ДСБ избра третия път
На 13 март ДСБ проведе заседание на висшия си орган – Националното събрание. В речта си лидерът на партията Радан Кънев набеляза три решения, които трябва да се вземат. По неговите думи едно незначително - да се приеме или отхвърли новия устав на партията, второ маловажно - да се остане или не в Реформаторския блок, и трето изключително съществено - дали ДСБ трябва да продължи опозиционната си линия.
В действителност пет значителни неща се случиха на този конгрес на партията:
Първо, събранието мина в дух на демократичност и свобода на изразяване на мнението, по принцип нетипичен за повечето големи форуми на български партии. Видимо без тотални предварителни машинации, делегатите на ДСБ изразиха свободно разнообразните си мнения и по трите точки. В тази среда гласуванията показаха, че разделение в партията между хора на Кънев и хора на министър Петър Москов на този етап не съществува. Разделение по-скоро има между хардлайнери, които са загубили доверие, че Реформаторският блок може да бъде променен, и такива, които вярват, че РБ е ценностен проект, лидиран от Радан Кънев, и поради това ДСБ е основна част от него.
Второ, на конгреса присъстваха и първи говориха изключително широк набор от представители на други партии. Видимо ръководството на ДСБ искаше да покаже на делегатите си две неща: че когато излизането в опозиция е на принципна основа, мостовете към доскорошните съюзници не са изгорени, и че партията върви към разширяване на влиянието си чрез интегриране и взаимодействие с широк набор от политически играчи. Най-показателна беше реакцията на делегатите на Найден Зеленогорски от партията на Меглена Кунева, който първо беше освиркан заради всичко случило се в РБ досега, а впоследствие беше аплодиран, когато призова към ново сътрудничество в рамките на коалицията. Изненадващо словото на Татяна Дончева от лявото "Движение 21" предизвика най-бурни овации с основната си идея, че въпросът, който стои пред България днес, не е "ляво или дясно", а "всеки, който иска срещу мафията и мутрите".
Изненадващо Петър Москов не присъстваше изобщо на Националното събрание. В залата се чуха мнения на определените по-горе като хардлайнери, че Москов предава основната кауза с оставането си в правителството.
Трето, ДСБ прие новия си устав. В съотношение приблизително 5 към 1 делегатите не бламираха ръководството си, а приеха новата уредба на партията. В медиите се изговори много за новия устав. В действителност основната идея на новите правила за функциониране на партията, която е релевантна за широката общественост, а не само за партийците, е, че ДСБ се отваря към диалог и интеграция на различни клубове и граждански организации по модела на Гражданския съвет, който Реформаторският блок имаше като функциониращ орган в началото си. От това действие следват две последици – първата е планирана и видима – ДСБ цели да покаже, че дните на капсулация на партията трябва да приключат. От години в традиционната десница има две ясно откроими групи хора – едните са пуристи, които искрено вярват, че всяка публично известна обща работа с големите партии, доминиращи центъра на политическото пространство (първо НДСВ, а след това ГЕРБ), ще е пагубна за традиционната десница. Вторите са колаборационистите, които смятат, че обратното – капсулирането вдясно и без власт ще доведе до същия резултат. Проблемът и на двете групи е, че никоя от тях не дава решение за това как традиционната десница да не умре, а и двете твърдят, че знаят кой е пътят към смъртта й.
С промените в устава ДСБ цели да каже (предимно на себе си, но и на по-широката общественост), че съществува трети път – път на агрегиране на обществени интереси чрез широко включване, който да позволи на партията да функционира и вътре, и извън различни управленски формати. Втората последица е свързана с първата, но вероятно е все още неразбрана в партията. С позволяването на по-широка интеграция около ДСБ се дава възможност едновременно да текат два иначе трудни за управление процеса. Едновременно консолидация на партията около иначе трудни за взимане общи решения (например преминаването към опозиция, но оставане в Реформаторския блок) и лидиране на значително по-динамичните външни политически процеси. При идейното и личностното разширяване на ДСБ с хора, които да участват в партийния живот, без да бъдат партийни членове, ще стане възможно различни интереси и каузи да бъдат отстоявани в различни гъвкави коалиции.
Видимо приемането на нов устав не беше единодушно, но гласуването по него не беше определено от разцепление в партията по линия на Петър Москов, както някои медии преди конгреса твърдяха, а по-скоро от видими проблеми с организацията и комуникацията между националното ръководство и отделни местни структури на ДСБ. Тези проблеми традиционно съществуват в партията и вероятно трябва отстраняването им да бъде първи приоритет в близкото бъдеще.
Четвърто, делегатите на ДСБ приеха партията да направи опит да реформира Реформаторския блок, оставайки в него. Решението беше напълно логично прието предвид, че в партията доминира идеята, че точно Радан Кънев е ценностният лидер на РБ, и в този смисъл, ако някой трябва да излезе от коалицията, това са неприемащите обявените преди последните парламентарни избори ценности.
Пето, ДСБ препотвърди решението на ръководството си да остане в опозиция. Отново очакването да съществува група, която официално да се обяви на позиция, че стои зад логиката на Петър Москов за оставане в управлението, не се оправда.
Накратко - на четиринадесетото Национално събрание на ДСБ Радан Кънев демонстрира добър политически нюх, използвайки традиционния пуританизъм на членската маса на партията си, за да препотвърди, че ДСБ и Гражданският съвет на Реформаторския блок са в позицията на "моралния хайграунд" в настоящия парламент. Така той остава в състояние да води тази група от десни хора в България, която по-горе нарекох "пуритани".
За да продължи играта си и по линия на "колаборационистите" вдясно, предложи новия устав, чрез който ДСБ може да служи като основа за по-широки политически разговори и получи мандат да преговаря с други партии и организации за сътрудничество по линията "граждани срещу мафията".