Калифорнийката Ани Ма се съблече в знак на протест в събота на митинг на Бърни Сандърс във Финикс, Аризона, макар и да не отправяше послание нито към сенатора, нито към неговата партия.

Гола до кръста в стил "Фемен", младата жена се покачи върху раменете на приятел, докато кандидатът говореше. На гърба й пишеше "Спрете фашизма", отпред: "Речта на омразата не е свободно слово", а две стратегически залепени кръстчета прикриваха зърната й. Сенаторът демократ за момент замлъкна на подиума, виждайки суматохата в публиката, след което невъзмутимо продължи да громи Уолстрийт. Оказа се, че Ма се опитала малко преди това да влезе на митинга на Доналд Тръмп в близкото градче Фаунтън хилс, но не успяла.

Посланието е било предназначено за него, стана ясно от медиите по-късно. Вероятно водена от идеята, че един добър протест не бива да остане недовършен, тя просто сменила мястото. С това Ма осигури забавен куриоз в продължаващата първична надпревара на двете основни партии в САЩ. Изборите във вторник ще преминат през Аризона и Юта, като в Айдахо гласуват и за демократите. Тях ги чака още вот в Аляска, Хавай и щата Вашингтон в събота.

От доста време насам драмата тресе основно десния лагер. Докато четете този материал, лидерът Тръмп се среща при закрити врати с двайсетина лидери на републиканците във Вашингтон, преди да се изкаже по външнополитически въпроси пред влиятелна американско-израелска лобистка организация. Партийният елит от седмици се опитва да осмисли и овладее събитията. Поне в момента има два реалистични варианта. Първият е Тръмп да продължи триумфалния си ход, като събере магическите 1237 делегати, нужни за мнозинство на конгреса през юли в Кливлънд (сега той има 673). Като се има предвид масираната кампания срещу него, по-вероятно обаче е той да достигне до форума като водач, но без мнозинство. Тогава всичко ще се решава там.

Строго погледнато, сенаторът Тед Круз, който закъсняло набира скорост, също може да излезе начело и дори да победи преди юли. Но аритметиката не е на негова страна. За успех преди конгреса Тръмп трябва да вземе малко повече от половината от оставащите делегати, Круз около 80%, а третият в момента Джон Кейсик няма да има нужния брой дори и ако обере всички гласове до края. Варианти не липсват, ала единствената сигурна прогноза е, че започващата тук от днес Страстна седмица е само една от много такива, поне що се отнася до първичните избори сред десния електорат. Не е лишена от ирония режисьорската хрумка, според която в осъвременения библейски мюзикъл, излъчен по телевизия "Фокс" в неделя (и наречен естествено "Страстта"), репортер разпитва хора от тълпата на живо, докато край тях преминава кръстът.

В очакване на още по-голяма интрига републиканците се готвят за вероятността от т.нар. оспорван или "брокерски" конгрес, при който кандидатите се избират от присъстващите делегати след няколко тура на гласуване. Най-драматичният пример за нещо подобно в американската история засега принадлежи на Демократическата партия, която има нужда от 102 тура на събирането си през 1924 г., докато излъчи кандидат. Републиканците за последен път са били в донякъде сходна позиция през 1976 г., когато Роналд Рейгън отстъпва бързо през Джералд Форд, само за да се върне триумфално четири години по-късно. По-интересното е, че при "оспорван конгрес" теоретично може да бъде издигнат всеки друг кандидат като компромисен вариант. Например появиха се спекулации, че това може да бъде Пол Райън, лидер на републиканците в Конгреса и кандидат-вицепрезидент през 2012 г. Той бързо отрече, но умните глави припомниха колко енергично се кълнеше, че няма интерес да се кандидатира и за сегашния си парламентарен пост.

Разбира се, съществува и вариант, в който Тръмп набира нужните делегати още преди конгреса, но пък партийният елит му скроява промяна на правилата, с която този избор се прегласува в залата в Кливланд. Изкушението е налице. То определено има самоубийствен привкус за републиканците, понеже подобен вариант практически би гарантирал независима кандидатура на Тръмп през ноември. Той може дори да създаде и трета партия, както прави Тиодор Рузвелт през 1912 г. Недоволен от бившите си съпартийци, той се отцепва и се класира втори на изборите, изпреварвайки републиканския кандидат, но давайки победата на демократа Удроу Уилсън. Сценарият, при който популярен трети претендент източва гласове от основните партии, хич не им е любим. Джордж Буш-старши едва ли помни с добро Рос Перо от 1992 г. , както и Ал Гор няма как да обича Ралф Нейдър от 2000 г.

