Как ДСБ се простреля в крака
Резултатът от решенията на Националното събрание на ДСБ може да бъде резюмиран така - шизофренията продължава. Партията остава в безизходица, а лидерите й се оглеждат объркано в тресавището, в което сами се вкараха.
Първо, Радан Кънев поиска от партията да му даде мандат за загубена кауза
Не е работа на председателя на ДСБ да вразумява Меглена Кунева, Божидар Лукарски и компания или да ги убеждава да се вслушат в исканията на техните собствени избиратели. Факт е, че на много места, както посочи Кънев, Реформаторският блок /РБ/ е в опозиция на ГЕРБ и само в 20 от 265 общини управляват заедно. Отдавна обаче стана ясно, че Кунева, Лукарски, както и съпартиецът и доскорошен заместник-председател на ДСБ – Петър Москов (който отсъстваше по обясними причини), изобщо не се интересуват от този факт. Докато Националното събрание на ДСБ потвърди, че партията остава в опозиция на кабинета "Борисов 2", посочените политици отдавна са поели курс към, меко казано, сближаване с ГЕРБ. Техните лични амбиции и политически планове са в тази посока.
Реформаторският блок е изживял ролята си, защото неговите съставни елементи желаят коренно различни неща. Зайчето иска да си пие уискито, като в замяна послушно изпълнява ролята на смокинов лист на ставащото във властта. Какво точно ще търси ДСБ в партньорство с политици – част от управление, което, ако се приемат думите на Кънев, е довело до: "Гьобелсова пропаганда" в медиите, грандиозни мащаби на партийните назначения в държавната администрация, каквито не е имало "дори в годините на комунистическия режим", "невиждан картел в обществените поръчки", "престъпен синдикат", който вилнее в съдебната система и т.н.
Второ, наистина ли на Радан Кънев му трябваше година, за да разбере,
че съвместното управление с ГЕРБ
"няма да отговори на ценностите на избирателите" на ДСБ?
Вероятно в своята стратегия след предсрочните парламентарни избори през есента на 2014 г., лидерът на ДСБ се е водил от принципа "дръж приятелите се близо, а враговете – още по-близо до себе си". Тази позиция, на пръв поглед, беше изгодна за ДСБ. От една страна, партията се върна във властта, а от друга можеше да играе ролята на опозиция в "тила на врага". Основната опасност тук беше обезличаването, превръщането в "патерица" на ГЕРБ (справка: след като "Атака" от антисистемна партия на протестния вот беше "опитомена" и се превърна в партньор на кабинета "Борисов 1" политическата подкрепа за нея се срина; това беше и съдбата на РЗС).
Темата за съдебната реформа, която безспорно е важна, беше успешно използвана от ДСБ, за да се поддържа бойният дух и запази идентичността на малката дясна партия, вместо тя да се превърне в сателит на ГЕРБ. В този смисъл, не смятам, че Кънев страда от наивност. Драматизмът, с който той поиска прошка вчера, на "съкровения християнския празник Сирни Заговезни", от съпартийците си беше пресилен и излишен. След като "маските паднаха" с провала на историческия компромис в края на миналата година, пътят пред ДСБ остана само един: излизане в опозиция (което партията направи, но без да се дистанцира достатъчно бързо и категорично от Москов) и напускане на РБ, в който очевидно има силни колаборационистки настроения. Последното – до раздялата не се стигна. ДСБ реши, мазохистично и необяснимо, да остане част от тази, по думите на Кънев, "фрустрираща организация". Бяха спестени някои "други аргументи" за запазването на целостта на Блока, като парламентарния правилник и реда за получаване на партийна субсидия
Трето, вместо твърдост и решителност видяхме ненужни ходове на администратор и адвокат,
който иска да помири спорещите страни
И "хвърля" неясни, несигурни и, най-важното, непривлекателни за "обикновените десебари" мостове.
Вероятно смисълът на промените в новия устав на партията, като създаването на Граждански съвет на ДСБ е в това да даде по-голяма представителност, демократичност на решенията. Дали обаче това не е опит за размиване на отговорността за случващото се в ДСБ като същевременно се създават нови работни места за "свои хора", които, в крайна сметка, ще се упражняват в нищоправене?
Идеята за изграждането на нов политически съюз – алтернатива на сегашното управление е добра, но как точно ще се изгради и осъществи тази алтернатива, като за нея са поканени и хора, които са част от властта. Да хвърлим поглед и към потенциалните "нови партньори". Дали "Движение 21" на Татяна Дончева, известна, между другото, и с това, че в адвокатската си практика е защитавала интересите на "Мултигруп", е най-подходящият "съмишленик" на традиционната десница? В предаването на БНТ "Денят започва" Атанас Атанасов стигна дори дотам да твърди, че Дончева всъщност не е "ляв политик". Овациите, с които Националното събрание посрещна изказването на Дончева, в което блеснаха нейните закъснели простодушни прозрения за комунистическото минало, по-конкретно за посещението на Никита Хрушчов в САЩ и случката с "двете пуйки", са един от най-срамните моменти в историята на ДСБ.
За капак, речта на Кънев съдържаше недодялани опити (които той прави отдавна) за евтин десен популизъм в стила на ГЕРБ и "Атака" – какъвто беше патосът, с който, например, той постави въпроса "за тези 200 хиляди безработни, които не могат да намерят работа, и още толкова, които са обезкуражени и не търсят" (забравяйки, че допреди три месеца е бил част от управлението).
В заключение, вместо решително да поеме по нов път като се освободи окончателно от миналото, в което вече е РБ, ДСБ се простреля в крака като млад наборник, който се опитва да отърве казармата (да си припомним времето, когато тя беше задължителна).
Един лидер се отличава с решителност, усет за ситуацията, умение да вижда отвъд хоризонта. Вътрешнопартийните анкети или резултатите от анализите на фокус групите и т. н. не са достатъчни. С речта си пред събранието Радан Кънев показа, че не притежава качества да води. Извиненията и цитатите от Дейвид Камерън и Едуард Гибън правят добро впечатление, но няма да помогнат.