат, че начинът на взимане на решения от ООН – подчинен на петте постоянни членки в Съвета за сигурност – е остарял и нечестен спрямо други водещи играчи, като Германия, Индия, Бразилия, Нигерия. Натискът за разширяване на Съвета е огромен и ще продължи.
От новия Генерален Секретар се очаква да предложи визия за реформа на организацията, доказан опит като успешен администратор, дипломатически качества и балансьорски талант.
И все пак нека не забравяме ограниченията на позицията – Генералният Секретар не е президент на света, а точно това, което описва титлата му – секретар на страните-членки. Отвъд бюрокрацията, той е брокер, а не лидер. Но и нещо като световна съвест: гласът, който бие тревога за най-тежките проблеми, но който не може да даде решенията за тях.
Процедура
Изборът се прави от Общото събрание на ООН по предложение на Съвета за сигурност. Съветът за сигурност се състои от 15 члена, 5 от които са постоянни – Китай, Русия, Съединените щати, Великобритания и Франция. Успешният кандидат трябва да получи минимум от девет гласа в Съвета за сигурност и да не му бъде наложено вето от нито един от постоянните членове. Затова вниманието е насочено главно към това как може да се постигне съгласие между тези пет държави.
Един от неясните въпроси е кой може да издигне кандидат. Повечето хора смятат, че всяка държава може да издигне един национален кандидат. В документите на ООН обаче няма споменато такова ограничение и някои наблюдатели твърдят, че една страна може да предложи повече от един кандидат. Също така не е необходимо даден кандидат да бъде предложен от собствената му страна.
Няма и твърд краен срок за кандидатстване: при предишния конкурс, двама силни кандидати се явиха през септември 2006г., два месеца преди края на процеса – Ашраф Гани (днес президент на Афганистан) и Вайра Вике-Фрайберга, тогава президент на Латвия.
За първи път в историята на ООН за избора на следващия Генерален секретар се въвеждат някои нови процедури. Те в никакъв начин не променят радикално досегашната практика. Новият полъх на по-голяма прозрачност и отвореност е описан в писмото на Председателя на Общото събрание и ротационния Председател на Съвета за сигурност до всички постоянни представители и постоянни наблюдатели в ООН. (виж писмото на двамата председатели). Но въпреки това, преговорите никога не са били и няма да са публични: става въпрос за процес на изграждане на консенсус и постигане на политическа договореност.
Трудно време
В сегашната напрегната международна обстановка след кризата в Украйна (която е в момента ротационен член на Съвета за сигурност) постигането на съгласие между петте члена ще е особено трудно. Кандидатът трябва да бъде еднакво приемлив за всички и да се възприема като "справедлив брокер", а не като нечий човек.
Кандидат, който се възприема като силно клонящ към интересите на една или част от страните няма особен шанс. Кандидат, който е очевидно "американски" или очевидно "руски" трудно би се класирал (особено след Бан Ки Мун, смятан за твърде близък до Вашингтон). Именно затова е практика петте постоянни члена да не издигат собствени кандидати.
Трябва да се отчете и в какъв контекст се случва всичко това: международната ситуация е много по-различна от все още еднополюсния свят, в който Бан Ки Мун оглави ООН през 2006г. Днес е друго време - период след тежка икономическа криза, чийто отпечатък тегне върху всички държави, от най-богатите до най-бедните; свят, в който развиващите се страни от Китай през Нигерия до Бразилия играят по-голяма роля от всякога; свят в който ЕС е отслабен и вглъбен в себе си, САЩ не искат да са световният полицай, а Русия отново се опитва да влияе на световния ред чрез сила.
В този все по-разнополюсен свят, развиващите се страни говорят по-силно от всякога, независимо дали темата са мерките срещу промените в климата или конфликта в Южен Судан. Новите гиганти от Африка, Азия и Южна Америка искат да имат думата и в определянето на новия Генерален секретар на ООН – което е и една от водещите причини точи път процесът да е "по-прозрачен" и с включени повече играчи. С други думи – Съветът за сигурност този път няма монопол върху избора.
Тънък геополитически баланс
Отделните членовете на Съвета за сигурност нямат и интерес да лансират твърдо свои кандидати, защото подобна фигура, дори и да бъде избрана, няма да им върши особена работа – към нея винаги ще падат съмнения в пристрастие.
ООН е организация, в която се търси консенсус и общи решения между много различни държави, затова всички си дават сметка, че е необходим ефективен и широко приемлив и харизматичен лидер, който има сериозен опит в основните сфери на действие на организацията.
Шанс за Източна Европа
Русия вече е предявила едно неформално изискване – следващият Генерален секретар да бъде от Източна Европа. В същото време ред държави настояват следващият Генерален секретар да бъде жена. Нито едно от тези две изисквания не е формализирано и безспорно. В случая става дума по-скоро за силни предпочитания и очаквания, отколкото за правила и договорености.
В този смисъл Източна Европа, в това число и България, има шанс, но този шанс в никакъв случай не е гарантиран. Може би става въпрос за 50/50 в полза на Източна Европа и 75/25 в полза на жена, но подобни съотношения са по-скоро догадки.
Прозрачност (донякъде)
Както посочват редица коментатори изборът на следващия Генерален секретар е вероятно да бъде проведен с малко по-широка обществена консултация. Писмото на двамата председатели обещава именно такава отвореност и прозрачност, но в ограничена степен.
За първи път се очаква всички страни членки да имат възможност да изкажат предварително мнение.
Публичната популярност на кандидата вероятно ще играе известна роля. Но тя едва ли ще е голяма, съдейки от опита досега.
И все пак компетентност
Каква компетентност се очаква от успешния кандидат? Това е също много труден въпрос, защото никъде тази компетентност не е формално описана.
