Един вътре, един вън - най-краткото резюме на компромиса за бежанците, който постигнаха турските и европейските лидери в Брюксел в понеделник – обмисля се легално и безопасно преместване на един сириец директно от Турция в замяна на всеки бежанец, който ще бъде върнат от нелегалното пътешествие във водите на Егейско море и на гръцките острови, пише "Гардиън" в свой коментар.

За някои този план представлява прогрес. Този механизъм ще сложи край на хаоса в Егейско море и също така ще помогне на Европа да изпълнява хуманитарните си задължения. Сирийците все още ще имат шанс за бъдеще в ЕС, но няма да се принуждават да тръгват към континента по такъв рисков начин.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск убедено заяви, че по този начин Балканският маршрут ще бъде затворен.

Ако се направи по-подробен анализ обаче, се оказва, че Туск може би е прибързал с изказването си. Първо, не е ясно дали споразумението за реадмисия с Турция ще бъде изобщо легално или морално. Говорителят на Amnesty International заяви, че сделката трябва да се "разгледа подробно", но добави, че концепцията да се връщат хора в държава, която не зачита човешките права и по-специално правата на бежанците, е "изключително проблематично". Съществува и рискът да се установи противоречие с конвенцията на ООН за бежанците, която е едно от основните постижения на ерата след nолокоста.

Чл. 19 на Хартата на основните права в ЕС забранява колективното експулсиране. Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 забранява подписалите я страни да изгонват или да отблъскват бежанци освен на основание да бъде опазен общественият ред.

На практика принципът за всеки заловен по вода да бъде разселван един от Турция окуражава повече хора да се качват на лодките и би обезкуражило турското правителство да прави каквото и да било, за да ги спира. Ако ЕС приеме толкова бежанци, колкото стигнат до Гърция и бъдат върнати обратно в Турция, тогава както бежанците, тогава и турците ще бъдат още по-мотивирани да изпращат повече хора към Гърция.

Но дори и такава сделка да стане факт, ще отнеме месециq преди Турция да стане способна да приема огромния брой бежанци, които пристигат на гръцките острови. Анкара освен това трябва да сключи споразумения за реадмисия със страните, откъдето идват нелегалните имигранти, а това ще отнеме време.

Междувременно растящият брой бежанци ще продължи да пристига в Гърция. Ако бъде спазен планът на Туск да се затвори границата с Македония, тогава Гърция ще доживее най-големия си кошмар – да се превърне в клетка за стотици хиляди хора без необходимите ресурси да ги настани и да се погрижи за тях.

Но нищо не доказва, че може да бъде затворен балканският път. Опитът сочи противното. В началото на 90-те, след падането на диктатурата в Албания, поне 250 000 албанци преминаха планинската граница с Гърция. Доброволците, които в момента работят на терен, съобщават, че скромен брой сирийски бежанци са направили същото. Минимален брой опити могат да съживят отново албанско-италианският трафикантски маршрут, който е бил основна пътна артерия за бежанци към Европа.

От другата страна е и гръцко-българската граница, премината от 30 000 души през 2015 г. въпреки построяването на ограда по протежението на турско-българската. Освен това някои анализатори очакват нелегални преминавания и през Черно море от Северна Турция около Украйна и Източните Балкани.

Съмнения пораждат и публикации, според които изготвена от представителите на 28-те държави членки декларация, предвиждаща затварянето на Балканския маршрут, е била тотално подменена след срещата на Ангела Меркел, Давутоглу и холандския премиер Марк Руте, който е ротационен председател на Съвета на ЕС в момента.