Четене, писане, смятане
В България текат три процеса, които разцепват обществото. Единият е падащите образователни стандарти. Вторият е масовото бягство на образовани и амбициоазни млади хора от страната. Третият е развитието на високотехнологичните индустрии.
Според най-авторитетното международно изследване на образователните стандарти PISA около 40% от 15 годишните български ученици са под така нареченото равнище 2, тоест те са функционално неграмотни. Дори и да знаят буквите и да могат да прочетат едно изречение, те могат да го разберат само ако то е просто, в него няма нищо двусмислено и не съдържа непозната информация. Същите тези 40% не могат да се справят с прости задачи от типа на това да сметнат квадратурата на една стая. Около 15 години вече българското училище работи с коефициент на средно полезно действие от около 60%, което ще рече, че
около 40% от население под 35 годишна възраст е заробено от собствената си неграмотност
Около 10-15% от завършващите училище напускат страната, за да учат в чужбина. Голямата част от тях са най-способните и амбициозни млади хора. Останалите около 50% от завършващите се делят на две – по-малката част са оставащите образовани и амбициозни, които са решили да правят кариера и да успяват в България, а по-голямата част – от не дотам образовани, които нямат нито образователният стандарт, нито амбицията да заминат в чужбина или да се включат в новите сектори в България.
Нека не спорим за точните проценти. Плюс или минус 5% в различните категории не променят картината. Тя е такава и всички го знаем. Показват го и проучванията на образователните стандарти, и недостигът на кадри в ИТ сектора и личните впечатления на всички ни.
Тъжната истина е, че от 1989 година насам много малко е направено, за да не се задълбочи обезграмотяването на българина. Всяко правителство обявява образованието за приоритет, всеки министър прави реформи, всяка година се въвеждат или разместват предмети или романи, но резултатите са все същите – децата са неграмотни или бягат от България, а новите индустрии не могат да си намерят хора за работа.
Една от причините за тази ситуация е
обърканото ни политическо мислене за образованието
Постоянно се появява някой, който успява да натисне повече я за гражданско образование, я за чужд език, я за някое стихотворение да мине от един клас в друг, я за нещо друго. Тази хаотична партизанска настъпателност се кръстосва с подхода "всичко е важно". Резултатът е катастрофа.
Кажете на някой образоветелен политик, че математиката е много важна и ще чуете, че да, разбира се, че е важна, но важна е и биологията, и химията, и родинознанието, важно е децата не само да зубрят, но и да мислят, важно е да спортуват, да знаят за Европа, за Втората световна война, Раковски, Френската революция и за това как се размножава зелената еуглена.
Да, всички тия, както и много други неща, са все важни. Но политика така не се прави, нито пък реформа. Когато една политика има фокус, тя има шанс да успее. Когато България каза, че ще влезе в НАТО – влезе. Когато каза, че ще влезе в Европейския съюз – влезе. Ако правителството беше казало – да, Европейският съюз е важен, ама и отношенията ни с Русия са важни, и Съветът на Европа е важен и Световната здравна организация, Олимпийският комитет и Африканският съюз са важни, тогава в нищо нямаше да влезем.
Това е едната причина, защо
приоритетът на образователната реформа трябва да е един, а не 15
както си обичаме ние. Многото приоритети просто не вършат работа.
Защо обаче грамотността, а не националното самосъзнание, емоционалната интелигентност, околната среда или нещо друго? Причините са поне две.
Първо, България е в тежка криза на езиковата и математическата грамотност в средното училище (началното като че ли все още се крепи). Кризата трябва да се реши. Когато ти гори покрива, не пребоядисваш кухнята. Второ, колкото и срока децата да учат Паисий Хилендарски, Иван Вазов или Даниел Дефо, те няма да научат нищо, ако не могат да четат както трябва. Умението да четеш и да разбираш трябва да бъде поставено пред необходимостта да разбереш нещо определено – независмо дали това е кървавата история на турското робство, светлото бъдеще на комунизма или светите идеи на източното православие.
Грамотността, разбира се, не се свежда до това да знаеш буквите и цифрите
PISA например дели грамотността на 7 равнища. Те се разпростират от пълна неграмотност до умение за справяне с особено сложни текстове. С други думи грамотността няма горна граница и с нея не се свършва в първи, в пети или дори в десети клас. Така стои и въпроса с математическата грамотност.
Вдигането на средния образователен стандарт в страната с 50 точки по PISA би поставило България наравно с Норвегия, Латвия или Франция по математика и някъде около Израел, Хърватия или Унгария в стандартите по четене. Това все още ще бъде далеч под водещите страни като Сингапур или Хонг Конг, които надали е реалистично да се опитаме да стигнем скоро, но ще ни даде възможност да се изравним в някой следваш момент с Виетнам, Австрия или Германия.
Далеч по-важно от гордостта и срама на рейтингите е това, че едно придвижване с 50 точки нагоре по таблицата може да намали неграмотността на българския ученик от 40% на, да речем, 20%. С други думи тези 50 точки ще компенсират в голяма степен потока на напускащи страната спoсобни и грамотни млади хора – просто защото образователната система ще произвежда повече от тях.
Грамотността ще задвижи подобряването на цяла верига от икономически и социални показатели – от намаляване на безработицата и бедността, през стимулиране на предприемачеството и производителността на труда до стимулиране на растежа на сектора на новите технологии, подобряване на инвестиционния климат в страната, подобряване на медийната среда и появата на безкрайна редица от свързани предимства. И, разбира се, вдигането на грамотността значително ще подобри качеството на висшето образование, защото сега в университетите е пълно с недотам грамотни студенти. Ако държавата наистина иска да се занимава с висшето образование, тя
трябва да го направи през усилията си за повишаване на грамотността на завършващите средно образование
Всеки опит въпросната реформа, която се точи от повече от четвърт век като ябланишка халва, да бъде разводнена с какъвто и да било допълнителен приоритет, било то национално самосъзнание или утринна гимнастика, ще доведе до същото безумно претакане, на което сме свидетели вече 25 години и което разделя народа на три: тези които бягат, тези които страдат и онези, които просто се оправят сами и плащат данъци.