Сега малко по-сериозно за "История славянобългарска" и "Робинзон Крузо". Който е чел или опитвал да чете тези две книги в оригинал (аз съм), знае, че между тях има нещо общо - те са напълно нечетими. Първата, защото е писана на език, който е далеч от съвременния български, втората ... е просто нечетима, тежка, изключително скучна, бих казал дори зле написана. С други думи, говорим за две книги, които няма как да бъдат преподавани като литература, могат да бъдат преподавани като факт от литературната история или история на идеите.

Що се отнася до мястото на Паисиевата история в уроците по история, въпросът е малко по-сложен. Фактът на написването и разпространението на книгата му без съмнение са важни и има смисъл да се изучава.

Дали правителството ще определя конкретните заглавия или не, е въпрос на политика, която е различна в различните страни (в Иран е задължителен Коранът, в Англия е задължително да се изучава една творба на Шекспир, останалото е решение на училището).

Да се изучава Паисиевата творба като исторически учебник, книга по история (различно от исторически факт) е абсурдно. Все едно "Рибният буквар" да стане задължителен учебник от 1-ви до 4-ти клас.

Ако тръгнем по логиката на всичко първо - трябва да се изучава и творчеството на Елена Мутева. Кой е чувал за нея? Първата българска поетеса. И така нататък.

В същото време встрани от вниманието на образователните активисти остават книги като "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов или "Строителите на съвременна България" на Симеон Радев, които и като исторически книги и като език са безценни творби.

В крайна сметка резултатът от мача Паисий - Дефо 4:0 е безпросветен популизъм, който ще доведе до още беди за българската образованост, нещо срещу което самият Паисий страстно се е борил.