Преди година време и по нашенски, полу на майтап, започнах да казвам пред приятели, че започва ново българско Възраждане. Дори, за да върви приказката по-конструктивно, го обиждах с квалификацията "мини" - демек онова, от читанките, от ХVІІІ век, било "макси", а това, нашето, няма как да е до там.

Днес статията на Теодора Димова в портал "Култура" и "Дневник" ме охрабри да кажа публично (в кротка полемика с Георги Мишев и заемайки неговото политическо обръщение, родено на първия свободен митинг след 10 ноември): "Хора! Доживяхме го!" Кое? Културно възраждане в България.

Няма да се карам с историците, които биха казали, че терминът "възраждане" е неуместен (те достатъчно се карат помежду си) - че онова Възраждане не е било просто културно, но и политическо, че за него имало икономически предпоставки (Да е жив Маркс! - нищо, че сме позитивисти...), че Паисий му бил поставил ясна цел, и пр., и под. Няма да атакувам учебникарския стереотип за възрожденската "всенародност" (историците поне знаят колко (малко) хора са прочели "История славяноболгарская" преди Освобождението). Разбира се, че има разлики - все пак онзи процес, който направи възможно овчарчето от Котел да напише "Записки по българските въстания", трая къде век и половина - а днес още броим с месеци. Но мисля, че основната схема е една: през културен подем - към политически, от елит - към народ. Икономиката не гледам - защото за тази култура пари не трябват. Тя се прави не с добруване, а с отгладуване. По това я познаваме. Припознаваме и правячите й - за възрожденци.

Няма и да доказвам тезата си. Аз съм политолог и отлично знам, че тя е недоказуема - и с методите на политическата социология, и на политическата антропология. Но аз съм политилог-практик и знам с не по-малка увереност, че практическата политика се прави не с наука, а с интуиция. Интуицията е лично нещо, идиосинкратично дори, тя не е и не може да стане "интерсубективна". Така че не знам дали ще ми "повЕрвате", а и не е толкова важно. Просто споделям звъна на моята интуиция - белким отзвънят ответно вашите.

За мен първият ясен звънец беше появата на Възвишение на Милен Русков, вторият - на Калуня каля, при това с подвижничеството на Деян Енев. Преди тях, макар по-глухо, защото е все още сравнително неопределено - звънтенето на Не!Новините на Самуил Петканов (за мен-най-обещаващият наш млад писател); на присмехулническото майсторство, с което бяха изографисани централно-софийските трафопостчета; на архитектурата на пет-шест (не повече!) нови къщи и на също толкова кафенета - това не само в София. От друга страна - блестящите писания и речи вече не на писател - на Кристиян Таков, един от водещите ни юристи. И - безпрецедентното в новата ни история гражданско поведение на министър Христо Иванов.

И - "Милост към езика" на Боряна Кацарска, Поет, оформена от Яна Левиева -Художник. И - духоосвободителните богословски лекции на философа Михаил Шиндаров в софийската черквица "Покров Богородичен". И още - това също е култура - възрожденска култура - самопожертвувателната, много човешка и много ефективна работа на десетки несофийски неправителствени организации. Естествено, не съм ни видял ни чел "всичко" - споменавам само нещата, които изградиха "възрожденската" ми интуиция; не се съмнявам, че има още много, но толкоз по-добре.

Знам дори - пак интуитивно, ами как - откъде тръгна всичко: от Протеста на 2013. Тогава казвахме: да, няма политическа програма, но това не е работа на протеста; да, не бутнахме Орешарски, но и това не е толкова важно. В отговор чувахме експертен и народен смях. Казвахме: Протестът промени атмосферата. Отговаряше ни мълчание.

Е - промени я. Затова не само имаме вече нова литература, но тя има и читатели. Онази вечер видях в книжарницата в подлеза пред Софийския университет една млада жена да купува едновременно "Възвишение" и "Калуня каля", по три бройки, за подарък на приятели. Това е.

Намерете време - изключете радиото, отспете си (както още през 60-те съветваше Давид Самойлов - http://poetrylibrary.ru/stixiya/professor-uilyam-ross.html) - и ще усетите интуицията си. Попитайте я: "Абе - вярната, има ли нещо?" Теодора Димова казва: "Има!" Аз донаждам: Възраждане има. Нека се осмелим да си го признаем. И да поемем отговорностите му.