Може обаче да се направят някои заключения според профила на организацията и историята ѝ от последните години.
Опит с петте
Логично е да се очаква, че успешният кандидат ще има добър опит, разбиране и взаимоотношения с основните геополитически блокове – Вашингтон, ЕС (Париж и Лондон), Москва и Пекин. Не става дума само за симпатии, но и реален опит на високо политическо равнище, който би улеснил работата по балансиране на интересите на Петорката.
Опит отвъд петте
Разбирането на икономическите и политическите проблеми на страните от т.нар. Трети свят, опит с петте различни географски групи както и с икономически най-изостанали страни ще е от огромно значение.
Бедността
Основна сфера на работа на ООН е намаляването на бедността и икономическото развитие на Третия свят. Сериозен опит в тази сфера ще е особено важен, защото ООН не се занимава с благосъстоянието на Австралия, Канада, Русия или страните в Европейския съюз.
Икономическата подкрепа за бедните региони в Африка и Азия е важна част от работата на ООН. Особено в днешния свят на провалени държави, етническа омраза, крайна бедност и все по-значими недържавни играчи като "Ислямска държава", "Ал Кайда" и "Боко Харам".
Целите за устойчиво развитие
През септември 2015 година ООН одобри 17 цели за устойчиво развитие на света до 2030 година. Умението на Генералния секретар да ръководи дейността на ООН по изпълнението на тези цели ще е от важно значение за избора. Голямата част от целите са свързани с икономически напредък и с околна среда.
Кой е управлявал големи бюджети
ООН е и организация с внушителен бюджет – над 2 милиарда долара годишно. Управление на такъв размер средства изисква опит с подобни бюджетни обеми.
Бюджетът на ООН не само трябва се управлява, той трябва и да се набира. Опитът в мобилизацията на средства също ще бъде от значение. (Приносът към бюджета на ООН в момента изглежда така – САЩ 22%, Китай 7.9%, Франция 4.9%, Великобритания – 4.5%, Русия – 3%, Германия 6.4%, България - 0.045%)
Освен управлението на основния бюджет на организацията, от Генералния секретар ще се очаква да може да мобилизира значителни допълнителни средства за дейностите, в които ООН действа.
Промените в климата
Един от малко дискутираните въпроси, свързани с бъдещият Генерален секретар е нейният или неговия опит в сферата на климатичните политики. Този опит ще е особено важен за Франция, която ще иска да се убеди, че наследството от Парижката климатична конференция ще се пази и развива.
Тази конференция се смята за едно от най-сериозните постижения на ООН и е твърде вероятно САЩ и Китай, които изиграха основна роля в успеха и да се вгледат в този критерий внимателно.
За Великобритания - първата страна, която постави климатичната политика на високо политическо равнище опита в и разбирането на климатичните политики, също ще са от значение. Когато участниците в тазгодишния Глобален икономически форум в Давос бяха запитани за най-големите рискове пред които е изправено днес човечеството на първо място бяха заявени промените в климата и миграцията.
Хуманитарна помощ
От Генералният Секретар на ООН се очаква да е глас на безгласните и защитник на беззащитните. ООН има огромна хумантитарна дейност и опитът в тази сфера ще е от много сериозно значение за всеки един сериозен кандидат.
Твърде вероятно е в процеса на избор важна роля да изиграят опитът и умението в управление на помощи при хуманитарни кризи, както и разбирането на постоянните и внезапните миграционни вълни.
Бързи действия при наводнения, земетресения, суши и конфликти са едно от най-важните и видими дейности на ООН, а също са и сред дейностите, които е най-вероятно да донесат лоша репутация на организацията, ако тя не успее да се справи добре.
Военните конфликти
Добре е да имаме и предвид, че когато опре до сериозни конфликтни теми като например военна намеса в една или друга страна, това са въпроси, които се решават от Съвета за сигурност.
От Генералния секретар няма да се очаква да има опит в намеса или предотвратяване на военни интервенции, но умението да направлява организацията в подкрепа на цивилното население ще е от сериозно значение.
Какво показва историята
Въпреки нововъведенията в процеса на избор на Генерален секретар и разликите в международната картина, някои поуки от кампанията на Бан Ки Мун могат да са интересни и днес.
Първо, напук на традиционалистите в дипломацията, които казват, че ранното обявяване на кандидатурата не носи успех, той беше сред първите официални кандидати. Бан Ки Мун лансира кандидатурата си на 14 февруари 2006г., десет и половина месеца преди края на мандата на тогавашния Генерален секретар Кофи Анан.
Това позволи на корееца да разгърне достатъчно дълга кампания с добре премерени послания. И да спечели за каузата си не само петте постоянни, но и 10-те временни членки на Съвета за сигурност.
В кампанията си Бан Ки Мун се прояви като решителен радетел за реформа на ООН, но успя да остане встрани от спорни и щекотливи теми.
Личната му кампания обаче би била нищожна без сериозния гръб от родната му Южна Корея: страна, която от дълги години преди това беше важен спонсор на ООН и силен глас за реформа на организацията. По време на кампанията тогава, САЩ изглеждаха склонни да предпочетат кандидатите на Индия или Тайланд – но през септември 2006 (на финалната права преди окончателното решение) тогавашният президент на Южна Корея се озова в Белия дом. Почти сигурно е, че в срещата му с Джордж У. Буш е била циментирана американската подкрепа за Бан.
Разбира се, роля ще играят и много други политически, персонални и случайни събития, но описаното дотук може би покрива основните фактори, които ще играят роля.
Дневник ще продължи да следи номинациите и състезанието в специалната тема "Кой ще оглави ООН".