Очевидно е, че подобни исторически аналогии са на дневен ред по време на срещата на партийните лидери с Тръмп в понеделник във Вашингтон. В момента около две трети от републиканците изглеждат по-склонни да изберат разцепление на партията, отколкото да видят "Доналд" на официалната бюлетина за общите избори. Не им е лесно за разлика от редакторите на китайския официоз Globаl Times, които удобно и назидателно припомниха на читателите си, че демокрацията има дефекти, понеже и Хитлер, и Мусолини са дошли на власт с избори. Една партия е по-добре от две, камо ли от три, така да се каже.

При демократите Хилари Клинтън води сравнително убедително, след като спечели и петте щата, в които се гласуваше миналия вторник. Повечето прогнози й дават крайната победа над Сандърс все по-уверено. И наистина тя изглежда солидно, водейки твърдо сред делегатите (1139 срещу 825 при нужни 2383). Сандърс обаче е много далеч от мисълта да се предаде, а и няма защо в момента. Той препълни 20-хилядна зала в Сиатъл в неделя вечерта до такава степен, че под дъжда навън се бяха събрали поне още толкова негови привърженици. Сандърс излезе да говори и пред тях, и така направи на практика два отделни митинга, преди да продължи към други места. Кампанията на Клинтън би искала да събужда същия ентусиазъм, но не успява. Хилари изглежда солидна и авторитетна, знаеща и опитна, но по никакъв начин не се ползва с масова любов, което подронва подкрепата й. Все по-често се говори за възможността за през ноември за пръв път да има двама кандидати от основните партии, към които съществува по-силна антипатия отколкото одобрение. Усреднено от многобройни допитвания, за Тръмп неодобрението се движи около 60-65%, за Клинтън – 55%, докато при Сандърс е под 40%.

Историческото посещение на президента Барак Обама в Куба отмести за малко фокуса на медиите от предизборната кампания. Стана ясно, че десницата просто няма добър отговор за този пробив. Тед Круз го обяви за "легитимация на режима", с което ме накара да се питам как би оценил визитата на президента Ричард Никсън в Китай през 1972 г. В това отношение сенаторът всъщност е по-екстремен от Тръмп, понеже има твърдо изградена ултраконсервативна идеология, докато вторият е бомбастичен опортюнист.

Външната политика естествено доминира годишната среща на много влиятелната про-израелска лобистка организация AIPAC (American-Israeli Public Affairs Committee, т.е., Американско-израелски комитет за обществени въпроси). Тази организация традиционно кани всички кандидати и този път само Сандърс отказа, с извинението, че нямал време. Това е особено интересен контраст с начина, по който той разказа за ролята на еврейската си идентичност по време на последния дебат с Клинтън. Подозирам, че Сандърс просто не иска да бъде обвързан с организацията. Особено интересно е да се чуе позицията на Клинтън, която е ястреб в сравнение с Обама, но със сигурност е много далеч от крайностите на Круз.

Инцидентът с Ани Ма не получи дори малка част от вниманието, което медиите закономерно отделиха на опасността от сблъсъци на митинга на Тръмп във Фаунтън хилс. Не може да им се сърдим за това, както и да не се радваме, че сериозни инциденти нямаше въпреки някои напрегнати моменти. Градчето обаче предлага очевидна метафора, която убягна на медиите. То получава името си от известния водоскок в центъра, който за около десетина години е бил признат за най-висок в света, а сега е на четвърто място. Фонтанът може да изпраща водата на 170 метра нагоре.

Да поставиш подобен рекорд, когато наоколо е безводна пустиня, е по-неуместно от това да протестираш срещу един кандидат на митинга на друг. Дори ако той е безспорен световен шампион по изхвърляне.

___________________________________________

Бележка: Разписанието и резултатите са тук, като следващите етапи в гласуването са във вторник и събота (само при демократите).