Политиката на Путин "Ако мине...". Този път не мина
"Политреплика" от Деян Кюранов на новините от последните часове:
Путин заповяда Русия да се маха от Сирия.
И тя се маха и ще се махне. Сирийският "епизод" приключи за днешните руснаци също както афганистанския за предишното поколение: безславно. Доброто е - с по-малко жертви от двете страни.
Този акт на излизане е не по-малко ненадеен от акта на влизането и изглежда не по-малко необоснован. Нищо чудно, че дори бомбардираните и обстрелваните още не могат да повярват, макар че най–добре от всички чувстват: небето се успокоява. Абе, руснакът отново учуди света, както би казал русофилът Дядо Либен, вечният българин от нашето непреходно старо време. И е резонен вечният въпрос на Майката от "Иде ли?": "Ами защо ли се биха?"
Защото им наредиха. А защо им наредиха? "Политиката така го изисква", философства Бай Ганьо. Каква политика? Путиновата. И каква е тя? "Ако мине."
Никакви "далечеотиващи планове" (буквално превеждам от руски този тромав израз на тромаво мислене). Никаква стратегия. Само тактика – тактиката на шахматист, който усложнява позицията чрез необосновани ходове, защото по логиката на играта вижда, че губи. В случая логиката на Путиновата политика я зададе икономиката. Санкциите и сривът на цената на нефта влекат Русия надолу. Сирийската ескапада поотвлече вниманието от това – до време. Само вниманието на майките на убитите е приковано там навеки.
"Ама нали Крим мина!", ще кажат тук путинофилите и други още крачещи зомбита от нашето близко и далечно минало. Вярно. Стреснахме се, нямахме готов отговор, изоставихме Украйна. После се осъзнахме и включихме икономическите санкции, а цената на петрола заби капака на ковчега. Ковчег - на тая новоруска политика, разчитаща на малодушния чиновник в нас.
Амин.