Натискът на Полша върху съдебната система и медиите напомни на методите, с които някога унгарският премиер Виктор Орбан започна да акумулира власт около себе си, и предизвика страхове в ЕС, че в страните от т.нар. Вишеградска четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия) се създава антилиберална ос.

Според дипломатите обаче отвъд спорадичните съвместни усилия на тези държави да блокират непопулярни мерки на ЕС, Варшава, Будапеща, Прага и Братислава имат малко общо помежду си и няма как да създадат устойчив блок срещу имигрантската политика и либералните възгледи на Брюксел.

Страните се различават в отношението си към важни теми като връзките с Русия, отношенията с Германия, членството в еврозоната и мястото на религията в техните общества.

Почти 12 години след присъединяването си към ЕС, четирите държави нямат голям интерес да изглеждат като странен отряд от бивши съветски републики в очите на инвеститорите.

Словакия е единствената страна от четворката, въвела еврото.

Полша възприе най-твърдият подход към Русия след анексирането на полуостров Крим през 2014 г., докато Унгария задълбочава енергийното си сътрудничество с Москва, а Чехия и Словакия внимават да не станат обект на санкции от страна на ЕС.

Страховете, че популизмът и национализмът в Централна Европа са се увеличили, нараснаха миналата година, когато страните от Вишеград отказаха да се съобразят с плана на ЕК за квотите за мигранти. В крайна сметка отишлото си вече правителство във Варшава се съгласи да приеме мигранти на доброволен принцип.

Германия и ЕС обаче се разтревожиха, след като през октомври евроспектичната партия на Ярослав Качински "Закон и справедливост" спечели изборите в Полша и предприе спорни законодателни промени, отнасящи се до конституционния съд и обществените медии. В средата на януари ЕК задейства механизъм за оценка на върховенството на закона срещу Полша заради опита на изпълнителната власт да си осигури право на намеса и контрол върху обществените медии и Конституционния съд.

Преди да заемат постовете съответно на външен министър и министър по европейските въпроси на Полша Витолд Вашиковски и Конрад Шимански говореха за превръщането на Вишеградската група в конкурент на френско-германския съюз, който от дълги години доминира в ЕС. Тази идея, която предвиждаше разширяване на групата с трите балтийски страни, България и Румъния обаче така и не се осъществи.

Според някои дипломати Полша е искала да създаде т.нар. "малцинство с право на вето" в рамките на ЕС, когато Брюксел прие Лисабонския договор, който промени начина на вземане на решения.

Населението на 4-те страни от Вишеградската група, взети заедно, е 63 милиона – по-малко от това на Великобритания и Франция, да не говорим за Германия. Нито балтийските държави, нито тези от Балканите проявиха ентусиазъм да се присъединят към този фронт. За всяка от тях е по-важно да поддържа тесни връзки с Германия, разглеждана като ядрото на ЕС. Дори политическото приятелство между Орбан и Качински може би няма толкова дълбок контекст, колкото изглеждаше през последните месеци.

Докато Брюксел обсъждаше медийния закон на Полша, двамата лидери проведоха шестчасови разговори. После Орбан се обяви срещу налагането на санкции срещу Варшава, а Качински се опита да превърне спора с ЕС в словесна битка с Берлин.

Премиерът на Словакия Роберт Фицо – популист социалдемократ – също използва антиимигрантска реторика като Орбан и Качински. Той обвини Германия, че е "постлала червен килим" и е отговорна за големия брой бежанци, дошли в Европа през 2015 г.

Но нито Фицо, нито чешкият премиер Бохуслав Соботка правят опити да установяват контрол – подобно на Унгария и Полша – върху медиите, съдебната система и гражданското общество.

След скорошна среща с полския си колега чешкият външен министър Любомир Заоралек обяви, че страната му "трябва да помогне на Полша да намери начин да си сътрудничи с Брюксел".

Соботка успя да намери своето амплоа, като се противопоставя на често провокативните изказвания на чешкия президент Милош Земан, известен с антиислямистките си откровения, и на финансовия министър – милиардера Андрей Бабиш.